„Аз съм вратата: ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и ще намира паша. Крадецът влиза само за да открадне, да убие и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.“ Йоан 10:9-10 Иисус каза: „Аз съм вратата; ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен“(Йн. 10:9). Това е едно чудесно обещание! Исус не казва: „може да бъде спасен“, а „ще бъде спасен“. Колко успокоителни и насърчителни думи! Но какво е спасението за което говори Господ? Какво означава да влезем през вратата? Как влизаме и какво да очакваме след това?
Господ Иисус
винаги говореше за духовните реалности
с притчи. Той обичаше да обяснява
духовните неща по такъв начин, че хората
да Го разберат. Един средностатистически
евреин от първи век спокойно можеше да
си представи овчар и овце, които е виждал
всеки ден. Също така можеше да си представи
живота на овцете, кошарата им, вратата
на кошарата. Исус използваше силни
примери от ежедневието на хората. Защо?
Защото искаше да бъде разбран! Той не
проповядваше, за да се питат хората
накрая на проповедта: Какво
искаше да ни каже Той? Добре
е за един проповедник да проповядва
ясно и така, че да бъде разбран. Добре е
и християните, когато обясняват своята
вяра и надежда на невярващите, да го
правят също така разбираемо и ясно.
Иисус
сравнява спасението с врата, през която
влизаме. Каква е тази врата и това
спасение? Спасението е преди всичко
промяна – на сърцето, на делата, на
бъдещето, на позицията ни пред Бога. То,
обаче, е освен това и призвание. Призвание
да живеем подобен на Христос живот.
„Когато
вършите добро и страдате“, казва
ап. Петър, „ако
понасяте търпеливо, това е благодат
пред Бога. Защото за това сте призовани;
понеже и Христос пострада за вас, като
ви остави пример, за да следвате по
Неговите стъпки“(1 Петр. 2:20-21). Можем
ли да станем християни и да не следваме
по стъпките на Христос, т.е. да Му
подражаваме и да вършим волята на Неговия
небесен Баща? Невъзможно! Никой християнин
не продължава да греши, защото е Божие
дете и семето на Бога е в него (1 Йн. 3:9).
Ако преди е бил прелюбодеец и пияница, след
като бъде роден от Бога чрез покаяние
и вяра в Христос, този човек се превръща
във верен на жена си в брака или чист
сексуално в безбрачието си трезвеник.
Ако е бил лъжец и крадец, жесток и нахален,
непрощаващ и сластолюбив, той се превръща
в смирен, искрен, почтен, тактичен и
боголюбив светия.
Но
как се става светия? Как човек се спасява,
как е роден от Бога? Често се говори за
това, че спасението е чрез вяра и само
чрез вяра. Няма по-голяма ерес от тази.
Спасението, раждането от Бога, е чрез
покаяние и вяра в Иисус Христос. Покаянието
е да се обърнеш от своя егоизъм и безбожие,
да намразиш греховете си и да ги оставиш.
Покаянието включва в себе си промяна
на делата. Няма
покаял се грешник. Човек, който твърди,
че се е покаял, а продължава съзнателно
и постоянно да съгрешава не е видял,
нито познал Бога (1 Йн. 3:6). Човек, който
искрено е съжалил за греховете си,
намразил ги е и оставил, е този, на когото
Бог ще погледне милостиво. Нека си
спомним думите на Господ Иисус за фарисея
и бирника: „А
бирникът, като стоеше надалеч, не искаше
дори очите си да повдигне към небето, а
се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди
милостив към мен, грешника!“(Лк. 18:13).
Колко
болка, колко вътрешно страдание, колко
голямо съжаление за греховете прозира
в думите на отчаяния бирник. Той осъзнава
колко е нещастен и окаян. Осъзнава и
справедливия Божи гняв за греховете
му. Осъзнава святостта на Бога и
собствената си вина и търси прошка. Това
е покаяние. Той смири себе си и беше
оправдан. Бог му прости греховете, защото
гледа на сърце. Бог вижда защо се молим
и как се молим.
Служението
на Йоан Кръстител беше да проповядва
„кръщение
на покаяние, за прощаване на греховете“(Лк.
3:3). Кръщението,
което той проповядваше беше извършвано
на основание на тяхното покаяние. Те
трябваше да принесат плод,
да покажат че покаянието им е истинско.
Те трябваше да дойдат публично,
и да изповядат публично,
че са грешници. Те трябваше да имат
отношението на бирника споменат от
Иисус: Боже,
бъди милостив към мен, грешника! Един
от престъпниците, които беше разпънат
заедно с Господ също се покая и помоли
Иисус за прошка. В началото той се
подиграваше на Иисус но в последствие
се разкая и призна своя
грях и Иисусовата невинност. Той
призна, че справедливо страда на кръста
за престъпленията си, а че Иисус не
заслужава да е там. Без покаяние няма
прошка, без признаване и оставяне на
престъпленията ни няма милост за никой
от нас (Пр. 28:13). Това радикално послание
за промяна на курса на живота е характерна
черта на всяко истинско движение на
Бог.
Покаянието
отваря пред нас вратата на спасението.
То предразполага Бога да ни покаже
милост. Бог е немилостив към непокаялият
се грешник. Той ужасно се гневи на
престъпленията му, до такава степен, че
Свещеното Писание ни казва: „Ти
не Си Бог, който се радва на безбожието
никой зъл не ще живее с Теб. Горделивите
няма да устоят пред очите Ти, Ти
мразиш всички, които вършат грях. Ще
погубиш онези, които говорят лъжа. Господ
се гнуси от човек кръвожаден и измамен“(Пс.
5:4-6). Колко
болезнена е истината! Кой може да я
понесе? Извратения престъпник, този
който върши грях и се наслаждава на
безбожието си, дори и Бог на милостта и
любовта го мрази.
„Аз съм
вратата“,
каза Господ. Тези, които чуят гласа Му и
се отвърнат от греховете си отиват при
Него. Той е отворена врата за тези, които
се каят. Тези, които искат да се отърват
от греховете си и да живеят свят живот
в покорство на Божията воля отиват при
Иисус. Те отиват при Неговия кръст, където
кръвта Му ги умива и развързва от
греховете им. Кръвта на Христос, чрез
която сме изкупени от суетния и временен
живот, предаден ни от родителите ни.
Каещият се грешник, който отива за прошка
при Иисус и вярва в Него бива измит със
скъпоценната Му кръв, оправдан и роден
свише. Защо точно Иисус? Защо не Мохамед
или Дева Мария? Защото само Иисус умря
за греховете ни на Голгота. Само той
живя безгрешен живот. Само Той беше
погребан според Писанията и бе възкресен
от мъртвите в третия ден, точно както
бе предсказано за Него и както Той
предрече за Себе Си. На кръста Иисус
понесе наказанието за нашите престъпления,
за нашата вражда против Бога. Той беше
наказан несправедливо, умря вместо нас
и погреба нашия грях и вина, за да
възкръсне в третия ден за оправдание
на всички, които се покайват за греховете
си и вярват благовестието. Той стана
вратата, мостът, който ни завежда в
живот, чрез който избягваме Божия гняв.
Вратата е Христос, разпънат на кръст,
чрез който „светът
за мен е разпънат, и аз - за света“(Гал.
6:14).
Какво
да очакваме, когато влезем през вратата,
когато се покаем за греховете си и
повярваме в Христос? Страдания и скърби?
Да. Отхвърляне и неразбиране? Да. Но и
нещо много повече от това. Сам Иисус ще
стане нашият Пастир, Този, който ни води
на зелени пасища и тихи води, който ни
успокоява и подкрепя. Вече няма да
принадлежим на убиеца и лъжеца, на този
който краде, убива и погубва (ст. 10а). Ако
преди сме сели беззаконие и сме жънали
смърт и гняв, сега вече ще сеем добро и
ще пожънем вечен живот. Иисус каза: „Аз
дойдох, за да имат живот, и да го имат
изобилно“(Йн. 10:10б).
Какво ще избереш – изобилният живот на
Иисус или изобилната смърт на сатана? По
кой път ще вървиш – по тесния или широкия?
Какво ще избереш – кръста и вечната
слава на Христос или похвалите и човешката
слава, които ще изгорят като слама в
Деня на съда? Как ще живееш – постоянно
вършейки добри дела, като търсиш слава,
почит и безсмъртие от Бога, или ще бъдеш
себелюбив и няма да се покоряваш на
истината, а на неправдата и ще пожънеш
вечна смърт, скръб и неволя? Изборът е
твой. Вратата се отваря пред всички,
които се покайват за греховете си и
вярват благовестието на Иисус Христос.
Ще се отвори ли вратата пред теб? Кой
път ще избереш днес?
