Не се бойте ... Исус възкръсна!

„А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпънатия Иисус. Няма Го тук, защото възкръсна, както беше казал.“

Евангелие според Матей 28:5-6

Днес празнуваме победата на Живота над смъртта, на Божията любов над страха! Днес се радваме и възвестяваме Възкресението, което отвори вратата към вечния живот за всеки, който повярва в Исус, Божия Син. Всеки от нас копнее за живот. Ние сме създадени за живот! Това е причината човекът, дори и в своето неверие и отстъпление от Бога, да откаже да приеме смъртта за нещо добро, за част от нормалния ход на съществуването ни. Ние сме създадени за вечен живот, и нищо по-малко от това не е Божията воля за нас! Христос ясно ни изяви какво желае Бог за нас: „Това е волята на Този, който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Йн. 6:40).

Бог ни е създал за вечен живот и желае това за нас. Но това, което ние желаем, често влиза в конфликт с нашия Създател. Животът, който Бог ни подарява, е Неговия Син. Исус Христос е вечният живот. Той Сам в Своята молитва към Бог Отец ни учи, че вечният живот е „да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, когото си изпратил“ (Йн. 17:3). Тук Той ни казва нещо много важно. Вечният живот е единствено възможен, когато имаме взаимоотношения с Бога и Неговия Син Исус в Светия Дух! Вечният живот е взаимоотношения със Света Троица! Това е, което Бог иска за всеки един от нас. Той иска да познаем Него, да познаем Истината и така да бъдем спасени и свободни – спасени от тлението и преходността, и свободни от живота без Бога, от живота без Живота. Точно Божият живот и взаимоотношенията с Твореца е това, което Адам и Ева губят при грехопадението. Лъжата, която те приемат за истина, е че никак няма да умрат, ако са непокорни на Бога и Го изоставят. Това, което получават като дар от дявола, обаче, е смъртта. Не случайно Господ нарича сатана „човекоубиец и лъжец“. Той не може да ни даде нещо друго, понеже е първият, който се разбунтува срещу Бога и първият, който е лишен от взаимоотношения с Него. Той няма какво друго да ни даде. Но Христос дойде, за да ни дари живот, и то изобилен живот.

Цялата борба днес с COVID-19 е борба за съхранение на естествения и преходен живот, който така или иначе отминава. В същността си всички усилия, които правителствата полагат и изолацията, на която всички временно сме подложени целят едно основно нещо – запазване на естествения живот. Но това не може да освободи никой човек от най-големия му страх – страхът от смъртта. Смъртта прекратява земното съществуване. Тя слага край на мечтите, на радостта, на спомените, на постиженията ни, на богатствата ни, на всичко, което ни е мило, близко и познато. Нищо, което ние вършим на тази земя, не може да ни освободи от властта на смъртта, и да разсее нейната сянка, която помрачава и най-благородните мечти и копнежи.

Но все пак ние се опитваме да избягаме от нея. Опитваме се да забравим и да заменим с нещо позитивно мисълта за смъртта. Но дори и да не мислим за това, ние носим смъртта в себе си и точно това е най-голямата трагедия. Всеки човек се опитва малко или много да се увековечи на тази земя – някои като работят усилено, за да оставят голямо наследство на децата си, други – някакво научно достижение, трети – просто да оставят потомство. Усилията да съхраним и подобрим този временен живот, който не можем да запазим безкрайно, са подобни на усилията, които полагат в домовете за изоставени деца. Колкото и добре да се грижат за естествените нужди на бебетата там, когато детето не получава необходимата любов и ласка, и няма кой да го успокои в моментите, когато е неспокойно, тогава детето изостава в двигателното и интелектуалното си развитие. Нашата най-голяма нужда винаги е била да бъдем обичани. Любовта с която ни обичат нашите родители и с която ние обичаме нашите брачни партньори е временна и ограничена. Тя не може да запълни празнотата в душите ни, нито да ни освободи от сянката на смъртта.

Смъртта е един скок в неизвестното, в тъмнината. Един самотен скок. Човешкият ум не може да приеме, че ние просто изчезваме след смъртта. Отказва да приеме, че всичко това, което сме в нашия съкровен вътрешен живот е безсмислено и изчезва така, сякаш никога не е било. И това е едно несъгласие, което показва нашата богообразност. Човекът е създаден за общение с Бога и дори и когато това общение е прекъснато, копнежът за него и надеждата че то ще бъде възстановено остава. Всеки човек има нужда от любов, защото Бог е любов.

И точно тук Възкресението на Христос ни носи надежда! Не всичко е загубено. Бог не се е отказал от нас! Ние сме Го изоставили, но Той продължава да ни обича, става един от нас и хвърля мост над бездната на смъртта, за да ни доведе обратно при Себе Си. Христос е този мост, и всички, които Го приемат за Свой Господ са преминали от смърт в живот, заменили са временното си съществуване за вечен живот в общение с Бога. Всеки, който е станал чрез вяра Божие дете, се радва на вестта за Възкресението. Ако Човешкият Син Исус Христос победи смъртта и живее вечно, то и за нас има такава надежда. Не е необходимо вече да се страхуваме от смъртта. Нейното жило вече е откъснато. Нейната сила вече е отнета. Затова вестта на ангела при Божи гроб е „Не се бойте, защото зная че търсите разпънатия Исус. Няма Го тук защото възкръсна...“ Това е благата вест за всички хора, и най-вече за тези които вярват в Христос. Римските войници на гроба са вцепенени от страх, но първите жени свидетелки на Възкресението освен страха от срещата с Божия ангел имат „голяма радост“ - Исус е жив, гробът е празен. Думите на Исус са истина! Той възкръсна, можем да се радваме, смъртта не е краят!

За тези, които не вярват, смъртта слага край на всичко. Затова вцепеняващия страх от нея отмахва всеки лъч надежда. Дори да си въобразяваме, че всичко продължава под някаква форма и след смъртта, никой, който отхвърля Възкресението на Христос, не може да има сигурна надежда и мир в душата си. Изправен пред вероятността на скорошна погибел, всеки безбожник би направил всичко, за да запази поне още час „живота, със грубите лапи челични“. Грехът, животът без Бога, не може да ни даде нищо друго, освен временно отлагане на неизбежната смърт. А най-страшното, което може да сполети някого, е да премине във вечността със своите грехове. Тогава участта на такъв човек ще бъде вечна погибел, вечно отделяне от Бога и Неговата любов, вечно страдание, плач и скърцане със зъби.

За нас, обаче, които имаме вяра в Христос – Възкресението и Живота, смъртта не може да ни отдели от Божията любов. Ние предаваме в ръцете на Бога този живот, който не можем да запазим, а Той ни дарява в замяна Своя Син, вечния живот, който никой не може да ни отнеме. Ние сме на сигурно място в ръката на нашия небесен Баща, имаме вечно наследство в Неговото царство, познаваме, обичаме и пребъдваме в общение с Бога завинаги. Нашата надежда не е, че ще запазим завинаги този временен живот, а че имаме по-добър живот, който се пази за нас в небесата (Кол. 1:5). И този живот не е някакво мъгляво и неразбираемо очакване. Той е сигурна и блажена надежда. Той е Личност, която очакваме да видим скоро. Ние очакваме да видим Христос такъв какъвто е, да бъдем завинаги с Него и да бъдем като Него! Радвайте се, Христос възкръсна!