Христовото съдилище

„Защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище“ (2 Кор. 5:10)

  Съвременният човек предпочита да вярва в един толерантен и морално безразличен Бог, който няма да му държи сметка за греховете – Бог, който е като добрия Пастир с агънце на гърба, но не и Бог, който ще седне на съдийския престол. Никой не харесва съдилищата. Особено, когато трябва да ни съдят за нещо. Ако друг е на подсъдимата скамейка, особено ако е някой голям престъпник, тогава бихме гледали и слушали с жив интерес какво става там, с надеждата, че ще си получи заслуженото, ще получи справедлива присъда. Но само при идеята ние да застанем пред Божия съд, нещата се променят. Нещо в нас започва да се бунтува. Дали ни харесва или не, пророческата реалност, която Божието слово ни разкрива, е, че всеки от нас ще застане пред Иисус Христос, Царя на царете, върховния Съдия на живите и мъртвите,  за да бъде съден.

Едно нещо е много важно да разберем днес, ако не го знаем, и да си го припомним, ако сме го забравили - Иисус е Царят на цялата земя, на цялата вселена. Той е законният Господар на всичко в този свят. На Него принадлежи цялата власт на небето и земята. Той е над всяко началство и власт, както във видимия свят, така и в невидимия, така и в бъдещия. Този свят е Негов, както и всичко, което го изпълва. Той е законният Господар на този свят. Всяко човешко същество, идващо на света и живеещо в него, има неизплатим дълг пред Бога. За да бъде изплатен, Божият Син стана човек и проля собствената Си кръв. Всеки един от нас е длъжник на Бога, и ще трябва да отговаря какво е направил за своя Господар – Бога. Какво правят днес повечето хора? Ядат, пият, женят се и се омъжват, строят, продават и купуват. Всички тези неща са добри или най-малкото морално неутрални. Какво лошо има в това да ям, да пия, да си живея живота спокойно и да съм независим от никого? Но точно тук е проблемът? Ние живеем така, сякаш нямаме Господар над себе си. Живеем така, сякаш, че Бог не е Някой, пред Когото ще даваме отчет. Сякаш, че е някой, с когото ще седнем вечерта на чаша ракия да бистрим политиката. Сякаш Бог не е Всемогъщият, Вечният, Святият, Справедливият Съдия, пред Когото ще отговаряме!

Когато говорим за правосъдие, особено в България, веднага се сещаме за несправедливи присъди. Сещаме се за някой, който е бил оправдан или пуснат под гаранция, въпреки многото доказателства за престъпленията му. Или за някой, за когото всички знаят, че е престъпник, но се е измъкнал от правосъдната система безнаказано. Спомняме си за много хора, които са извършили големи престъпления, но са се измъкнали под гаранция или с оправдателни присъди, поради корумпирани съдии. Оставаме с впечатлението, че такова нещо като справедливост няма. Виждайки социалните несправедливости, често издигаме глас и казваме: „Не трябва ли полицията, армията, правителствата да вземат мерки, да направят нещо!“. Но много често правителствата и армиите извършват несправедливости под прикритието на своята позиция и привилегии. Има ли справедливост в този свят? В сегашното положение на нещата, истинска справедливост просто не е възможна. Дори и в най-добрия съдия сред хората има грях, който малко или много изкривява възприятията му за доброто и злото. Дори и най-добрият човек не може да види напълно ясно, за да отсъди напълно справедливо. Той вижда само външното, видимото, но съвършеният Съдия Христос, пред чиито очи всичко е голо и разкрито, вижда и невидимото, затова единствен може да отсъди справедливо.

Когато виждаме как нечестивите успяват и си живеят добре на тази земя, понякога може да се възмущаваме и да си казваме: „Няма ли справедливост? Няма ли възмездие за тези хора? Каква полза от това, че вярваме в Бога, като те ни потискат и мачкат и подиграват, понеже вярваме в невидим Бог? А като потискат и другите човешки същества, за да трупат богатства и да дебелеят в този свят, няма ли кой да ги спре?“ Божието слово ни казва, че „В ден на гняв богатствата не ползват, а правдата избавя от смърт.“ (Пр. 11:4). Когато дойде деня на гнева, деня на съда, тогава богатствата на неправедните няма да им помогнат по никакъв начин. Тогава Бог, справедливият Съдия, ще отсъди справедливо. Тогава дори и тези, които са избегнали правосъдието на тази земя, ще бъдат изправени пред големия бял престол, ще дадат отчет за своите дела и ще им бъде отсъдено справедливо. Когато търсим възмездие за нечестивите, често ние не го искаме от злоба, а по-скоро понежесе надяваме за по-добро бъдеще. Искаме този свят да се превърне в едно по-добро място за живеене. В действителност повечето от проблемите ни, като изключим природните бедствия, идват от хората, които са ни обидили, използвали, наскърбили. Има нещо ужасно сбъркано вътре във всеки човек. Дълбоко в себе си, всеки от нас знае, че ако не бъдат премахнати злосторниците от тази земя, няма надежда да бъдат премахнати и проблемите и болката на хората. Ние осъзнаваме, че злото не съществува някак си самостоятелно и независимо, като тъмен облак, който е надвиснал над земята, възпиращ светлината и топлината на слънцето, а по-скоро то е въплътено в живота, делата, мислите и думите на всеки човек. Нека да си го кажем честно – на всеки човек, включително и нашите. Ние не сме просто невинни овчици, които са жертви. Ние сме част от проблема. Много често ние сме в ролята на хищниците, ние причиняваме болка и страдание за другите. Всяко отделно човешко същество е едновременно обект на злото, но и субект, причиняващ в по-малка или по-голяма степен вреда и неприятности на другите, източник на страдание за тези около нас. Затова Христовото съдилище не ни изключва. То директно засяга теб и мен. Ти и аз ще застанем и ще бъдем съдени от праведния Съдия, пред Когото няма нищо скрито. И Той ще съди не само видимите дела, но и невидимите мотиви, които са ги предизвикали. Много хора днес твърдят, че са добри, понеже са давали милостиня, били са верни на съпрузите си, не са ограбили някого и т.н. Оглеждайки се наоколо те се сравняват с другите и казват: „Защо Бог ще съди точно мен? Че аз да не съм лош човек? На мравката правя път. Какво толкова съм направил, че да бъда съден? Това не е справедливо!“ Божието слово, обаче, ни казва, че „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта“ (Пр. 14:12), и още, че „Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, но ГОСПОД претегля духовете“ (Пр. 16:2). Дори и най-големия престъпник сам оправдава себе си. Той може да се оправдава със злото, което са направили първо на него: „Ограбиха мен, така че защо аз да не ограбя тях! Обиди ме и аз му го върнах! Той ме удари пръв и аз го пребих!“. Но Господ е Този, Който претегля справедливо духа на делата. Духът говори за нещо невидимо, нещо скрито, което само Бог може да види и прецени. Духът говори за мислите и мотивацията на всяко действие. Дори великият апостол Павел казва във връзка с това, „Защото, въпреки че не се съзнавам виновен в нищо, пак с това не съм оправдан; защото Господ е Този, който ще ме съди“ (1 Кор. 4:4). Това би трябвало да ни накара да потреперим. Не ни ли притеснява мисълта, че ще застанем пред свят, съвършен и справедлив Бог, който обича съвършено, но и не прави компромис със злото? В библията Бог е описан и като пояждащ огън. Той поглежда и пред Него всичко зло изгаря. И ако ние сме сграбчили греха си и го държим като съкровище, ние ще изгорим заедно с него, защото Бог е огън за всеки лош и нечестив човек, и съвършена любов, радост и блаженство за праведния. За този, който е отхвърлил Неговата милост, Божието присъствие ще бъде ужасно и вечно мъчение. За всеки, който е приел Иисус за свой Господ, който Го е обикнал и Му служи днес, в този живот, Неговото присъствие ще бъде вечно блаженство и вечна радост.

Макар и плашеща, мисълта за Христовото съдилище ни кара да изтрезнеем. Да си кажем честно мисълта да застанеш в човешки съд, дори и съда в Свищов, си е притеснителна мисъл, особено ако заставаш като обвиняем, дори и по незначително дело. Днес срещам много хора, които обаче, поне външно, въобще не показват, че се притесняват, че ще застанат пред Божия съд, пред Този, Който знае всичко за нас, Който знае всичките ни дела и мисли и си ги е записал, не за да не ги забрави, а за да ги напомни на нас, ако паметта ни изневери. Ние често забравяме злото, което сме вършили, но помним цял живот нещо добро, което сме сторили и го припомняме с готовност на всеки, който си позволи да оспори, че не сме толкова добри, колкото си мислим. Всеки от нас може да си направи честна равносметка, може ли да застане пред съдийския престол и да очаква оправдателна присъда и награда. Забелязал съм, че нищо не прави повече впечатление на закоравелите грешници, от това, да чуят тази истина. Всеки, който е направил кариера в греха и бунта си срещу Бога, започва да се безпокои, когато е изправен пред предстоящата реалност на Божия съд. Такъв е случаят и с Феликс, управителя на Кесария, описан в Деян. 24 гл. Когато той повика Павел, за да чуе за вярата в Иисус, и апостолът му говори „за правда, за себеобуздание и за идващия съд“, той се уплаши и бързо отпрати Павел обратно в килията му. Какво накара Феликс да потръпне? В този момент той беше в позицията на съдия. Той беше управителят, и имаше власт да освободи Павел, но той беше този, който потръпна и се уплаши. Защо ли? Защото той знаеше, че нито е праведен, нито е себеобуздан, нито е готов да застане пред идващия съд.

Обикновено един от аргументите, с които днешните безбожници се опитват да успокоят съвестта си или да опонират при мисълта за съда е „Бог е любов“. Това несъмнено е факт и истина за Бога! Бог наистина е абсолютно добро същество, което обича с абсолютно чиста любов. Има обаче нещо, което днешната пропаганда на толерантността се опитва да внуши, и това е, че чистата любов изключва абсолютната справедливост. С други думи, „Ако Бог ме обича, той ще ме приеме такъв какъвто съм. Той не се интересува какви дела върша, защото ако истински ме обича, Той ще ме приеме заради мен самия, а не заради това, което върша. Той никога не би ме съдил! Който обича не съди другия!“. Така мислят тези, които криво разбират любовта на Бога. Когато видим, обаче, Христос, Божия Син, на кръста, подобни аргументи веднага се сгромолясват като картонена кула. Жертвата на Иисус е както доказателство за Божията любов, така и ярък знак за смъртоносните последствия на всяко непокорство и грях. Когато говорим за кръста, често акцентът, който поставяме е върху Божията любов разкрита в себеотрицателната жертва на Божия Син. Но за кръста също е вярно, че разкрива Божията омраза към греха, Божият гняв и наказание за престъпването на святата Му воля. Смъртта на Иисус за нашите грехове е върховното доказателство и изява на любовта Му към човешкия род. Бог не пощади Своя единороден Син, за да има жертва, съвършена и достатъчна да отмахне напълно нашия грях. Иисус плати за моите и твоите грехове със Своята кръв. Защо трябваше да го прави, ако греховете ни не са чак толкова голям проблем и ние сме си добри по природа? Ако Бог беше сантиментален в любовта Си, Той никога не би позволил Синът Му да пострада за нас. Ако имаше друг начин греховете ни да бъдат опростени и изчистени, Той никога нямаше да избере толкова радикален и жесток начин като смърт на кръст. Бог не толерира злото. Той го мрази. Един добър Бог, Който е любов трябва да мрази злото, трябва да мрази греха, който наранява и убива хората, ако ги обича истински.

Има пълни безбожници, които изцяло отхвърлят дори идеята за върховно, вечно, свято и всезнаещо Същество, и наричат християнството сбор от басни, митове и други подобни измишльотини. Когато застанат пред идеята за Бог, пред Когото ще отговарят, обикновено с насмешка отвръщат: „Абе имало Бог, съд и не знам си какво си, какво ме интересува. Да става каквото ще!“ За такива хора няма надежда, докато са толкова упорити в гордостта и безбожието си. 
Но ако злото е всеобща реалност, която владее във всеки човек, как можем да застанем спокойни пред Христовото съдилище? Как можем ние, които имаме поне мъничко вяра, че има Бог, който е добър и справедлив,  да очакваме с радост идването на законния Цар на този свят, ако знаем, че предстои да бъдем съдени от Него и евентуално осъдени? Как можем да Го очакваме спокойно и да кажем заедно с църквата в книгата Откровение „Ела, Господи Иисусе!“ Как можем да се радваме, когато знаем, че Той идва да ни съди?  
В деня на съда ще има две категории хора, които Иисус представи като овце и кози, праведни и неправедни. Когато говори за съда, Иисус не ни го представи като везна, на която се претеглят добрите и лошите дела на човека, и които натежат, да те поставят в една от двете категории. Това, което Господ показва в Своите притчи, е, че тези, които са неправедни, Той счита за напълно неправедни, а тези, които са праведни, за напълно праведни. Едните не знаят, кога са извършили злото, а другите – доброто. Праведните са живели живот, в който са били отдадени да вършат доброто. Те не знаят кога са направили добро на Иисус. Той, обаче им припомня, че са посещавали болни и затворници, обличали са голи, хранили са гладни, приютявали са чужденци. Следователно, казва Той, „понеже сте го направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили“ (Мт. 25:40). Неправедните не са направили добро, затова отиват във вечно наказание, а праведните – във вечен живот и радост. Сякаш Господ вижда само доброто на праведните и само злото на неправедните. Защо Той прави толкова голяма разлика между хората в деня на съда? Защото е определил начин да станем праведни, и то не чрез дела, за да не се похвали никой човек пред Бога (Еф. 2:9). Никой човек не може да се оправдае пред Него с добри дела, или с въздържане от зло (Гал. 3:10-11). Нито молитвите ти, нито това, че знаеш Божията воля, нито присъствието ти на богослужение, нито кръщението ти или редовното причастие може да те спаси или препоръча пред Бога. Това са само средства, чрез които Бог осъществява Своето спасение в теб. Бог съди по различни от нашите критерии. Един от най-важните за Него е познава ли те, и Ти познаваш ли Го. Някой може прибързано да каже „Да, Той ме познава. Той знае всичко за мене.“ Но да те познава означава нещо повече от това – да Го допуснеш вътре в себе си, в своя живот; да те изпълни, да заживее в теб, да управлява твоя живот; да стане твоя живот. Бог да познава теб и ти – Бога, означава до такава степен да си свързан с Него, че когато някой те погледне, да вижда Иисус в теб. Това не се случва с дела, не се случва просто така. Аз може да уча цял живот за жена ми и никога да не я познавам лично. Бог иска да ни познава лично и ние да Го познаваме лично. Има един единствен начин, по който можем да постигнем такова познание на Бога, и той не е чрез дела.

Божията справедливост се явява в това, че Той наказва всеки грях със смърт и никой, който е съгрешил не може да избегне Неговия гняв. Никой грешник не може да се измъкне ненаказан, но справедливият Бог изля върху Иисус Своя гняв и наказа Него за греховете ни, затова днес Той може да ни оправдае не поради доброто, което сме вършили, а поради Иисус, Който Се принесе в жертва за нас. Когато ние повярваме в Иисус, Божия Син, ние ставаме Божии деца. Когато ние повярваме, Бог ни опрощава греховете. Иисус умря за нас, за да можем, като вярваме в Него, да не ни се считат греховете. Днес Бог показва Своята правда с това, че е справедлив и оправдава този, който вярва в Иисус (Римл. 3:26)! Вярваш ли в Иисус, Божия Син? Ако да, ти си оправдан и можеш да застанеш спокойно пред Бога и да знаеш, че греховете ти са опростени. За теб, който вярваш в Иисус, има добри новини: Бог е опростил и заличил твоите грехове и те счита за чист, не поради това, какъв си ти, но поради вярата ти в Неговият Син. На вярващите Бог дава нова идентичност, ново сърце, нов живот чрез Иисус. Той ни дава Своя Дух и прави за нас това, което Законът не е способен да извърши. Законът единствено ни осъжда, но Бог осъди греха в плътта на Своя Син на кръста. Иисус умря, бе погребан и възкръсна. Той се възнесе в небесата и изпрати Своя Дух, за да можем, когато приемем този Дух с вяра, да живеем чист, свят и праведен живот. И това е настояща реалност за тези, които вярват. Само и единствено за тях. Много хора, които твърдят, че вярват, живеят нечист живот, отдаден на греховните страсти. С това те показват, че не вярват. Много е просто: Който вярва в Иисус живее праведен живот, като праведния Божия Син. Който не вярва в Иисус се наслаждава на това, което Бог мрази, привързва се за злото като към съкровище, което не иска да изгуби. Бог вече е осъдил греха в плътта на Своя Син, и ако вярваш в Него Той те развързва чрез Неговата кръв от грехове ти.

Ако днес се притесняваш за срещата си с Господа, значи е време да се помириш с Него! Ако днес имаш притеснение за твоята душа, време е да Му позволиш да изчисти твоето сърце! Време е да Го допуснеш да бъде Господар в твоя живот! Направи го днес! Светият Дух чука на вратата на сърцето на всеки човек определено време, но ако дълго време е наскърбяван и отхвърлян, Той спира да говори! Ако Бог ти говори днес, не Го отхвърляй! Не отхвърляй Неговата милост! Покай се от греховете си и вярвай в Иисус! Бог се открива на тези, които Го потърсят с цялото си сърце! Не отлагай! Потърси Го днес!