Святостта на Бога и святостта на християнина

"В годината, когато умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълваха храма. Над Него стояха серафимите, всеки от които имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше. Те викаха един през друг: Свят, свят, свят Господ на силите! Славата Му изпълва цялата земя! И основите на праговете се поклатиха от гласа на онези, които викаха, и домът се напълни с дим." Исая 6:1-4

 

Кое е първото, което вие разбрахте за Бога? Някои първо разбират, че Бог е щедър, други - че е любов, трети - че Бог има добър план за живота им. Първото, което пророк Исая разбра за Бога, когато Го видя, беше: Свят, свят, свят Господ на Войнствата! Славата Му изпълва цялата земя! Какво означава святостта на Бога? Можем ли да си я представим, можем ли да я разберем? А какво трябва да мислим за християните, те святи ли са? Когато Бог ги нарича светии, това означава ли, че са святи като Него? Ще се опитам да отговоря поне частично на тези въпроси, за които е писано и говорено много, както и да извлека от описанието на пророк Исая в шестата глава на едноименната библейска книга някои практични заключения за това, какво очаква Бог от нас днес, и по какъв начин ние можем да посрещнем очакванията Му.

Бог е свят, неизмеримо свят, за разлика от нас човеците. Той притежава пълно морално съвършенство, слава и сила. Но Всемогъщият умишлено покрива своята сила и святост. Той обитава в непристъпна светлина и обвива Себе Си в дълбока тъмнина. Често ние си мислим, че познаваме Бога, но всъщност можем ли да познаваме Непознаваемия? Можем дотолкова, доколкото Той ни открие Себе Си чрез Своите действия. По думите на св. Николай Велимирович "както рибата остава сляпа за водата, както къртицата остава сляпа за земната пръст, така и човека не вижда Твоята милост, о Боже, дихание мое". Макар и така очевидна, вечната Му сила и божественост често остава невидима за невярващия човек. Това е така, защото духовните му очи са затворени. Когато гледа едно дърво например, той не вижда силата и премъдростта на Твореца записана в него, а едно обикновено дърво, което може да му даде сянка в горещия ден. Когато се боричкаме или надбягваме с моя син понякога той си мисли, че ме побеждава. В действителност аз съм този, който се оставям да бъда победен. По същия начин, ако Бог не направи Себе Си познат за нас, ние нямаме способността да Го разберем.

Веднъж блажени Августин се разхождал по морския бряг и размишлявал за това как Бог може да е Единство в Троицата и Троица в единството. Тогава видял едно момченце, което било изкопало малка дупка в пясъка, пълнело едно канче и постоянно изливало водата в дупката. Когато видял това, предизвикан от безсмислеността на това действие Августин попитал: "Какво правиш малкия? Искаш да изпразниш морето ли?" Тогава Бог му проговорил и му отговорил с въпрос: "Какво правиш Августине? Искаш да разгадаеш тайната ли?" Ако прочетем няколко книги, често започваме да си мислим, че знаем всичко по дадена тема... до момента, в който не срещнем някой, който знае повече. Сократ е казал нещо много истинно, което е поучително и за нас днес: "Аз знам, че нищо не знам, но има такива, които и това не знаят." Колко е вярно това, особено по отношение на познаването ни на Бога.

Когато днес погледнем изобилието от религиозни общества, които определят себе си като християнски, не можем да не се учудим как може много от тях да изповядват и защитават неща, които определено не са християнски. Някои смятат, че хомосексуализма е съвместим с християнството, други - че в това да експлоатираш работниците си и да не плащаш данъци няма нищо лошо, щом си даваш десятъка. Хората често си мислят, че щом могат да правят безнаказано неща, които Бог е забранил, те са минали някак между капките. Те се самозаблуждават, че щом не получават незабавно възмездие за злите си постъпки, са успели да измамят Бог. Псалмистът предава Божиите думи относно това в Пс. 50: "...ти мразиш наставление и хвърляш зад себе си Моите думи. Когато видиш крадец, тичаш заедно с него и имаш дял с прелюбодейците. Предаваш устата си на зло и езикът ти сплита коварство. Седиш и говориш против брат си, клеветиш сина на майка си. Ти направи това, и Аз премълчах, и ти си помисли, че Аз съм съвсем като теб." Това е проблем не само на безбожниците. Християните също сме склонни да принизяваме Бога до някой като нас. Ние можем да наричаме Иисус Господ, но когато Той поиска от нас да направим нещо, или ни каже нещо, което не ни харесва, започваме да спорим. Ние предпочитаме по-скоро да се оправдаем, отколкото да признаем и изоставим своите прегрешения. Бог свети в нашата душа и ни разкрива нашето безумие, неверие и грях, но понякога ние "спускаме щорите", за да изпитаме за кратко време фалшив мир.

Пророк Исая се изправя пред величието и святостта на Божеството и това, което осъзнава, е Божията святост, собствената си греховност и греховността на всички хора. Днес много богослови се опитват да докажат, че при грехопадението не се е случило нищо особено. Човекът не се е променил качествено, а просто бил изгонен от Бога. Той не е загубил нищо от човешкия си облик, а само е бил отделен от Бога. Аз бих отвърнал, че човек, който е отделен от Бога, е загубил моралния си облик, ясното разбиране за добро и зло, не е по различен от едно мислещо животно. Всичко, което върши, мисли и говори, прави следвайки желанията на своята отделена от Бога същност, и не може да осъзнае своето състояние, докато не види Божията святост като Исая. Каква беше реакцията на пророка, когато видя Господа, седнал на Своя трон, и чу екзалтираните викове на серафимите? "Горко ми защото загинах! - понеже съм човек с нечисти устни и живея между народ с нечисти устни - понеже очите ми видяха Царя, Господа на Войнствата" (Ис. 6:5). Нима грехът му беше толкова голям? Нима Бог ще се занимава с дреболии? Всъщност каза ли нещо Бог на Исая? Зае ли се да го убеждава колко е голям греха му? Самото присъствие на Господа беше изобличаващо за пророка. Той веднага осъзна, че е нечист, че не може да устои пред светия Бог, и че греховете, които е извършил с устата си са го осквернили. Греховете, които вършим с устните си често са най-презираните от нас. Ние се страхуваме да не откраднем, да не бъдем неверни на половинката си, да не би в гнева си да ударим някого, или да не направим нещо по-лошо, но греховете, които вършим с думи са също толкова оскверняващи. „Горко ми!“ Това не е реакция на човек, който омаловажава лъжата, клюката, хулата, преувеличението. „Загинах!“ не е реакция на човек, който не знае заплатата на греха.

Когато прочетем описанието на пророка до тук, сърцето ни се изпълва с тревога. Веднага всеки мислещ човек си задава въпроса: "Нима аз съм по чист от пророка? Нима аз ще устоя пред този свят Бог?". Божието слово, обаче, ни дава надежда. Исая не беше погубен, а беше очистен от греха си. Бог знаеше нуждата му, и в милостта Си го пречисти със Своя огън. Това обаче не стана без покаяние. Исая осъзна целия ужас на своята вина пред Бога, изповяда своя грях и Бог го направи чист. Цялото откровение, което той получи беше средство за неговото изцеление и импулс да отиде, изпратен от Господа, да предаде Божието пророческо слово.

Никой от нас не е готов да застане пред Бога със своята си праведност и святост. Никой не е достатъчно чист да устои пред Него. Той приема единствено святостта на Своя Син, който изпълни целия закон. Божият Син Иисус Христос живя безгрешен живот. Като Бог в човешка плът, Той показа във всяко Свое действие и дума Своята святост, любов и милост. Иисус не желаеше тези Негови божествени качества да живеят и умрат с Него, затова и преди да отиде да умре за греховете ни на кръста обеща, че ще отиде при Своя Баща, святия Бог, от Когото е роден във вечността, и ще изпрати Застъпника, Духа на истината, Светия Дух. След възкресението и възнесението Си, в деня на Петдесетница, Господ Иисус Христос изпълни Своето обещание и обещанието на Бог Отец - Той изля върху учениците Си дара на Светия Дух. От този момент нататък белегът на Христовата църква завинаги остана святостта. Всеки, който приема Духа, приема и Божията святост с Него. Затова всеки, който е роден от Бога и запечатан със Светия Дух е светия. Святостта не ни е нещо присъщо, то е дар от Бога, Негово качество, което Той ни придава чрез действието и обновяването на Светия Дух. Святостта е вътрешно състояние на чистота и единение с Бога. Тя се изразява в постоянно увеличаваща се зависимост от Иисус и любов към Него, свобода от греховни страсти, смирение и живот на вяра. Това виждаме в живота на всеки истински християнин.

Имам неоспорими основания да вярвам, че всеки християнин е призован да бъде свидетел за Христовите смърт, възкресение и възнесение отдясно на Бог Отец. Но също така неоспорим е фактът, че никой не може да бъде християнин и свидетел за Иисус без да бъде първо изпълнен и осветен от Бог Светия Дух. Това се случва и с пророк Исая. Божият огън от олтара изчиства устните му, а с тях и сърцето му, понеже каквото изпълва сърцето говори устата. Първите думи, които той изрича след това са "Ето ме, изпрати мен!". Има силна връзка между святостта на сърцето и живота и копнежа да бъдеш свидетел за Христос. Днес църквата се нуждае от повече изпълнени с Духа християни, които не се страхуват да свидетелстват в Кого вярват не само с думите си, но и с безупречния си живот. Бог изчисти греха на Исая и тогава попита "Кого да изпратя? И кой ще отиде за Нас?" (Ис. 6:8). Бог иска да свидетелстваме за Триединния Бог. Трите Личности на Божеството направиха възможно нашето спасение, и всеки който се спасява е призован да свидетелства за Троицата: за Бог Отец, Който възлюби света толкова много, че даде Своя единороден Син Иисус Христос да стане жертва за нашите грехове, така че всеки който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот в Светия Дух, Който вярващите приемат в името на Иисус. Исус Христос ни изяви невидимия Бог, затова който отхвърля Иисус - Неговия Син, сияние и слава,  отхвърля и Самия Бог Отец, а който има Сина има и Отец. Ние вярваме в три Личности от една и съща Божествена същност, в които се кръщаваме, на които се покланяме и чрез които се спасяваме. Затова славим и се покланяме на Бог Отец, на Бог Син и на Бог Свети Дух! Слава на Тебе, свята и единосъщна Троице!

Кръщение

     На 22. юни, в деня преди големия християнски празник Петдесетница, рождения ден на Църквата Христова, чрез Св. Кръщение към Божието семейство се причисли Гинка Колева. На това радостно събитие присъстваха членове от ЕМЕЦ-Свищов и приятели от Православната църква.

     Светото Кръщение е тайнство на въ-членяването на кръщаващия се в Църквата, която е Тялото на Христос. Чрез Кръщението, човек се ражда от вода и Дух (Йн. 3:3-5), умира и възкръсва с Христос (Римл. 6:3-5) и става едно с всички християни по целия свят от всички времена, живи и мъртви, които съставляват Христовата Църква. Понеже Кръщението ни въвежда в Христовата цялостна Църква, а не в една отделна деноминация, Обединените методисти приемат всяко християнско кръщение и гледат на Кръщението като на нещо, което би трябвало да обединява, а не да разделя християните. Кръщението е акт на поглеждане назад с благодарност за това, което Божията благодат вече е извършила, то е извършващо се тук и сега действие на Божията благодат, а също така и поглед напред към това, което Божията благодат ще извърши в бъдеще. Добре дошла в Божието семейство, Гинке!

Той ще ви научи на всичко

„А Застъпникът, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое Име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал“ (Йн. 14:26)

В този свят, който става все по-забързан, напрегнат и обременяващ, всеки от нас се нуждае от утеха, сигурност и мир. Никога не е имало повече самота и отчужденост между хората, въпреки безбройните възможности за комуникация и удобния транспорт. Контактите между нас днес осъществяваме главно по телефона и чрез социалните мрежи. Въобще социалността днес все повече изгубва своята дълбоко личностна, душевна, но и физическа характеристика. Къде е общението с приятелите ни, с близките ни, с братята и сестрите ни в Господа, тази така необходима и неотделима от автентичното християнство койнония? Все по-често отговорът на този въпрос е: във Фейсбук, по телефона. Социалното измерение на християнството започва да се измерва с времето, което прекарваме на богослужение в неделя, или скромните минутки, които отделяме на някой, за да говорим с него по духовни теми. Дори и тема, централна за християните като служението на Светия Дух в и чрез църквата, все по-малко се свързва с това, което се случва в общението ни един с друг, в служението на словото и в Св. Причастие. Чувството, което сме усетили, когато сме се молили в къщи, когато сме слушали християнска проповед в Youtube, или сме гледали някой въздействащ християнски филм, се превръща неусетно в белег на Божието благословение. Сякаш най-голямото желание на Бог е да съм сам с Него!? Това, което той ми говори лично е най-истинното и неоспоримото!? Но дали е така?

Господ Иисус ни обеща, че ще даде на тези, които Го обичат и пазят заповедите Му Духът на истината, Неговият собствен Дух, чрез Когото Той обитава днес във Своята църква, и във всеки един истински християнин, който е част от Неговото Собствено Тяло на тази земя. Преди да бъде предаден, заловен и да поеме Своя път към кръстната смърт, Иисус каза на учениците Си: „А Застъпникът, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое Име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.“ Веднага изниква въпросът какво точно е това всичко, което ще ни научи Духът и как ни учи Той? А какви благословения можем да очакваме от присъствието и служението Му в църквата? Какъв е начинът, по който можем да получим Светия Дух и да увеличим Неговото влияние в своя живот?

Какво ще ни научи Духът? На Божията воля, на всичко необходимо за нашето спасение. Виждали ли сте човек, който знае каква е волята на Бога? Това е един духовен човек. Това е един целенасочен човек. Човек, който е решен да израства в святост, който използва всички средства на благодатта, следва Иисус и спазва Неговото учение, създава ученици. Всичко не означава, че ще знаем всичко, което знае Бога или че няма да имаме въпроси, на които да търсим отговори. Духът ще ни напомни думите на Иисус и ще ни научи на истинския им смисъл. Той ще донесе в нас реалността на Отец и Сина. Как живее в нас Бог Отец? Чрез Духа. Как живее в нас Бог Син? Чрез Духа. Това не означава, че Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух в действителност са една Личност, а само потвърждава великата тайна на Св. Троица - едната божествена природа се проявява в три Личности и трите Личности споделят една природа, едно вечно битие.

Как ще ни научи Духът? Определено днес доминира мнението, колкото и богословски и исторически да е неоправдано, че думите на Иисус се отнасят за личното ръководство на Духа в живота ни, за Неговата учителска роля, която Той изпълнява към мен лично, в скришната ми стаичка, където съм насаме с Бога.

• Къде е мястото на ръководството на Духа чрез църквата в живота ни? Бог е определил за всеки, който желае да бъде ученик на Иисус да плати цена за това. И цената да вървим в Божия път рамо до рамо с другите християни понякога ни се струва непоносимо изпитание. Винаги е по-лесно по донкихотовски да се борим сами с вятърни мелници - да си създаваме проблеми и сами да си ги разрешаваме. Живеем обаче във време, за което Господ Иисус и Неговите свети апостоли предупреждаваха, че трябва да се пазим от заблуда. Всеки претендира, че говори истината и вярва истината. Всяка религиозна група има своя малка “истина”, която счита за неоспорима или която мисли че разбира по-добре от останалите.
       Вероятно сте чували притчата за четиримата слепци, които стояли до един слон и се опитвали да разберат с опипване как изглежда. Единият хванал слона за крака, другият за хобота, третият за опашката, а четвъртият го опипвал по корема. Когато после се опитвали да обяснят как изглежда, този който опипал крака смятал, че слонът прилича на ствол на дърво; този, който опипал хобота – на дебела навита змия; този, който хванал опашката смятал, че слонът прилича на корабно въже, а последният настоявал, че прилича на грамадна бъчва. 
        За един християнин е трудно да види цялата истина. Но дори и да съберем накуп всички малки “истини” на всички християнски църкви, пак няма да видим цялата истина. Подобна закърпена “истина” ще прилича повече на Франкенщайн, отколкото на Христос. Бог е определил да няма конкретна християнска църква, която да вижда всичко ясно. Защо? Защото ако се появи такава, тя веднага ще обяви че всички останали са заблудени и ще наруши принципа на любовта и взаимозависимостта. Благодаря на Бога, че нашата частична слепота ни прави да се прилепваме плътно един към друг и да се доверяваме на светлината и разбирането, което Бог дава и на другия. “Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото тяло беше слух, где щеше да е обонянието? Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно” (1 Кор. 12:17-18). Всеки от нас се нуждае от другия. Който не го осъзнава, е станал късоглед и е забравил, колко много му е простено. И че християнството е „групов спорт“! Любов към братята и сестрите може да се развива единствено когато ги срещаш, общуваш с тях, разкриваш живота си пред тях, когато се доверяваш и прощаваш. Любовта към християните расте, когато расте откровението, че сме едно в Христос. Тази истина и действителност се разкрива най-пълно в тайнството на Причастието, в което участваме само в Църквата.

Какво да очакваме от присъствието на Духа?

• Преди всичко друго Той ни разкрива какво означава да сме Божии деца. Първото, което Той прави е, че ни показва това, което трябва да променим в себе си. „Всеки който изповяда Господното Име, да отстъпи от неправдата“ (2 Тим. 2:19). Той ни учи „да се отречем от нечестието и светските страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят“ (Тит 2:11). Светият Дух ни насърчава да живеем не според желанията на грешната си природа, а според Божията воля (Гал. 5:24-25), водени от Божия Дух като Божии деца (Римл. 8:14).
• На второ място, уверява ни в това, че сме Божии деца. В нас нараства все повече една твърда увереност, че Бог ни е простил греховете, приел в Своето семейство и избавил от идващия гняв. (Римл. 8:9,15-16)
• Светият Дух ни дава любов към тези, които са Божии деца (1 Йн. 4:20); помага ни да преодолеем любовта към света, която е вражда против Бога (1 Йн. 2:15; Як. 4:4); дава ни любов към Христос и Бога. Само Духът ни прави част от Божието царство, което е “правда, мир и радост в Святия Дух” (Римл. 14:17). Исус, каза: “Мир ви оставям, Моя мир ви давам. Аз не ви давам както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои” (Йн. 14:27). Светият Дух отмахва страха от нас – страхът от Божието наказание за греха, страхът от смъртта; Той отмахва слабостта, робството на пороците и плътските страсти, всяко безпокойство. Той е Дух на мир, на радост, на любов.

4. Как да получим Духа? Духът е Господ. Той трябва да бъде почетен. Той трябва да бъде желан. Той трябва да бъде обожаван и почитан наравно с Отец и Сина, с които споделя една слава, всемогъщество, всезнание, сила и природа. Ако постоянно Го наскърбяваме с непокорство, нежелание да следваме Неговата воля, Той бива „угасен“. Това не означава, че можем да деперсонализираме Божия Дух и да го сравняваме с безличен нематериален огън или принцип. По-скоро Той е всемогъща, но и нежна Личност, Която не обитава в хора, които не обичат Исус, нито живеят според Неговите думи.

Първото, което можем да направим е да повярваме в Иисус. Бог дава Духа на тези, които се покоряват на Сина Му (Деян. 5:32). Който повярва в евангелското послание за Иисус, получава и Духа на Божия Син. Но как Го получава? Когато Иисус беше кръстен във водите на р. Йордан, Светият Дух слезе върху Него в образ на гълъб. Исус каза на Кръстителя Йоан, че „така ни подобава да изпълним всяка правда“ (Мт. 3:15). Когато биваш кръстен, ти се кръщаваш в смъртта на Иисус и възкръсваш с Него за да участваш в Неговия живот. Така ти участваш заедно с Христос в Неговата правда. Във водите на кръщението, в които умира стария живот и се ражда нов, всеки вярващ се кръщава и в Духа на възкръсналия Христос. Бог живее с Духа си в тези, които вярват и се покоряват на Иисус Христос, Божия Син.

Второто, което можем да направим е да се изпълваме с Духа всеки ден. Това е заповед от Бога за нас. Ако Го обичаме ще пазим заповедите Му. А Неговите заповеди не са тежки. За този, който не се уповава на своите си сили, а изцяло на Божията благодат. Да се изпълниш с Духа означава да участваш в Божественото естество. Всеки оправдан, новороден християнин знае какво означава това. Не е възможно да си християнин и да нямаш тази животопроменяща опитност, която те трансформира „от слава в слава,“ в образа на Христос. Да имаш Духа и да си изпълнен с Духа не означава, че трябва да си ненормален, странен фанатик. Не означава да имаш необикновени екстатични опитности. Не означава да изговаряш някакви неразбираеми словосъчетания от гласни и съгласни букви. Не означава да изговаряш странни пророчества, които повече объркват слушателите, отколкото свидетелстват за силата и славата на възкръсналия Господ. Тези, които се управляват от Божия Дух, те са Божии деца. Тези, чиито живот и характер излъчват Христовото смирение, любов, кротост и доброта, това са хората изпълнени със Светия Дух. Тези, които не правят компромис с Божията истина и морален стандарт, които обичат Христовата църква и я събират, а не разпръсват, това са изпълнените с Духа християни. И Господ желае да изпълни всеки човек, който се кае, смирява пред Него и моли, със Своя Дух. Помоли Го днес. Изповядай всяко свое непокорство. Притихни пред Него. Погледни към кръста, където Иисус проля кръвта си за твоето изкупление. Погледни към празния гроб. Погледни към възнасящия се на небето Спасител. Очаквай от Този, Който изпраща Утешителя. Увери се от опит в Божията доброта. Опитай, и вкуси, че Господ е благ!