1. Кога се празнуват Адвентите?
2. Значението на Адвентите.
3.
Как се вписват те в църковната година?
4. История на Адвентите.
5. Цвят на Адвентите.
6. Теми, изображения, символи и
практики.
7.
Натрапването на Рождество Христово
1.
Кога се празнуват Адвентите? Адвентният
сезон отбелязва началото на църковната
година. Той започва в четвъртата неделя
преди Рождество Христово. Така през
2012 г. Адвентният сезон започва в неделя,
2. декември, и свършва в неделя сутринта
на 23. декември - това са три седмици плюс
един допълнителен ден. Ако Рождество
Христово се пада в неделя (напр. 23.
декември), Адвентният сезон ще започне
на 25. ноември и ще продължи четири пълни
седмици.
2.
Значението на Адвентите. Адвент
идва от латинската дума adventus,
която
означава „идване“. Това е сезон на
подготовка за идването на Христос в
няколко различни значения: обещаното
идване на Месията при евреите, идването
на Исус, когато се ражда във Витлеем,
обещаното завръщане на възкръсналия
Христос с окончателна победа, и постоянното
идване на Христос в живота и сърцата на
вярващите.
3.
Как се вписват те в църковната година?
Адвентите,
които отбелязват началото на църковната
година, са част от цикъл от сезони, който
включва Адвентите, Рождество Христово
и Богоявление, всички свързани по някакъв
начин с идването на Исус. След този цикъл
следват Великите пости, Страстната
седмица, Великден и дългия сезон на
Петдесетница.
4.
История на Адвентите. Адвентите
започват да се празнуват във Франция
през IV в. В различно време, различни
поместни църкви са ги празнували в
период от три, четири или шест седмици
предхождащи Рождество Христово. Някои
църкви днес експериментират, като
включват адвентни теми и символи в
богослуженията през седмиците предхождащи
действителното начало на Адвентния
сезон, с надеждата, че могат да предотвратят
конфликта на празнуването на Адвентите
и Рождество Христово през седмиците
непосредствено предхождащи Рождество
Христово.
5.
Цвят на Адвентите. Цветът
на Адвентния сезон традиционно е
пурпурен. Някои църкви са възприели
синьото като цвят на Адвентите. На
практика, обаче, тъй като църквите все
повече включват символи и украси от
Рождество Христово през Адвентния
сезон, ние все повече можем да видим да
се появяват червен, зелен и златист
цвят. Богослужебникът на Обединената
Методистка Църква (United Methodist Book of Worship)
поддържа традиционния пурпурен цвят
за Адвентния сезон, който обозначава
покаяние и царственост, но също позволява
синьо - цветът на надеждата.
6.
Теми, изображения, символи и практики.
Има
много традиционни и исторически теми,
които се отбелязват по време на Адвентния
сезон:
- Подготовка за празнуване на идването на Христос:
- Идването на Месията при евреите.
- Раждането на Исус във Витлеем.
- Второто пришествие на Исус и Неговата окончателна победа.
- Постоянното идване на Исус в живота и сърцата на вярващите.
- Време на покаяние и пост, самоналожени лишения, сериозност, четене на Свещеното Писание, слушане и прогласяване на Словото в проповед и песен; чакане и копнеж по идването на Месията.
- Символи: Рождествена елха с бели монограми, Есеево дръвче, Адвентни календари, тромпети (за Исая), месианска роза, Яковова звезда и fleur-de-lis (стилизиран цвят от лилия). Съвременни нововъведения включват употребата на Адвентен венец с четири свещи и теми, които са свързани обикновено с надежда-мир-любов-радост, Йоан Кръстител-Елисавета-Йосиф-Мария, или някаква друга символика.
- Нашият Богослужебник (Book of Worship, стр.238) предлага следните теми за неделите на Адвентния сезон:
- Първа неделя: окончателното завръщане на Христос с победа; Второто Пришествие.
- Втора и трета неделя: Йоан Кръстител, неговата роля, думи и поучения.
- Четвърта неделя: събитията непосредствено предхождащи раждането на Исус.
7.
Натрапването на Рождество Христово.
Адвентният
сезон е богат с традиция, символизъм,
изкуство, музика и богослужебна практика.
Той има свои собствени уникални теми,
а също и такива, които подготвят пътя
за Рождество Христово. И все пак, всяка
година ние се сблъскваме с напрежение
и въпроси от рода на: „Защо да не можем
да сложим Рождествената елха в
богослужебната зала в първата неделя
от Адвентния сезон?“ или „Защо да не
можем да пеем Рождествените песни в
началото на Декември?“. Отговорът,
разбира се, е че като правим така,
позволяваме на Рождество Христово да
се натрапи. Това позволява темите,
практиките, духовността, историята,
традициите, символите, изкуството и
музиката на един сезон да измести тези
от друг. Ние губим богатството и ползата
от преживяването на обещанието, копнежа,
надеждата и очакването на Адвентния
сезон. Светът, телевизията и моловете
са направили всичко, което е възможно,
за да ни убедят, че Адвентният сезон
няма значение и няма място в нашата
култура, и много от нас са приели тази
нeправилна настройка и за църквата ни,
също така. Нашата вяра, обаче, ни учи
нещо съвсем различно.
Дийн
Макинтайър
Оригиналната статия може да прочетете на:
http://www.gbod.org/site/apps/nlnet/content3.aspx?c=nhLRJ2PMKsG&b=5302879&ct=3842089&printmode=1
