Тайната, която е била премълчавана

 

А на Този, който може да ви утвърди според моето благовестие и проповядването за Иисус Христос, според откриването на тайната, която е била премълчавана от вечни времена, а сега се е явила и чрез пророческите Писания според заповедта на вечния Бог е била известена на всичките народи за покоряването им на вярата, на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Иисус Христос за вечни векове. Амин. Римл. 16:25-26

      Днес е много модерно да се говори за тайни учения, тайни общества, тайни сделки и т.н. На повечето хора им е интересно да научават тайни неща и да бъдат част от група, посветена в някаква тайна. През първи век ситуацията не е по-различна. Тогава в Римската империя се разпространява с бързи темпове гностицизма, който претендира, че носи спасение чрез посвещение в тайно знание. Това учение е било доста голям проблем за църквата, поради което много от апостолите и евангелистите пишат своите послания и евангелия, за да изявят истината, така че християните да разпознават заблудата. Божието слово ни говори истината открито и разбираемо, поради което в него не може да се намери почва за тайно спасително знание. Само тридесет и четири стиха в цялата библия споменават думата тайна, и то обикновено в смисъла на разкрита такава. В Новия Завет на няколко места е спомената „тайната на Божието царство“ (Мк. 4:11), „тайната Божия премъдрост“ (1 К. 2:7) или „тайната на вярата“ (1 Тим. 3:9), но като нещо, което е открито, а не като нещо оставащо скрито и само за избрана група от хора.

      В писмото си към Римляните, ап. Павел пише за „откриването на тайната, която е била премълчавана от вечни времена, а сега се е явила и чрез пророческите Писания според заповедта на вечния Бог е била известена на всичките народи за покоряването им на вярата“. Става ясно, че е дошло времето да бъде открита Божията тайна и Бог я е направил достояние на всички народи. В друго свое послание, към Колосяните, Павел ясно заявява каква е тази тайна: „Христос във вас (християните, бел. моя), надеждата на славата“ (Кол. 1:27), и по-нататък „тайната на Бога – Христос, в когото са скрити всички съкровища на мъдростта и на познанието“ (2:2-3). Божията тайна е била ясно заявена преди две хиляди години, за да може всеки да я види, потърси и познае. Тази тайна е Самият Иисус Христос и спасението, което е в Него.

Тайната на Бога в пророците

      Ап. Петър също пише за Божията тайна: „За това спасение търсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която е за вас, като издирваха кое или какво време посочваше Христовият Дух, който беше в тях, когато предизвестяваше страданията на Христос и последващите ги слави.“ (1 Петр. 1:10-11). Пророците знаеха, просветлени от Божия Дух, че спасението наближава, и че Месията, Христос, ще извърши това спасение. Те обаче не знаеха времето, когато ще стане това. То оставаше скрито за тях. Затова те пророкуваха, че идва Този, който ще отнеме греховете ни и ще ни избави от Божия гняв. В това отношение пророк Исая говори изключително ясно и често. Той пише за Месията:

     „Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени. Всички ние блуждаехме като овце, отбихме се всеки в своя собствен път — и ГОСПОД направи да Го постигне беззаконието на всички ни“ (53:5-6). Малко по-надолу пророкът пише и за последващата слава от мъката на Христос: „Ще види плод от мъката на душата Си и ще се насити. Праведният Ми Слуга ще оправдае мнозината чрез познаването Му от тях и ще се натовари с беззаконията им.“ (ст.11)

      Пророк Давид говори за възкресението на Христос: „няма да оставиш душата ми в Шеол, нито ще позволиш Светия Твой да види изтление“ (Пс. 16:10). Пророк Осия също пророкува за възкресението на Христос и на всички, които са в Христос: „След два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни издигне и ще живеем пред Него“ (Ос. 6:2).

      Старият Завет също така е пълен с предобрази за това, което очаква Месията. Исаак носи сам дървата си към планината, където се очаква да бъде принесен в жертва, както Иисус носи Своя кръст към Голгота, където се принесе в жертва за грях. Освен това, Исаак върши това доброволно, както и Христос доброволно „смири Себе Си и стана послушен до смърт, и то смърт на кръст“ (Фил. 2:8). Както Авраам не пожали Исаак и беше готов да го пожертва на своя Бог, така и Бог Отец не пожали Своя Син Иисус и Го пожертва за нас на Голгота. Пророк Йона беше три дни в корема на морско животно и после бе изплют и съживен, така и Христос беше три дни в утробата на земята и след това възкресен.

Тайната на Бога разкрита от апостолите

      Когато фарисеят Савел, бъдещият ап. Павел е срещнат от Господ Иисус по пътя за Дамаск, той има животопроменяща опитност. Той загубва не само зрението си, но и желанието да се противи на Христос и Неговата църква. От срещата си с Христос Савел се убеждава в три неща:

1. Че Иисус Христос не е обикновен човек, а е очакваният Месия и Спасител на човешкия род.

2. Че човек бива оправдан пред Бога и спасен не чрез дела изисквани от Старозаветния закон, а само чрез вяра в Иисус Христос.

3. Че любовта към Бога и ближния е най-висшата нравствена заповед, която трябва да се изрази с добри дела.

4. Че трябва да проповядва новата си вяра навсякъде, защото „благовестието е сила за спасение на всеки който вярва“(Римл. 1:16)

      Един ученик на Христос – Ананий, по заповедта на Бога полага ръка на Павел и той проглежда, но това което скоро след това прави, е, че отива в арабската пустинята и прекарва там две години в молитва и пост. Той се отдава на това съзерцание и молитва, не за да скрие тайната, която му е открита, а за да бъде напълно укрепен в Христовото учение и да го проповядва както подобава. Когато се връща, от там, Павел вече е подготвен да проповядва и го прави където и да отиде. Това е началото на едно от най-плодоносните християнски служения в историята.

      Всички новозаветни апостоли остават верни докрай на Христовата заповед: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на цялото творение“ (Мк. 16:15). Повечето от тях завършват мъченически живота си, но изпълняват Христовата заръка.

Тайната на Бога трябва да бъде споделяна

      Бог повери на светите си апостоли, и на всички светии тайната на Бога. Защо? За да бъде споделяна. Защото Бог иска всички хора да се спасят и да дойдат на покаяние. За съжаление това е най-добре пазената тайна от нас, християните. Често клюките и новините са по-разгласявани от нас, отколкото добрите новини за Христос и Неговата спасителна жертва и възкресение. Но Бог не ни е разкрил тази велика тайна, в която самите ангели са искали да надникнат, за да я държим зад стените на църквите и домовете си.

      В годините след падането на комунистическата власт имаше огромен прилив на заинтересувани от вярата хора. По това време църквите масово се отдадоха на благовестителска работа, която даде и много истински плодове. Служения като това за прожекцията на филма „Иисус“ станаха изключително популярни сред духовно гладния български народ. Един мой скъп брат в Господа организирал серия такива благовестителски прожекции. След една от тях към него приближил възрастен господин с мустаци, който се навел към него с намерението да му каже нещо наистина важно и му прошепнал с видимо самодоволство: „От двадесет години съм вярващ и никой не разбра!“. Колкото и трагично да е това изказване, то вероятно се отнася до много от хората, които посещават църквите днес. Ние сме забравили, че тайната, която бе премълчавана от векове, бе разкрита в личността на Иисус и проповядвана по цялата земя от неговите свети апостоли и слуги.

      Бог стана човек, за да може всички хора да бъдат изкупени и да имат възможност с покаяние и вяра да се върнат обратно към Бога. След няколко дни ще празнуваме празникът на Божието въплъщение – Рождество Христово. Нека всеки от нас да бъде насърчен да споделяме тази велика тайна, която е разкрита чрез Христос; тайна заради която много от първите ученици платиха с живота си и заради която и днес християни по целия свят страдат, а мнозина губят и живота си. Нека да не се срамуваме от нашия Бог, който стана един от нас и проля святата Си кръв на Голгота, за да ни изкупи от греха. Нека не мълчим за нашия Спасител, който умря и възкръсна от смъртта, за да ни направи праведни пред Бога. Името Му е Иисус и само в Неговото Име има спасение и вечен живот за всеки, който вярва. Амин.

Детски Рождествен празник 2014

На 27. декември 2014 г. в Евангелска методистка църква - Свищов традиционно се проведе детски празник под надслов „Да отпразнуваме отново Рождество Христово“. Това беше едно весело и полезно време, в което деца и родители имаха възможност да играят игри, да се забавляват, да похапнат торта и пица, и да си припомнят смисъла на най-светлия християнски празник Рождество Христово.

Ново небе и нова земя

„Господният Ден ще дойде като крадец, когато небето ще отмине с бучене и елементите нажежени ще се разпаднат, и земята и делата по нея ще изгорят. И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в своя свят живот и благочестие, като очаквате и ускорявате идването на Божия Ден, за който небето възпламенено ще се разпадне и нажежените елементи ще се стопят? Но ние според обещанието Му очакваме нови небеса и нова земя, в които обитава правда.“ 

 2 Петр. 3:10-13

Живеем във време, когато хората отчаяно се стремят да научат какво ще се случи с този свят след месец, година, десетилетие или век. Не само прогнозите за времето вълнуват нормалния човек. Той си задава въпроси също за бъдещето на икономиката, политиката, медицината, науката, образованието и т.н. Задава си въпроса дали наближава краят на този свят. 

Бог няма да заличи този свят, а ще го преобрази

Божието слово ни дава категоричен отговор. То ясно ни показва какво ни очаква. Думите на св. ап. Петър в горния текст са едно пророческо слово, което ни дава представа за радикалната промяна, която ще настъпи на тази земя при второто идване на Исус Христос. В символа на нашата вяра е записано, че вярваме „в един Господ Исус Христос, Сина Божи, Единородния, Който... пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.“ Идването на Господ Исус всъщност бележи установяването на Неговото вечно царство на тази земя. Но когато Христос дойде, земята няма да остане същата. Апостолът заявява под вдъхновението на Светия Дух, че „земята и делата по нея ще изгорят“, т.е. идва денят, в който времето за покаяние ще свърши и ще настъпи времето за съд. Той говори за край на този свят. Но колкото и страшно да звучи това нито разпадането на този свят означава изчезването му, нито настъпващият съд означава унищожението на човечеството. Бог ще промени настоящия ред в света. Творецът не създаде всичко, само за да го разруши и заличи. Той създаде един добър свят, и то твърде добър. Толкова добър, че никога не би искал да го премахне. Адам и Ева съгрешиха и внесоха злото в света, който им беше поверен от Бога. Потомците им разпространиха и умножиха греха. Но дори и когато в дните на Ной злината на хората се преумножи и Бог не можеше повече да търпи, Той не унищожи всички хора и животни, а избави чрез ковчега праведния Ной с цялото му семейство, и всички животни, които бяха вътре. И защо ги избави? За да населят отново земята и тя да бъде отново доброто Божие творение, което Той първоначално беше създал. И това обаче не възстанови Божието творение в първоначалната му красота. Докато злото беше в света – извиращо и умножавано от потомците на Адам, творението не можеше да бъде добро. Когато хиляди години по-късно Създателят се въплъти и стана човекът Исус Христос, Той поучаваше: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“ (Мт. 5:5). Той не каза, че земята ще бъде унищожена, а че ще бъде наследена от кротките. Кротките, смирените, праведните са тук на земята, не за да бъдат грабнати от нея, както някои неправилно поучават, а за да останат и да живеят вечно на нея, но на една земя свободна от война, болести и смърт. Земя, в която обитава правда. Земя, в която Бог и човек отново ще бъдат заедно, както в началото...

Преобразените светии ще населят един нов, преобразен свят

Денят, в който Исус се завръща, е всъщност ден на голяма радост за праведните. Макар и край на този объркан свят, денят Господен е всъщност своеобразен хепиенд на тази дълга човешка история, в която, заедно с Бога и ние сме главни действащи герои. Апостол Петър увещава вярващите да очакват и ускоряват този ден. Това не е призив към самоубийствена мисия. Това е денят, в който се завръща техният любим Господ, техният истински, вечен живот, Този, който ги изкупи със скъпоценната Си кръв и възкръсна, побеждавайки смъртта. Това е денят, в който злото ще бъде окончателно унищожено, и ще бъдат наказани всички неправедни. В този съдбовен ден ще бъде разкрита самата тъкан, природата на всеки елемент съставляващ видимата и невидимата част на Божието творение. Всяко дело под небето ще бъде разкрито и ще се види истинската му мотивация. Второто пришествие не е само ден на разкриване на Христос, но ден на разкриване на всеки човек пред Него. Всеки човек ще бъде разтворен и прочетен като книга, пред ангелите и архангелите, пред живите и възкръсналите, пред цялото небесно войнство и пред лицето на Всемогъщия Творец и справедлив Съдия. Ние, които се уповаваме на Христос ще се изменим и ще станем съвършени, прославени и безсмъртни като Него, както е казал и св. ев. Йоан: „Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е. И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист“ (1 Йн. 3:2-3). И цялото творение очаква разкриването на тези светии, които ще го населят във вечното Христово царство (Римл. 8:19). Тези преобразени светии ще населят един преобразен свят. Един свят, в който скинията на Бога, Неговото изявено присъствие ще бъде с нас; свят, в който Сам Бог ще бъде с нас завинаги, в който ще избърше всяка сълза от очите ни, и смърт няма да има вече, нито жалеене, нито писък, нито болка, защото първото паднало състояние на този свят е преминало (Откр. 21:3-4). 

Неправедните няма да имат място в новата земя

„Но ние според обещанието Му очакваме нови небеса и нова земя, в която обитава правда“ В този прекрасен свят ще живеят само светии, хора които в Христос са се облекли с вечен живот. В него няма да има място за мерзавци и злодеи, нито за неверни, нито за лъжци. За да обитаваме в този нов свят ще са ни необходими нови, преобразени, безсмъртни тела. Това е благословение само и единствено за верните на Бога, за новите създания в Христос. Исус каза, че отива при Своя Отец, за да ни приготви вечни жилища и след това ще дойде да ни вземе при Себе Си, така че да бъдем завинаги с Него. Когато Той се яви със слава да съди живи и мъртви, Той ще донесе със Себе си възкресение и вечен живот за праведните, и възкресение и вечно наказание за злите. Праведните ще възкръснат в слава и нетленни, защото още приживе, кръстени с вода и Дух, са станали части на Христос - славния и нетленния. Неправедните ще възкръснат мъртви духовно, отделени от Бога и чужди на живота, който е в Него. Понеже ще възкръснат носещи смърт в себе си, те ще наследят вечната смърт. 

Ние трябва да сме подготвени за живота в новата земя 

Апостол Павел във второто си послание към коринтската църква (2К 5:1-5), говори за нашия временен земен дом - тялото ни, и за вечния ни дом – безсмъртното, прославено тяло от Бога. Той говори също за този копнеж, който всеки християнин има, а именно смъртното в него да бъде погълнато от живота, и заявява, че „Този, който ни е направил точно за това, е Бог...“. Това е един велик Божи замисъл за нас. Създателят ни е определил в Христос да наследим този свят и вечния живот. И понеже е обещал „нови небеса и нова земя, в които обитава правда“, Той очаква от нас да живеем също праведен и непорочен живот. Бог очаква ние да сме подготвени да живеем под върховното Божие управление. Как да живеем тогава? Божият отговор е: Свято и благочестиво, като очакваме и ускоряваме идването на Христос и се стараем да бъдем намерени от Него, Съдията на живите и мъртвите, чисти и непорочни. Като знаем какво ще се случи с този свят и знаем какво блаженство ни очаква идващия, нека използваме всяка възможност да споделяме своята вяра и надежда, нека сме непрестанни в молитва, усърдни в добри дела и нелицемерни в любовта. Амин!

Семинар по Апологетика

Императорското и Божието

    „Ти как мислиш? Позволено ли е да даваме данък на императора, или не?

А Иисус разбра лукавството им и каза:

Защо Ме изпитвате, лицемери? Покажете Ми данъчната монета.

И те Му донесоха един динарий. И Той им каза: Чий е този образ и надпис?

Отговориха Му: На императора.

Тогава Той им каза: Като е така, отдавайте императорското на императора, а Божието на Бога.“ 

  

Евангелие според Матей 22:17-21

       През кратките Си три и половина години на служение, Господ Иисус не веднъж бе поставян на изпитание от лукавите еврейски религиозни водачи. Те по всякакъв начин се стараеха да дискредитират Неговия живот и учение, понеже Му завиждаха. От един определен момент нататък, те дори търсеха причина да Го убият. Това беше един от тези случаи.

        Как възнамеряваха да изпълнят злите си намерения? По това време Палестина е провинция на Римската империя. Тя е разделена на три области, две от които – все още се управляват от наследници на цар Ирод Велики. Юдея и Ерусалим, където се намира Иисус по време на тази провокация на фарисеите, се управляват от римски наместник, който в момента на описаните събития е Пилат Понтийски. Когато двадесет години преди назначението на Пилат, в Юдея е назначен първия римски наместник Копоний, тогавашният прокуратор на Сирия – Кирений, се заема да направи преброяване на населението, за да определи с какви данъци да обложи провинцията. Това прелива чашата на търпението на и без това обременените с високи налози юдеи. Зилотите – една радикална еврейска бунтовническа група вземат повод от това и въстават срещу римската власт. Водачът на въстанието Юда от Галилея е убит. Но дори и след това Палестина си остава една от най-размирните римски провинции.

        По времето на Пилат, проблемът с данъците е много наболял и поради друга причина. Бирниците, събирачите на данъци, освен че събират определения от Рим данък, възползвайки се от делегираната им власт изискват допълнително пари и така ограбват народа. Това извънредно много обтяга отношението на хората към Рим особено по въпроса за данъците.

        Поради тези причини хитрия въпрос на фарисеите беше дори още по-опасен за Иисус. Според тях, Той имаше два варианта за отговор на затворения въпрос, който Му зададоха: утвърдителен или отрицателен. Ако беше отговорил с Да, поради присъствието на различни фракции в тълпата която слушаше, със сигурност повечето от тях щяха да бъдат настроени против Него. Евреите считаха себе си за свободни хора, деца на Бога, и не приемаха езичник, друговерец и идолопоклонник за цар над себе си. Ако пък Иисус беше отговорил с Не, тогава това щеше да е основание да бъде изправен за бунт срещу Рим, пред римския съд. В Римската империя такова провинение се наказвало със смърт чрез разпъване на кръст. По-късно невинният Иисус е убит по този начин на мястото на убиеца Варава.

        Поставен в положение да отговори на провокативния въпрос, Господ Иисус отвърна мъдро, така че не само успя да избегне обвинението, но и да насочи този въпрос към съвестта им и техните задължения към Бога. На монетата беше образът на императора. Щом са приели да имат тази разменна монета, по необходимост трябва да се съобразят и с този, който я е изсякъл и под чиято власт те са подчинени. Иисус им отвърна: Отдавайте императорското на императора. Той не се възпротиви срещу земната власт, която по Неговите собствени думи е дадена от Бога (Йн. 19:10), нито срещу практиката да се събират данъци, която е необходима за съществуването на която и да е централизирана власт или политическа система. Данъците, както бяха тогава, така и днес са необходими не само за поддържането на реда и мира в държавата или империята, но и за икономическото и културното ѝ развитие. Иисус не беше против да се събират данъци. В това отношение християнската вяра не само, че не е против, но и утвърждава държавността.

        Но има нещо много по-важно в днешната история. Иисус не остана при отговора Си в рамките на въпроса. Той не каза просто Да, плащайте данък. Това щеше да е скандално за повечето от слушателите Му. Той мъдро допълни и донякъде измести фокуса на тълпата от земната власт и земните задължения към императора, към Божията върховна власт и задълженията към Бога.

        Давайте Божието на Бога. Какво има предвид Иисус? Въпросът на религиозните водачи целеше противопоставяне на императора. Те казаха на Иисус: Знаем, че за Теб няма значение дали един човек е император или войник, или какъвто и да е, защото си учител на закона и учиш Божията истина. Нашият цар е Бога, затова сме сигурни, че ще отговориш отрицателно на въпроса дали да даваме данък на някакви земни самозвани царе. Със сигурност те не очакваха отговора, който Иисус им даде. На монетата, Той им показа образа на императора и им говори за императорското, но после ги насочи към Божието. Когато слушаме думите Му, не можем да не се замислим, кое е Божието, което те трябваше, и ние днес трябва, да даваме на Бога.

        Както монетата е изсечена от императорската власт с образа на императора, така и човекът е създаден от Бога по Божия образ. Той е създаден, за да принадлежи на Бога и да отразява Неговия образ в този свят. Еврейските религиозни водачи през първи век дотолкова се бяха отдалечили от това свято призвание, че Иисус дори в остра полемика ги нарече деца на дявола (Йн. 8:44). Както те тогава, така и всеки от нас днес има висше, дадено от Бога призвание – да изразява моралния характер на Бога в този свят. Монетите имат обменна стойност само в рамките на дадената държава. Ако искаме да използваме левове в Германия, трябва първо да отидем до банката, за да ги обменим в евро. Едва тогава можем да си купим нещо там. За да бъдем деца на Бога и да отразяваме Неговия образ в този свят, първо трябва да застанем пред Бога в молитва с вяра в Исус, да помолим за прошка на греховете ни и да предадем живота си изцяло на Него в кръщението. Тогава Светият Дух извършва в душите ни чудото на новото раждане, при което Божията любов е изляна в сърцата ни и ние ставаме способни да бъдем образ и подобие Божие.

        Бог показа колко е ценен човека, като стана Човек за нас. Иисус, Божият Син, живя сред нас като един от нас. Страда като нас, беше изкушаван като нас, но не съгреши в нищо. Накрая и отиде вместо нас на Голготския кръст, за да ни изкупи от греха, който разрушава взаимоотношенията ни със Създателя. Иисус умря, беше погребан и възкръсна, за да възстанови образа на светия Бог в нас, който греха беше заличил. Ние показваме истинската си човешка стойност само тогава, когато сме в правилни взаимоотношения с Твореца, когато сме подчинени под Неговата власт. Когато греховете ни бъдат изличени чрез вяра в Спасителя Христос ние придобиваме тази способност. Тогава чрез действието на Божия Свят Дух ние отново започваме да проявяваме характера на Бога, Който е любов. Така ние сме истински образ на Бога в този свят.

        Давайте Божието на Бога. Това бе призив към всички, които слушаха Иисус да променят отношението си към Бога, да изпълняват задълженията си към Него. Това бе увещание да не пренебрегват вярата, истината и справедливостта, за сметка на външната и показна добродетелност. Иисус винаги се стремеше да ги насърчи вярата им да не бъде само нещо външно, нещо изкуствено, което няма действителен корен в сърцето им, което е само за очите на хората, но не и за очите на Бога, Който вижда и знае всичко, дори скритото в сърцето.

        Давайте Божието на Бога. Това е призив и към нас да променим отношението си към греха, да повярваме в Христос, Който е образ на невидимия Бог, да бъдем кръстени, облечени в Христос, и да живеем като Христос. Той изяви в пълнота Бога, като живя съвършено, обичаше и правеше благодеяния на хората и в крайна сметка предаде Себе Си на смърт за нас. Във всичко това, Той беше пример и за нас как да живеем и как да умрем, а именно с вяра и любов първо към Бога, а след това и към ближния. Той и днес ни говори и ни призовава чрез Своето слово да бъдем добри и съвестни граждани на Република България, които си плащат данъците, които са честни и полезни на обществото. Но Господ желае и ни призовава да бъдем нещо много повече – граждани на Неговото царство, „съграждани на светиите и членове на Божието семейство“ (Еф. 2:19), хора, които със всичките си думи и дела носят слава на живия Бог, който ни изяви Себе Си, чрез Своя Син Иисус. Понеже „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един който вярва в Него, но да има вечен живот“, затова давайте Божието на Бога, предавайте душите си на верния Създател, като вършите добро (1 Петр. 4:19).

Къде да избягам от присъствието Ти?

„Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?“

Пс. 139:7 

Малко истини за Бога са по-въздействащи за хората от знанието за Неговите божествени качества. Когато говорим за разликата между Бог и човек едно от първите неща, които изясняваме, е че Бог не е ограничен като нас. Той е Творец, ние – творение; Той е напълно съвършен и свят, ние сме грешни и пълни с недостатъци. Той знае всичко, ние знаем твърде малко; Той може всичко и прави всичко съвършено, ние не можем да направим съвършено дори и малкото неща, които можем да правим. Можем да изброяваме още много разлики между нас и Създателя, но днес ще се спра на едно качество на Бог, което е лесно да бъде изпитано и проверено от всеки един – Неговото всеприсъствие. Ние можем да сме само на едно място в даден момент, Бог е по едно и също време навсякъде. И не само това, Той е извън времето. Той знае бъдещето, миналото и настоящето. Както въздухът изпълва земята и поддържа живота на хората, така и Бог е в цялото творение и крепи всичко живо и неживо със Своето могъщо Слово. Присъствието Му ни обгръща. Ние сме потопени в Него. В Него дишаме, движим се и съществуваме. Ние изцяло зависим от Него. За рибата най-добрата жизнена среда е океана. За нас – въздуха. За душата – Бог.

Едно малко момченце се вълнувало от един въпрос свързан с Бога, затова се приближило до малко по-голямата си сестра и я попитало: „Може ли някой някога наистина да види Бога?“. Тя била заета с някакви нейни неща и рязко отвърнала: „Разбира се, че не, глупчо! Бог е толкова далеко и високо в небесата, че никой не може да Го види!“

Минало време, но детето продължило да търси отговор на този въпрос, затова отишло при майка си и я попитало: „Мамо, може ли някой някога наистина да види Бога?“ „Не, не наистина,“ нежно отвърнала тя, „Бог е Дух, който живее в сърцата на вярващите и изпълва цялата вселена, но ние никога не можем действително да Го видим“. Донякъде удовлетворен от отговора, момченцето отишло да си играе и да размишлява.

Скоро след това, много възрастният му дядо взел малкото момче на риболовно пътешествие. Те имали чудесно време заедно, бил идеалният ден. В края на деня слънцето започнало да залязва с необичайно красив блясък. Старецът спрял да лови риба и насочил цялото си внимание към изключителната красота, която се разкрила пред тях. Като видял лицето на дядо му да изразява дълбок мир и задоволство от гледката на постоянно променящия се залез, момченцето се замислило за момент и после колебливо попитало: „Дядо, аз... аз... нямах намерение да питам някой друг, но се чудех можеш ли да ми дадеш отговор на въпроса, който си задавам от много дълго време – Може ли някой... може ли някой наистина да види Бога?“ Старецът дори не извърнал главата си, замълчал дълго време, преди накрая да отговори. „Дете мое,“ казал тихо той, “Така става, че не мога да видя нищо друго!“

Странно е, че някои хора успяват да видят Бог в Неговото творение и да се възхищават и прекланят пред Неговата сила и божественост, а други Го отричат, дори когато Той им дава ясни доказателства за това, че ги обича и е близо до тях, за това, че се интересува от тях и желае да им се открие. Един мъдър свещеник веднъж каза: „На вярващия чудеса не са му необходими, за да вярва, на невярващия скептик дори и чудесата не са му достатъчни, за да повярва!“ Ние се нуждаем от Бога. Той не се нуждае от нищо. За да задоволим нашата нужда, ние трябва да вярваме в Него. Да вярваме в Него означава да Го познаваме. Да Го познаваме означава да се покорим и да вярваме на Неговия Син Иисус Христос.

Псалм 139 разкрива именно възхищението и преклонението на псалмиста пред величието, всезнанието, всеприсъствието на Бога: „Господи, Ти Си ме изследвал и познал, Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч. Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат. Защото още няма дума на езика ми, а ето, Господи, ти я знаеш цяла. Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.“ (Пс. 139:1-5). Как живеем живота си със знанието, че Бог е винаги до нас, че Той знае нашите мисли и дела, че Той ни маха от миналото, придружава ни в настоящето и ни очаква в бъдещето? Със страх и неудобство или с благодарност и вяра в Бога?

Не можем да се скрием от Бога. „Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен, ... за Теб е тъмнината като светлината“ (Пс. 139:11-12). Където и да отидем, както и да се опитваме, не можем да избегнем присъствието на Бога. Имали ли сте усещането, че когато понякога сте сами, някой ви наблюдава?

Атеистите задават въпроса: Има ли Бог? Къде е Бог? Същинският въпрос зад въпрос, обаче, който задават, е: Как да се отървем от Бог? В стремежа си да избягат от Бога, понякога хората си създават измислен образ за Него. Правят си идол, който наричат бог, но който всъщност отговаря на техните очаквания. Той не е свят, а се радва на греха им. Когато те оправдават престъпленията си, той мълчи. Той не ги наказва и не ги притеснява. Той е там на небето и си има достатъчно работа, за да се занимава с дребни неща. Но живият Бог е различен. Ето какво казва Той на безбожния, който лицемерства, мрази наставление и не се съобразява с думите на Бога, краде и прелюбодейства, говори зло за ближния си и го клевети: „Ти направи това, а Аз премълчах, и ти помисли, че Аз съм съвсем като теб. Но Аз ще те изоблича и ще изредя всичко това пред очите ти. Да! Помислете за това, вие, които забравяте Бога, да не би да ви разкъсам и да няма кой да ви избави.“ (Пс. 50:21-22)

Бог е всеприсъстващ, затова е близо до всеки човек. Много хора, обаче, са невежи за това. Защо толкова малко хора усещат, преживяват и заживяват със съзнанието за любящото присъствие на Бога? Защото Бог е Дух, а ние сме от плът, отделени от Него поради греховете си. Душите ни са мъртви и безчувствени спрямо Бога, понеже се противим на волята Му, а се покоряваме на злото. Той ни се разкри в личността на Иисус Христос и доказа любовта Си към нас като прати Своя Син да умре за греховете ни на кръста. „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот“ (Йн. 3:16). Любовта на Бога към нас можем да изпитаме само като се помирим с Него чрез Иисус Христос. Така даваме място в душите си за Него. Като вярваме в Иисус, греховете ни са простени и душите ни постоянно се обновяват в образа на Този, който ги е създал.

Не можем да избягаме от присъствието на Бога тук, а в деня на съда ще застанем пред Неговото лице. Най-доброто, което можем да направим е не да бягаме от добрия Творец, а да се помирим с Него. Кръвта на Иисус се проля именно за това – за да ни изчисти от греховете ни, които ни правят врагове на Бога. За всеки, който приеме Иисус, Бог е обещал, че ще го направи Свое дете. Вече няма да го счита за враг, а за приятел. Бог е добър и приема всеки, който се кае и вярва в Неговия Син Иисус. Не се крийте от Бога, а отидете пред Него в молитва. Той е силен да прости греховете ви и да спаси душите ви. Ще го направите ли днес?

Дати, теми и място на провеждане на АЛФА КУРСА в гр. Свищов

            Дата                                 Тема                                         Място                
    Сряда,                                                                          Българска евангелска
29. октомври, 17:30                Четвърта тема                    църква „Блага вест, 
                                                                                                   гр. Свищов,
                                                                                         ул. Драган Цанков №15                                                                                    /сградата на бившето СМК/
                                                                                                                                  

  Събота,                               Уводна тема:                  Евангелска методистка
4. октомври,                     Има ли нещо повече                   църква (ЕМЦ)
   18:00                                   в живота от това?           /зад пазар „Велешана“/


  Събота,                                Първа тема:                                 ЕМЦ
25. октомври                         Кой е Иисус?
    17:00

  Събота,                                Втора тема:                                 ЕМЦ
1. ноември                       Защо умря Иисус?
     17:00

  Събота,                                Трета тема:                                 ЕМЦ
8. ноември                       Как да имаме вяра?
     17:00

  Събота,                              Четвърта тема:                            ЕМЦ
15. ноември                      Защо и как да се моля?
      17:00

  Събота,                                  Пета тема:                                 ЕМЦ
22. ноември                  Защо и как да чета библията? 
      17:00

  Събота,                                 Шеста тема:                               ЕМЦ
29. ноември                          Как ни води Бог?
     17:00 
                                                                                                                                    
                                                АЛФА УИКЕНД

Събота и Неделя,         Седма, осма и девета тема:          ? (ще се уточни
6. и 7. декември                                                                    по време на курса)                                                                                                    Кой е Светият Дух? 
                                       Какво прави Светият Дух?
                                Как да се изпълня със Светия Дух?

                                                                                                                                   

   Събота,                                Десета тема:                               ЕМЦ
13. декември           Как да се съпротивявам на злото?       

   Събота,                            Единадесета тема:                         ЕМЦ
20. декември          Защо и как да споделям с другите?

   Събота,                            Дванадесета тема:                         ЕМЦ
27. декември                   Бог изцелява ли днес?

   Събота,                            Тринадесета тема:                         ЕМЦ
28. декември                            А Църквата?

   Неделя,                           Заключителна тема:                       ЕМЦ                                                                     3. януари              Как да изживея пълноценно
                                   останалата част от живота си?

Да съдя или да не съдя, това е въпросът?

Не съдете
Пасаж	Значение на пасажа
Мат. 7:1-2	Стандартите, които използваме, за да преценяваме другите ще бъдат използвани, за да бъдем ние преценени.
Лука 6:37	Стандартите, които използваме, за да преценяваме другите ще бъдат използвани, за да бъдем ние преценени.
Римл. 14:1-3	Евреите и езичниците не би трябвало да се съдят един друг за неща, свързани с еврейските закони.
Кол. 2:16	Не съдете хората за еврейски или не-еврейски практики.
Яков 4:12	Нямай критично отношение към другите.

Съдете
Пасаж	Значение на пасажа
Мат. 7:15-20	Ще познаете лъжеучителите по плода им.
Мат. 18:15-20	„Ако съгреши брат ти“ изисква преценка, отсъждане.
Йоан 7:24	Иисус каза, че ние трябва да съдим справедливо.
Деян. 17:11	Беряните бяха похвалени за това, че преценяваха, изпитваха това, което ги поучаваха.
1 Кор. 5:1-13	Коринтяните бяха смъмрени за това, че пренебрегваха сексуалния грях на член от общността.
1 Кор. 5:12	Ние трябва да правим законни отсъждания.
1 Кор. 10:15	Ние трябва да преценяваме това, което ни учат.
Гал. 6:1	„Ако човек падне в някое прегрешение“ изисква преценка на поведението.
2 Сол. 3:6-14	„Да страните от всеки брат, който се държи безредно“ изисква отсъждане.
1 Тим. 3:1-12	Ние трябва да преценяваме живота на потенциалните презвитери, за да определим дали са подходящи за това.
2 Тим. 2:16-18	Ние трябва да преценяваме поведението на другите, за да преценим дали поведението им е безбожно.
Тит 1:5-9	„Да изобличава онези, които противоречат“ изисква отсъждане.
1 Йоан 4:1	Да определиш дали някой е лъжеучител изисква изпитване и преценка.
2 Йоан 9-11	Ние трябва да преценяваме и да отсъждаме дали някой е лъжеучител.