„Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?“
Пс. 139:7
Малко
истини за Бога са по-въздействащи за
хората от знанието за Неговите божествени
качества. Когато говорим за разликата
между Бог и човек едно от първите неща,
които изясняваме, е че Бог не е ограничен
като нас. Той е Творец, ние – творение;
Той е напълно съвършен и свят, ние сме
грешни и пълни с недостатъци. Той знае
всичко, ние знаем твърде малко; Той може
всичко и прави всичко съвършено, ние не
можем да направим съвършено дори и
малкото неща, които можем да правим.
Можем да изброяваме още много разлики
между нас и Създателя, но днес ще се спра
на едно качество на Бог, което е лесно
да бъде изпитано и проверено от всеки
един – Неговото всеприсъствие. Ние
можем да сме само на едно място в даден
момент, Бог е по едно и също време
навсякъде. И не само това, Той е извън
времето. Той знае бъдещето, миналото и
настоящето. Както въздухът изпълва
земята и поддържа живота на хората, така
и Бог е в цялото творение и крепи всичко
живо и неживо със Своето могъщо Слово.
Присъствието Му ни обгръща. Ние сме
потопени в Него. В Него дишаме, движим
се и съществуваме. Ние изцяло зависим от Него. За рибата най-добрата
жизнена среда е океана. За нас – въздуха.
За душата – Бог.
Едно
малко момченце се вълнувало от един
въпрос свързан с Бога, затова се приближило
до
малко по-голямата си сестра и я попитало:
„Може ли някой някога наистина да види
Бога?“. Тя била заета с някакви нейни
неща и рязко отвърнала: „Разбира се, че
не, глупчо! Бог е толкова далеко и високо
в небесата, че никой не може да Го види!“
Минало
време, но детето продължило да търси
отговор на този въпрос, затова отишло
при майка си и я попитало: „Мамо, може
ли някой някога наистина да види Бога?“
„Не, не наистина,“ нежно отвърнала тя,
„Бог е Дух, който живее в сърцата на
вярващите и изпълва цялата вселена, но
ние никога не можем действително да Го
видим“. Донякъде удовлетворен от
отговора, момченцето отишло да си играе
и да размишлява.
Скоро
след това, много възрастният му дядо
взел малкото момче на риболовно
пътешествие. Те имали чудесно време
заедно, бил идеалният ден. В края на деня
слънцето започнало да залязва с необичайно
красив блясък. Старецът спрял да лови
риба и насочил цялото си внимание към
изключителната красота, която се разкрила
пред тях. Като видял лицето на дядо му
да изразява дълбок мир и задоволство
от гледката на постоянно променящия се
залез, момченцето се замислило за момент
и после колебливо попитало: „Дядо, аз...
аз... нямах намерение да питам някой
друг, но се чудех можеш ли да ми дадеш
отговор на въпроса, който си задавам от
много дълго време – Може ли някой... може
ли някой наистина да види Бога?“ Старецът
дори не извърнал главата си, замълчал
дълго време, преди накрая да отговори.
„Дете мое,“ казал тихо той, “Така става,
че не мога да видя нищо друго!“
Странно
е, че някои хора успяват да видят Бог в
Неговото творение и да се възхищават и
прекланят пред Неговата сила и
божественост, а други Го отричат, дори
когато Той им дава ясни доказателства
за това, че ги обича и е близо до тях, за
това, че се интересува от тях и желае да
им се открие. Един мъдър свещеник веднъж
каза: „На вярващия чудеса не са му
необходими, за да вярва, на невярващия
скептик дори и чудесата не са му
достатъчни, за да повярва!“ Ние се
нуждаем от Бога. Той не се нуждае от
нищо. За да задоволим нашата нужда, ние
трябва да вярваме в Него. Да вярваме в
Него означава да Го познаваме. Да Го
познаваме означава да се покорим и да
вярваме на Неговия Син Иисус Христос.
Псалм
139 разкрива именно възхищението и
преклонението на псалмиста пред
величието, всезнанието, всеприсъствието
на Бога: „Господи,
Ти Си ме изследвал и познал, Ти знаеш
сядането ми и ставането ми, разбираш
мислите ми отдалеч. Издирваш ходенето
ми и лягането ми и с всичките ми пътища
си запознат. Защото още няма дума на
езика ми, а ето, Господи, ти я знаеш цяла.
Ти си ме оградил отпред и отзад и си
положил върху мен ръката Си.“ (Пс.
139:1-5). Как
живеем живота си със знанието, че Бог е
винаги до нас, че Той знае нашите мисли
и дела, че Той ни маха от миналото,
придружава ни в настоящето и ни очаква
в бъдещето? Със страх и неудобство или
с благодарност и вяра в Бога?
Не
можем да се скрием от Бога. „Ако
кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да
бъде светлината около мен, ... за Теб е
тъмнината като светлината“ (Пс.
139:11-12). Където
и да отидем, както и да се опитваме, не
можем да избегнем присъствието на Бога.
Имали ли сте усещането, че когато понякога
сте сами, някой ви наблюдава?
Атеистите
задават въпроса: Има
ли Бог? Къде е Бог?
Същинският въпрос зад въпрос, обаче,
който задават, е: Как
да се отървем от Бог?
В стремежа си да избягат от Бога, понякога
хората си създават измислен образ за
Него. Правят си идол, който наричат бог,
но който всъщност отговаря на техните
очаквания. Той не е свят, а се радва на
греха им. Когато те оправдават
престъпленията си, той мълчи. Той не ги
наказва и не ги притеснява. Той е там на
небето и си има достатъчно работа, за
да се занимава с дребни неща. Но живият
Бог е различен. Ето какво казва Той на
безбожния, който лицемерства, мрази
наставление и не се съобразява с думите
на Бога, краде и прелюбодейства, говори
зло за ближния си и го клевети: „Ти
направи това, а Аз премълчах, и ти помисли,
че Аз съм съвсем като теб. Но
Аз ще те изоблича и ще изредя всичко
това пред очите ти. Да! Помислете за
това, вие, които забравяте Бога, да не
би да ви разкъсам и да няма кой да ви
избави.“ (Пс. 50:21-22)
Бог е всеприсъстващ, затова е близо до
всеки човек. Много хора, обаче, са невежи
за това. Защо толкова малко хора усещат,
преживяват и заживяват със съзнанието
за любящото присъствие на Бога? Защото
Бог е Дух, а ние сме от плът, отделени от
Него поради греховете си. Душите ни са
мъртви и безчувствени спрямо Бога,
понеже се противим на волята Му, а се
покоряваме на злото. Той ни се разкри в
личността на Иисус Христос и доказа
любовта Си към нас като прати Своя Син
да умре за греховете ни на кръста. „Бог
толкова възлюби света, че даде Своя
Единороден Син, за да не погине нито
един, който вярва в Него, а да има вечен
живот“ (Йн. 3:16). Любовта
на Бога към нас можем да изпитаме само
като се помирим с Него чрез Иисус Христос.
Така даваме място в душите си за Него.
Като вярваме в Иисус, греховете ни са
простени и душите ни постоянно се
обновяват в образа на Този, който ги е
създал.
Не
можем да избягаме от присъствието на
Бога тук, а в деня на съда ще застанем
пред Неговото лице. Най-доброто, което
можем да направим е не да бягаме от
добрия Творец, а да се помирим с Него.
Кръвта на Иисус се проля именно за това
– за да ни изчисти от греховете ни, които
ни правят врагове на Бога. За всеки,
който приеме Иисус, Бог е обещал, че ще
го направи Свое дете. Вече няма да го
счита за враг, а за приятел. Бог е добър
и приема всеки, който се кае и вярва в
Неговия Син Иисус. Не се крийте от Бога,
а отидете пред Него в молитва. Той е
силен да прости греховете ви и да спаси
душите ви. Ще го направите ли днес?
