„И покори всичко под краката Му и Го постави да бъде глава над всичко за църквата, което е Неговото тяло, пълнотата на Този, който изпълва всичко във всичко.“
Послание към Ефесяните 1:22-23
Божията
цел от грехопадението насам е да донесе
божествен ред във Неговата вселена. От
момента, в който Адам и Ева съгрешиха и
умряха духовно, Бог започна да изпълнява
Своя предвечен план за спасение на
човека. Когато прокле
змията, Той даде обещание на нашите прародители, че от семето на жената ще се
издигне Изкупител, който ще ги спаси от
властта на сатана (Бит. 3:15). Тук Той ни даде три пророчества за Христос: (1) за
Неговото идване в плът; (2) за Неговите
страдания и смърт; и (3) за Неговата победа
над сатана. Точно това извърши Христос:
„И вас, които бяхте мъртви в
прегрешенията си... Той(Бог)
съживи с Него(Христос),
като прости всичките ви престъпления.
Той изличи написаното в постановленията
на закона, което беше против нас, и го
отстрани отсред нас, като го прикова на
кръста; и като разоръжи началствата и
властите, Той ги изложи открито на показ,
тържествувайки над тях чрез него“ (Кол.
2:13-15).
Бог
изпълнява Своя план в определени от
Него времена. Времената са периоди, в
които Той изпълнява божествено определена
част от Своя съвършен план. Божията
върховна цел е „да се обедини като
цяло в Христос всичко – и това, което е
на небесата, и това, което е на земята –
в Него“(Еф. 1:10). Иисус
Христос е Този, Който единствен е способен
да постави отново Творението под Божията
власт и да обедини в Себе Си, под Своето
управление видимото и невидимото,
небесното и земното, дух и материя. Бог
стана плът в личността на Иисус, за да
обедини, не за да раздели. Бог стана
смъртен човек, за да премахне властта
на смъртта и да отвори отново пътя към
Бога за всички, които вярват в Него. При
Възнесението небето Го прие „до
времето, когато ще се възстанови всичко,
за което е говорил Бог от древността“
(Деян. 3:21).
Апостол
Павел се моли на Бога за ефеските
християни да просветли очите на сърцето
им, за да знаят колко велика е мощта и
силата Му към нас, с която „Той подейства
в Христос, като Го възкреси от мъртвите
и Го сложи да седне от дясната Си страна
на небесата, далеч над всяко началство
и власт, и сила и господство, и всяко
име, с което се наименуват не само в този
свят, но и в бъдещия. И покори всичко под
краката Му...“ (Еф. 1:20-22). Едно е сигурно
– Христос е законният Господар на тази
земя. На кръста властта на дявола и
неговото царство беше отнета, макар, че
продължи да съществува. Когато Иисус
се възнесе при Отец, Той получи Царство,
власт и Господство. И днес, когато се
молим с молитвата Отче наш, ние
казваме: „Защото е Твое Царството и
силата и славата“ (Мт. 6:13). Иисус заяви:
„Даде Ми се цялата власт на небето и
земята“ (Мт. 28:28). Единственото царство,
което е законно на небето, земята и под
земята е Царството на Иисус - Божия Син
и Неговите светии. Това Царство никога
няма да бъде съборено, нито ще отслабне.
То е едно постоянно нарастващо Царство
(Ис. 9:6-7). Всеки ден поразеният дявол има
все повече неприятности, понеже Царството
и славата Божия изпълват земята и
враговете Му са поставяни под краката
на Иисус. Ние не трябва да бъдем преместени
от земята. Истината е, че ние се придвижваме
от сила в сила и от слава в слава. Иисус
сравнява Божието царство с квас, който
заквасва тесто. Въпреки че е малко и
леко, то работи в тестото по такъв начин,
че заквасва цялото тесто и не може да
бъде отделено от него. Идването на
Божието царство не означава, че нощта
е напълно свършила, или че сме оставени
без врагове и предизвикателства. Не!
Царството идва поради самата тази
причина - да отмести всички незаконни
управления и царувания (Пс. 111:2б; Евр.
10:12-13!; 1 Кор. 15:25-26!). И нека да чуем как
Христос разпростира Своето божествено
управление на земята – чрез Своята
Църква. За тази Църква Той каза: „портите
на ада няма да ѝ надделеят“ (Мт.
16:18).
Често
християните си мислят, че са под обсада,
че този свят е като един затвор за тях.
Измислили сме безброй текстове на песни,
в които възпяваме нашата надежда да
бъдем взети от Христос на небето, за да
се измъкнем от този ужасен свят:
Знам
ще ме вземе Той със Него във небе.
Аз
не се чувствам тук в този свят у дома.
В
небесната страна вечно ще бъдем ний.
С'светиите
в Христа ще пеем: „Победа!“
И
песни на хвала се носят в небеса.
Аз
не се чувствам тук в този свят у дома.
Аз
пътувам към небето, към небесната страна,
с
песен славна, алелуя!
Там
смъртта не ще царува във прекрасния
Сион
Бог
ме води за ръка.
Често
нашата надежда и молитва е ние да се
озовем по-бързо на небето, отколкото
небето да дойде по-бързо на земята. Дори
и когато се молим „да дойде Твоето
царство, да бъде Твоята воля както
на небето, така и на земята“, това
придобива по-скоро един духовен,
символичен смисъл, отколкото изразява
действителен копнеж Божието царство и
Неговата воля да бъде тук и сега на тази
земя. Когато четем, че ап. Йоан пише в
своето Откровение 22:20 „Ела, Господи
Иисусе!“, ние вероятно си представяме,
че той има предвид, „Ела, Господи Иисусе
да ме вземеш с Тебе във небе и да ми
спестиш мъките!“. Нищо подобно! Той в
пълна хармония с другите апостоли желае
по-бързо Христос да дойде и да положи и
последния враг – смъртта, под краката
Си. Апостол Петър увещава християните
към свят живот и благочестие, в който
да очакват и ускоряват идването на Божия
ден (2 Петр. 3:12), но със сигурност не ги
насърчава да отбягват трудностите. В
първото си послание той казва: „Но
когато вършите добро и страдате, ако
понасяте търпеливо, това е благодат
пред Бога. Защото за това сте призовани;
понеже и Христос пострада за вас, като
ви остави пример, за да следвате по
Неговите стъпки“ (1 Петр. 2:20-21).
Египетските християни, които днес са в
ужасна заплаха от терористите на Ислямска
държава, и много от тях намират смъртта
си заради вярата си в Иисус, не се молят
Иисус да ги избави от смърт, а да дойде
скоро. Какво бихме се молили ние на тяхно
място?
Господ
каза за Църквата, че портите на ада няма
да ѝ надделеят. Колкото и да ви се струва
странно това, което ще ви кажа, не
християните, които са Божиите светии,
са под обсада. Иисус не каза, че ада няма
да надделее над портите на Църквата.
Адът е под обсада, скъпи братя и сестри!
Нашият враг – дяволът знае, че времето
му е кратко, и че т. нар. му царство не
може да устои. Той е узурпатор, който е
детрониран, и чиято сила е отнета от
Иисус на кръста. Няма друг Господар на
небето и земята освен Иисус! Този свят
принадлежи на Господ и на никой друг! И
този свят, но преобразен и обновен, ще
бъде сватбен подарък за Христовата
невяста – Църквата.
„Гледах
в нощните видения, и ето, с небесните
облаци идваше един като Човешки Син и
стигна до Стария по дни; и Го доведоха
пред Него. 14 И на Него се даде владичество
и слава, и царство, за да Му служат всички
народи, племена и езици. Неговото
владичество е вечно владичество, което
няма да премине, и царството Му е царство,
което няма да се разруши“ (Даниил
7:13-14)
В
това пророчество на пророк Даниил
Иисус
идва при
Отец, не от
Отец. Тук се описва Неговото Възнесение.
Даниил пророчески става свидетел на
победата на Иисус Христос. Тази победа
е извършена чрез Кръста, Възкресението
и Възнесението на Иисус. В разпъването
и възкресението Той унищожи този, който
имаше властта над смъртта. При
Възнесението Иисус влезе отново в
пълнотата на Божието присъствие и слава,
прие отново от Бог Отец пълнотата на
Своята божествена сила, слава и власт,
и стана наш Ходатай завинаги. Той
седна на Своя трон отдясно на Бог, Своя
Баща, и се възцари.
Няколко
глави по-рано пророкът казва и друго
пророчество за вечното царство на Господ
Иисус: „камъкът,
който е ударил образа, е станал голяма
планина и е изпълнил цялата земя. ... И в
дните на тези царе небесният Бог ще
издигне царство, което до века няма да
се разруши и управлението му няма да
бъде оставено на друг народ; а то ще
разбие и довърши всички тези царства и
самото то ще пребъде до века, понеже си
видял, че от планината се е откъснал
камък, но не с ръце, и е разбил желязото,
бронза, глината, среброто и златото“
(Даниил 2:35,44-45).
Царството на нашият Господ Иисус е
вечно. То никога няма да премине. В него
има сила, която разрушава нечестието и
греха, разбива тяхната власт и покорява
царството на тъмнината. Тази сила е в
нашия Цар. Иисус има цялата власт на
небето и земята. Той единствен ще царува
над народите и царството Му няма да
премине. Христос
и Неговата църква са петото и последно
царство, царуващо на земята след
Възкресението. И
това царство не може да бъде победено
и спряно нито с гонение, нито с лукавство,
защото Сам всемогъщият Бог царува в
Него и чрез него. „Бог
царува над народите; Бог седи на Своя
свят престол (Пс.
47:8); ГОСПОД
царува! Нека се радва земята, нека се
веселят множеството острови! (Пс.
97:1); ГОСПОД
ще царува до века, Твоят Бог, Сионе — за
всички поколения! Алилуя! (Пс.
146:10)“
Бог
царува! Въпросът е дали Той царува над
теб!? Има три неща, които Господ ни
призовава да направим докато сме на
тази земя: да се покаем от греховете си,
да положим цялата си вяра в Иисус Христос
като наш Господ и Спасител, и незабавно
да се покорим на Неговата свята воля!
Това ви препоръчвам да направите днес!
