Изкушението

„И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб. А Иисус му отговори: Писано е: “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово.”(Лука 4:3-4)

      Темата за изкушението е твърде лична за всеки от нас. Няма човек, който да не се сблъсква с изкушение в своя живот. Фактът, че Иисус също срещна изкушенията показва, че Той е Човешкият Син. Той ни познава. Иисус знае през какво минаваме, знае колко е трудно понякога да устоим на съблазните. Изкушенията са навсякъде около нас. Очите ни гледат неща, които ни водят към грях. Ушите ни слушат противни на Бога думи, философии и мнения. Най-лошото е, че вътре в нас има желание за злото, желание да вярваме лъжи, които ни правят независими от Бога. Това е и коренът на изкушението. Както магнитът привлича желязото, така и желанието за нещо греховно, забранено привлича човешкото сърце. В тази смъртоносна игра освен желанието за злото отвътре има още някой, който активно подмамва всеки неразумен човек. Това е врагът, сатаната, дяволът. Той не ни оставя на мира. Той винаги се стреми да подмами, да пороби и да убие. И прави това чрез изкушението. Иисус, обаче, знае слабостта ни, затова и не ни оставя да се борим сами. Той ни обеща „Аз съм с вас до свършека на света“ (Мт. 28:20). Спасителят се интересува и желае нашето избавление, нашата победа, нашият триумф над делата на дявола. Иисус дойде да разруши делата на лукавия и го направи чрез Своята смърт и възкресение. Божията воля е всеки човек да живее свободен от греха и властта на тъмнината, затова и ни научи да се молим: Не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Днес ще размишляваме върху обичайните начини, по които дявола подвежда всички нас към греха, който ни убива. Как обаче да разпознаем изкушението и да избегнем неговите смъртоносни последствия? Как да бъдем избавени от лукавия? 
 

Преди да навлезем в темата за изкушението и да разгледаме текста в евангелието от Лука 4 гл. нека изясним нещо много важно. Иисус заяви недвусмислено: „Не е възможно да не дойдат съблазните, но горко на този, чрез когото идват“ (Лк. 17:1). Никой от нас, дори и най-големият светия не е свободен от изкушение. Съблазните със сигурност ще дойдат до нас. Исус е доказателството за това. Какво се случи след като Той бе кръстен и Светия Дух слезе върху Него? Той беше заведен от Духа в пустинята за четиридесет дена, където беше изкушаван от дявола. Възможно ли е Бог да ни заведе на място, където дяволът да ни изкушава? Неизбежно е. И защо Бог направи това с Иисус? За да почива върху Него силата на Духа. Хората, които издържат изкушение са хората, на които Бог поверява силата Си. Изкушението върши Божията воля, защото пресява тези, които са верни от всички останали, които са лицемери. Бог не е глупак. Той поверява истинското богатство на верните. Защо постим? Защо развиваме себеконтрол? За да не робуваме на плътските страсти, да израстваме духовно, да намалим зависимостта си от творението и да увеличим влиянието на Бога над нашите сърца и умове. 
 

Коренът на думата изкушение (πειρα) носи значението на изпитване, опит, проба, доказване, опитност, познание. Това са все позитивни значения, които показват качеството на нещо. Преди една кола да бъде пусната в серийно производство, нейният прототип минава тежки изпитания, за да се установи къде са слабите ѝ места и да могат своевременно да бъдат поправени инженерните грешки. По същият начин преди Бог да повери Своята сила на вярващите, Той ги превежда през изпитания, които да изявят всички поражения, които греха е нанесъл върху душите им, и да се освободят от връзките, които силно ги свързват с дявола и неговото ръководство. Тогава Божията благодат лекува и заздравява раните и прави вярващия силен духовно и съвършено подготвен за всяко добро дело. Господ е изразил ясно тази истина в съборното послание на ап. Яков: „Блажен онзи човек, който издържа изкушение, защото като бъде изпитан (изпробван, способен, безупречен), ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на тези, които Го обичат“ (Як. 1:12). Бог допуска изкушението в живота ни, за да ни опита, за да видим дали в сърцето ни има любов към Него, дали Му принадлежим.
 

Вече споменах, че дяволът е този, който ни изкушава. Но как по точно действа изкушението, за да ни доведе до извършването на греха. Кой е обичайният начин, по който дяволът и страстта ни довеждат до извършването на греха. Първото, което се случва при изкушението е, че в ума ни се загнездва зла мисъл. Тя става натрапчива и обсебваща. Второто нещо, което следва е, че започваме да си представяме това, което ни изкушава и да си задаваме въпроса: „Какво ли би било, ако аз правя това или реагирам по този начин?“. Трето, ние започваме да изпитваме наслада от това, което си представяме. Започва да ни харесва да бъдем на мястото на обекта, вършещ това, което си представяме. Четвърто, своеволно пожелаваме да извършим това, което си представяме. Така страстта се зачева, грехът се извършва, и естественото последствие от греха е смъртта. 

В Иисус е истинският живот и трайното щастие. Той дойде да съсипе делата на дявола, като понесе човешкия грях върху Себе Си. Грехът във всичките му форми ни отделя и разрушава взаимоотношението ни с Него, което води до смърт и страдание. Където има нещастни хора, там има и грях. Всеки от нас е изкушаван, но не всеки пада в грях, защото не всеки държи злата мисъл в ума си. Често хората поставят знак на равенство между греха и изкушението, между мисълта за извършването на конкретен грях и самото му извършване. Това, обаче, не е правилно. Това, че изкушението идва до теб съвсем не означава, че вече си го извършил. Както се казва в добре известната сентенция: „Не можеш да забраниш на гаргите да кръжат около главата ти, но можеш - да си свият гнездо на главата ти.“ Не можеш да спреш лошите мисли понякога да минат през ума ти, но решително можеш да се противопоставиш да пуснат корени там. Не можеш да забраниш на хора от противоположния пол да флиртуват с теб, но можеш твърдо да кажеш „Не!“ и да избегнеш изкушението. Не можеш да забраниш да се продава алкохол и цигари в магазините, но можеш да не съсипваш здравето си като ги консумираш във вредни количества. Не можеш да забраниш на хората да говорят цинизми в твоето присъствие, но можеш да им проповядваш Божията свята истина. 
 

Нека погледнем евангелския текст. Иисус бе заведен от Духа в пустинята, където не яде никаква храна в продължение на 40 дни. Тогава огладня и дяволът дойде с изкушение: Докажи, че Си Божий Син като използваш Божествената си сила да задоволиш плътските си нужди. Днес това изкушение се среща под различни форми, но особено в лъжливото поучение на просперитета. Проповедниците на тази лъжа твърдят, че ако имаш истинска вяра в Иисус и си Божие дете, ти няма да си беден, а напротив ще си богат. Тези измамници изключват 70 % от българския народ и вероятно 99 % от хората в църквите от вярата, понеже реално мнозинството от българските семейства живеят със 150 до 250 лв. на месец като приспаднем разходите за сметки. Такива хора твърдят, че ти можеш да говориш на обстоятелствата и те да бъдат променени. Влагат творческа сила в думите, които ние изговаряме, правейки ни по този начин богове. Какъв беше отговорът на Исус срещу това изкушение? „Писано е: Не само с хляб ще живее човек, а с всяко Божие слово!“ С други думи: Духовното е над плътското, вечното е над временното, животът не е в хляба а в Бога. Още при това изкушение днес много хора се предават на лукавия. Особено в ситуацията, в която се намираме днес, физическото оцеляване е на първо място. Днес сме по-склонни да кажем: „Дай ми хляб, не ми проповядвай“ или „Дай ми пари, не ми давай акъл!“. Ние заменяме Бога с парите, вечността - с временното удоволствие или удовлетворението от вярата и взаимоотношенията с Бога - с удовлетворяване на желанията на тялото ни. Кой пости днес? Кой поставя благоденствието на душата си пред утоляването на глада си? Истински потребното е душите ни да бъдат очистени от мръсотията на греха, сърцата ни да бъдат изцелени от пораженията нанесени от живота без Бога. Кой от нас счита Божието слово за хляб, без който не може? Замислете се колко често сме по-склонни да позволим на децата си да гледат филмче, отколкото да ги насърчим да се молят с нас; колко пъти можем да им позволим да се хранят без да са благодарили на Бога за храната под претекст, че са малки. По този начин ние негласно ги учим, че техните плътски желания са по-важни от духовните нужди на душата. Възрастните също поставят плътта над духа. Дяволът със сигурност ще ни създаде проблеми или ще ни намери работа точно когато се нуждаем най-много да останем насаме с Бога и да се молим, или когато трябва да отидем на богослужение. Какво бихте направили вие, ако от доста време сте търсили работа без успех, и най накрая ви се обаждат в неделя сутрин за интервю точно в 10:00? Познавам човек, който е в подобна ситуация, без работа, и първото нещо, което прави когато отиде на интервю е, че уговаря с бъдещия си шеф събота и особено неделя да са му почивни дни, защото е християнин, а това е ден, отделен за Бога и богослужение.

Как да разпознаем, че сме изкушавани? Понякога изкушението е много явно, но понякога ни е трудно да обясним защо не трябва да правим дадено нещо. Има много изкушения, които се намират в морално сивата зона. Точно те са най-опасни, и най-често съгрешаваме поради тях. Ако се поставим на мястото на Иисус, какво лошо предложи дявола? Нима Иисус не беше гладен? Да, Той беше. Нима не можеше да направи от камъка хляб? Да, можеше. Какво не беше наред в предложението на дявола? Преди да отговорим, нека се върнем още 5000 години назад в Едемската градина. Там дяволът за пръв път изкуши човек да съгреши. И как направи това? Отново чрез храна. Същността на изкушението на Адам и Ева беше в думите: „Ще бъдете като Бога“. С други думи, „Ще бъдете независими от Бога. Ще правите каквото си поискате. Няма да имате глупави ограничения“. Не звучи ли това съблазнително и за нас днес? Защо трябва да постиш, като можеш да си хапнеш пържола? Защо да се молиш и да изследваш библията като можеш да гледаш новините? Защо да даваш на другите, като можеш да трупаш за себе си? Защо трябва да си верен на жена си, като имаш възможност да си легнеш с друга? Това са все изкушения, пред които се изправяме днес, и които ни подбуждат да постъпваме по своята си воля.

Да се върнем на евангелския текст. Дяволът идва при Иисус и Му казва: „Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб.“ (Лк. 4:3) Той Го изкушава по същия начин както Ева в Едемската градина, но използва други думи. Парафразирано изкушението може да звучи така: „Нали си Божий Син, прави това, което искаш. Нали си гладен, промени материята на този камък и угоди на плътта Си.“ Иисус можеше и тялото Му искаше Той да направи това. Това е основното в изкушението: да има възможност и да има желание за греха. Иисус имаше и двете, но Той избра да постъпи по правилния начин. С избор на волята си ние избираме да грешим или да не грешим. Няма неутрален грях. Грехът е прието изкушение, зачената страст. Никой от нас, които от години се наричаме християни и посещаваме редовно богослуженията в църквата, не може да каже: „И аз не знам как съгреших, то просто стана!“ Това е лъжа! Грехът е избор. Съвсем друг е въпросът, когато човек не знае, че нещо е грях, но дори тогава съвестта му го изобличава и не му дава мира. 
 

Как да отговорим, когато разпознаем изкушението? Иисус отговори с „Писано е!“ Често съм слушал проповеди, които акцентират върху познаването на Свещеното Писание и цитирането му като средство, с което да се преборим със съблазънта и да издържим изкушението. И това е така. Библията ни дава знание за общата Божия воля, то ни учи как да вярваме и как да постъпваме според волята на Бога. Но нека ви задам един въпрос: Къде в свещените книги на Стария Завет беше записано как Иисус да избегне това изкушение? Никъде! Но Иисус знаеше как да отвърне на изкусителя. „Човек ще живее с всяко Божие слово.“ Словото тук (на гр. ρημα) не е писаното слово (на гр. λογος). То е „всяко слово, което излиза от Господнята уста“(Втор. 8:3). То е това, което Бог изговаря днес конкретно за теб и мен, това слово, което в образа на манната в пустинята говореше за доверието, което Божия народ трябва да има към Бога. Да живееш с всяко слово, което излиза от Божията уста говори за зависимост от Бога - това, което Адам и Ева изоставиха и умряха, но което Иисус запази, за да стане за нас, които вярваме, възкресение и вечен живот. Отговорът на Иисус не беше просто: „Чел съм в Тората, че не само с хляб ще живее човек!“, а „Аз ще върша само това, което Моят Баща иска от Мен. Божият Дух ме доведе тук да постя, а не да се храня, така че махни се от Мен, сатана.“ 
 

За да избегнеш изкушението трябва да познаваш Бога и да си зависим от Него. Библията ни казва как да се запознаем с Бога - като дойдем при Иисус: „освен Отец, никой не познава Сина; нито познава някой Отец, освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да го открие. Елате при Мен [...] и аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си [...] Моето иго е благо и Моето бреме е леко“ (Мт. 11:27). Иисус ни насърчава да започнем, но и да развиваме тази зависимост от Бога с думите: „Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение“ (Мт. 26:41; Мк. 14:38). Бог желае всички хора да се спасят, да намерят мир с Бога и да избегнат идващия Божи гняв. Той примирява грешниците със Себе Си по един единствен начин - чрез кръвта, която Иисус проля на кръста за нас (Кол. 1:20). Кръстът е Божията милост за нас, които нямаме силата да се борим с изкушенията и погиваме в греховете си. Бог предлага изходен път от трудния живот, който живеем: „Който повярва и се кръсти ще се спаси!“. Отвърни се от неверието и греха си. Намрази ги! Признай, че не можеш без Бога. Приеми Иисус и ще имаш силата да се пребориш с изкушението, със зависимостите, с пороците и греховете, които теглят душата ти към ада и правят живота ти нещастен и безсмислен. Последвай Иисус и се научи от Него как да живееш. Покори Му се и Го направи свой Господар. И тогава се съпротиви на дявола, и той ще побегне от теб. Когато Иисус е Господ на твоя живот, Той ще се погрижи за теб и ще те избави от лукавия. Не отлагай! Довери се на Иисус днес!