Тайната, която е била премълчавана

 

А на Този, който може да ви утвърди според моето благовестие и проповядването за Иисус Христос, според откриването на тайната, която е била премълчавана от вечни времена, а сега се е явила и чрез пророческите Писания според заповедта на вечния Бог е била известена на всичките народи за покоряването им на вярата, на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Иисус Христос за вечни векове. Амин. Римл. 16:25-26

      Днес е много модерно да се говори за тайни учения, тайни общества, тайни сделки и т.н. На повечето хора им е интересно да научават тайни неща и да бъдат част от група, посветена в някаква тайна. През първи век ситуацията не е по-различна. Тогава в Римската империя се разпространява с бързи темпове гностицизма, който претендира, че носи спасение чрез посвещение в тайно знание. Това учение е било доста голям проблем за църквата, поради което много от апостолите и евангелистите пишат своите послания и евангелия, за да изявят истината, така че християните да разпознават заблудата. Божието слово ни говори истината открито и разбираемо, поради което в него не може да се намери почва за тайно спасително знание. Само тридесет и четири стиха в цялата библия споменават думата тайна, и то обикновено в смисъла на разкрита такава. В Новия Завет на няколко места е спомената „тайната на Божието царство“ (Мк. 4:11), „тайната Божия премъдрост“ (1 К. 2:7) или „тайната на вярата“ (1 Тим. 3:9), но като нещо, което е открито, а не като нещо оставащо скрито и само за избрана група от хора.

      В писмото си към Римляните, ап. Павел пише за „откриването на тайната, която е била премълчавана от вечни времена, а сега се е явила и чрез пророческите Писания според заповедта на вечния Бог е била известена на всичките народи за покоряването им на вярата“. Става ясно, че е дошло времето да бъде открита Божията тайна и Бог я е направил достояние на всички народи. В друго свое послание, към Колосяните, Павел ясно заявява каква е тази тайна: „Христос във вас (християните, бел. моя), надеждата на славата“ (Кол. 1:27), и по-нататък „тайната на Бога – Христос, в когото са скрити всички съкровища на мъдростта и на познанието“ (2:2-3). Божията тайна е била ясно заявена преди две хиляди години, за да може всеки да я види, потърси и познае. Тази тайна е Самият Иисус Христос и спасението, което е в Него.

Тайната на Бога в пророците

      Ап. Петър също пише за Божията тайна: „За това спасение търсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която е за вас, като издирваха кое или какво време посочваше Христовият Дух, който беше в тях, когато предизвестяваше страданията на Христос и последващите ги слави.“ (1 Петр. 1:10-11). Пророците знаеха, просветлени от Божия Дух, че спасението наближава, и че Месията, Христос, ще извърши това спасение. Те обаче не знаеха времето, когато ще стане това. То оставаше скрито за тях. Затова те пророкуваха, че идва Този, който ще отнеме греховете ни и ще ни избави от Божия гняв. В това отношение пророк Исая говори изключително ясно и често. Той пише за Месията:

     „Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени. Всички ние блуждаехме като овце, отбихме се всеки в своя собствен път — и ГОСПОД направи да Го постигне беззаконието на всички ни“ (53:5-6). Малко по-надолу пророкът пише и за последващата слава от мъката на Христос: „Ще види плод от мъката на душата Си и ще се насити. Праведният Ми Слуга ще оправдае мнозината чрез познаването Му от тях и ще се натовари с беззаконията им.“ (ст.11)

      Пророк Давид говори за възкресението на Христос: „няма да оставиш душата ми в Шеол, нито ще позволиш Светия Твой да види изтление“ (Пс. 16:10). Пророк Осия също пророкува за възкресението на Христос и на всички, които са в Христос: „След два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни издигне и ще живеем пред Него“ (Ос. 6:2).

      Старият Завет също така е пълен с предобрази за това, което очаква Месията. Исаак носи сам дървата си към планината, където се очаква да бъде принесен в жертва, както Иисус носи Своя кръст към Голгота, където се принесе в жертва за грях. Освен това, Исаак върши това доброволно, както и Христос доброволно „смири Себе Си и стана послушен до смърт, и то смърт на кръст“ (Фил. 2:8). Както Авраам не пожали Исаак и беше готов да го пожертва на своя Бог, така и Бог Отец не пожали Своя Син Иисус и Го пожертва за нас на Голгота. Пророк Йона беше три дни в корема на морско животно и после бе изплют и съживен, така и Христос беше три дни в утробата на земята и след това възкресен.

Тайната на Бога разкрита от апостолите

      Когато фарисеят Савел, бъдещият ап. Павел е срещнат от Господ Иисус по пътя за Дамаск, той има животопроменяща опитност. Той загубва не само зрението си, но и желанието да се противи на Христос и Неговата църква. От срещата си с Христос Савел се убеждава в три неща:

1. Че Иисус Христос не е обикновен човек, а е очакваният Месия и Спасител на човешкия род.

2. Че човек бива оправдан пред Бога и спасен не чрез дела изисквани от Старозаветния закон, а само чрез вяра в Иисус Христос.

3. Че любовта към Бога и ближния е най-висшата нравствена заповед, която трябва да се изрази с добри дела.

4. Че трябва да проповядва новата си вяра навсякъде, защото „благовестието е сила за спасение на всеки който вярва“(Римл. 1:16)

      Един ученик на Христос – Ананий, по заповедта на Бога полага ръка на Павел и той проглежда, но това което скоро след това прави, е, че отива в арабската пустинята и прекарва там две години в молитва и пост. Той се отдава на това съзерцание и молитва, не за да скрие тайната, която му е открита, а за да бъде напълно укрепен в Христовото учение и да го проповядва както подобава. Когато се връща, от там, Павел вече е подготвен да проповядва и го прави където и да отиде. Това е началото на едно от най-плодоносните християнски служения в историята.

      Всички новозаветни апостоли остават верни докрай на Христовата заповед: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на цялото творение“ (Мк. 16:15). Повечето от тях завършват мъченически живота си, но изпълняват Христовата заръка.

Тайната на Бога трябва да бъде споделяна

      Бог повери на светите си апостоли, и на всички светии тайната на Бога. Защо? За да бъде споделяна. Защото Бог иска всички хора да се спасят и да дойдат на покаяние. За съжаление това е най-добре пазената тайна от нас, християните. Често клюките и новините са по-разгласявани от нас, отколкото добрите новини за Христос и Неговата спасителна жертва и възкресение. Но Бог не ни е разкрил тази велика тайна, в която самите ангели са искали да надникнат, за да я държим зад стените на църквите и домовете си.

      В годините след падането на комунистическата власт имаше огромен прилив на заинтересувани от вярата хора. По това време църквите масово се отдадоха на благовестителска работа, която даде и много истински плодове. Служения като това за прожекцията на филма „Иисус“ станаха изключително популярни сред духовно гладния български народ. Един мой скъп брат в Господа организирал серия такива благовестителски прожекции. След една от тях към него приближил възрастен господин с мустаци, който се навел към него с намерението да му каже нещо наистина важно и му прошепнал с видимо самодоволство: „От двадесет години съм вярващ и никой не разбра!“. Колкото и трагично да е това изказване, то вероятно се отнася до много от хората, които посещават църквите днес. Ние сме забравили, че тайната, която бе премълчавана от векове, бе разкрита в личността на Иисус и проповядвана по цялата земя от неговите свети апостоли и слуги.

      Бог стана човек, за да може всички хора да бъдат изкупени и да имат възможност с покаяние и вяра да се върнат обратно към Бога. След няколко дни ще празнуваме празникът на Божието въплъщение – Рождество Христово. Нека всеки от нас да бъде насърчен да споделяме тази велика тайна, която е разкрита чрез Христос; тайна заради която много от първите ученици платиха с живота си и заради която и днес християни по целия свят страдат, а мнозина губят и живота си. Нека да не се срамуваме от нашия Бог, който стана един от нас и проля святата Си кръв на Голгота, за да ни изкупи от греха. Нека не мълчим за нашия Спасител, който умря и възкръсна от смъртта, за да ни направи праведни пред Бога. Името Му е Иисус и само в Неговото Име има спасение и вечен живот за всеки, който вярва. Амин.