Тайната, която е била премълчавана

 

А на Този, който може да ви утвърди според моето благовестие и проповядването за Иисус Христос, според откриването на тайната, която е била премълчавана от вечни времена, а сега се е явила и чрез пророческите Писания според заповедта на вечния Бог е била известена на всичките народи за покоряването им на вярата, на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Иисус Христос за вечни векове. Амин. Римл. 16:25-26

      Днес е много модерно да се говори за тайни учения, тайни общества, тайни сделки и т.н. На повечето хора им е интересно да научават тайни неща и да бъдат част от група, посветена в някаква тайна. През първи век ситуацията не е по-различна. Тогава в Римската империя се разпространява с бързи темпове гностицизма, който претендира, че носи спасение чрез посвещение в тайно знание. Това учение е било доста голям проблем за църквата, поради което много от апостолите и евангелистите пишат своите послания и евангелия, за да изявят истината, така че християните да разпознават заблудата. Божието слово ни говори истината открито и разбираемо, поради което в него не може да се намери почва за тайно спасително знание. Само тридесет и четири стиха в цялата библия споменават думата тайна, и то обикновено в смисъла на разкрита такава. В Новия Завет на няколко места е спомената „тайната на Божието царство“ (Мк. 4:11), „тайната Божия премъдрост“ (1 К. 2:7) или „тайната на вярата“ (1 Тим. 3:9), но като нещо, което е открито, а не като нещо оставащо скрито и само за избрана група от хора.

      В писмото си към Римляните, ап. Павел пише за „откриването на тайната, която е била премълчавана от вечни времена, а сега се е явила и чрез пророческите Писания според заповедта на вечния Бог е била известена на всичките народи за покоряването им на вярата“. Става ясно, че е дошло времето да бъде открита Божията тайна и Бог я е направил достояние на всички народи. В друго свое послание, към Колосяните, Павел ясно заявява каква е тази тайна: „Христос във вас (християните, бел. моя), надеждата на славата“ (Кол. 1:27), и по-нататък „тайната на Бога – Христос, в когото са скрити всички съкровища на мъдростта и на познанието“ (2:2-3). Божията тайна е била ясно заявена преди две хиляди години, за да може всеки да я види, потърси и познае. Тази тайна е Самият Иисус Христос и спасението, което е в Него.

Тайната на Бога в пророците

      Ап. Петър също пише за Божията тайна: „За това спасение търсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която е за вас, като издирваха кое или какво време посочваше Христовият Дух, който беше в тях, когато предизвестяваше страданията на Христос и последващите ги слави.“ (1 Петр. 1:10-11). Пророците знаеха, просветлени от Божия Дух, че спасението наближава, и че Месията, Христос, ще извърши това спасение. Те обаче не знаеха времето, когато ще стане това. То оставаше скрито за тях. Затова те пророкуваха, че идва Този, който ще отнеме греховете ни и ще ни избави от Божия гняв. В това отношение пророк Исая говори изключително ясно и често. Той пише за Месията:

     „Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени. Всички ние блуждаехме като овце, отбихме се всеки в своя собствен път — и ГОСПОД направи да Го постигне беззаконието на всички ни“ (53:5-6). Малко по-надолу пророкът пише и за последващата слава от мъката на Христос: „Ще види плод от мъката на душата Си и ще се насити. Праведният Ми Слуга ще оправдае мнозината чрез познаването Му от тях и ще се натовари с беззаконията им.“ (ст.11)

      Пророк Давид говори за възкресението на Христос: „няма да оставиш душата ми в Шеол, нито ще позволиш Светия Твой да види изтление“ (Пс. 16:10). Пророк Осия също пророкува за възкресението на Христос и на всички, които са в Христос: „След два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни издигне и ще живеем пред Него“ (Ос. 6:2).

      Старият Завет също така е пълен с предобрази за това, което очаква Месията. Исаак носи сам дървата си към планината, където се очаква да бъде принесен в жертва, както Иисус носи Своя кръст към Голгота, където се принесе в жертва за грях. Освен това, Исаак върши това доброволно, както и Христос доброволно „смири Себе Си и стана послушен до смърт, и то смърт на кръст“ (Фил. 2:8). Както Авраам не пожали Исаак и беше готов да го пожертва на своя Бог, така и Бог Отец не пожали Своя Син Иисус и Го пожертва за нас на Голгота. Пророк Йона беше три дни в корема на морско животно и после бе изплют и съживен, така и Христос беше три дни в утробата на земята и след това възкресен.

Тайната на Бога разкрита от апостолите

      Когато фарисеят Савел, бъдещият ап. Павел е срещнат от Господ Иисус по пътя за Дамаск, той има животопроменяща опитност. Той загубва не само зрението си, но и желанието да се противи на Христос и Неговата църква. От срещата си с Христос Савел се убеждава в три неща:

1. Че Иисус Христос не е обикновен човек, а е очакваният Месия и Спасител на човешкия род.

2. Че човек бива оправдан пред Бога и спасен не чрез дела изисквани от Старозаветния закон, а само чрез вяра в Иисус Христос.

3. Че любовта към Бога и ближния е най-висшата нравствена заповед, която трябва да се изрази с добри дела.

4. Че трябва да проповядва новата си вяра навсякъде, защото „благовестието е сила за спасение на всеки който вярва“(Римл. 1:16)

      Един ученик на Христос – Ананий, по заповедта на Бога полага ръка на Павел и той проглежда, но това което скоро след това прави, е, че отива в арабската пустинята и прекарва там две години в молитва и пост. Той се отдава на това съзерцание и молитва, не за да скрие тайната, която му е открита, а за да бъде напълно укрепен в Христовото учение и да го проповядва както подобава. Когато се връща, от там, Павел вече е подготвен да проповядва и го прави където и да отиде. Това е началото на едно от най-плодоносните християнски служения в историята.

      Всички новозаветни апостоли остават верни докрай на Христовата заповед: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на цялото творение“ (Мк. 16:15). Повечето от тях завършват мъченически живота си, но изпълняват Христовата заръка.

Тайната на Бога трябва да бъде споделяна

      Бог повери на светите си апостоли, и на всички светии тайната на Бога. Защо? За да бъде споделяна. Защото Бог иска всички хора да се спасят и да дойдат на покаяние. За съжаление това е най-добре пазената тайна от нас, християните. Често клюките и новините са по-разгласявани от нас, отколкото добрите новини за Христос и Неговата спасителна жертва и възкресение. Но Бог не ни е разкрил тази велика тайна, в която самите ангели са искали да надникнат, за да я държим зад стените на църквите и домовете си.

      В годините след падането на комунистическата власт имаше огромен прилив на заинтересувани от вярата хора. По това време църквите масово се отдадоха на благовестителска работа, която даде и много истински плодове. Служения като това за прожекцията на филма „Иисус“ станаха изключително популярни сред духовно гладния български народ. Един мой скъп брат в Господа организирал серия такива благовестителски прожекции. След една от тях към него приближил възрастен господин с мустаци, който се навел към него с намерението да му каже нещо наистина важно и му прошепнал с видимо самодоволство: „От двадесет години съм вярващ и никой не разбра!“. Колкото и трагично да е това изказване, то вероятно се отнася до много от хората, които посещават църквите днес. Ние сме забравили, че тайната, която бе премълчавана от векове, бе разкрита в личността на Иисус и проповядвана по цялата земя от неговите свети апостоли и слуги.

      Бог стана човек, за да може всички хора да бъдат изкупени и да имат възможност с покаяние и вяра да се върнат обратно към Бога. След няколко дни ще празнуваме празникът на Божието въплъщение – Рождество Христово. Нека всеки от нас да бъде насърчен да споделяме тази велика тайна, която е разкрита чрез Христос; тайна заради която много от първите ученици платиха с живота си и заради която и днес християни по целия свят страдат, а мнозина губят и живота си. Нека да не се срамуваме от нашия Бог, който стана един от нас и проля святата Си кръв на Голгота, за да ни изкупи от греха. Нека не мълчим за нашия Спасител, който умря и възкръсна от смъртта, за да ни направи праведни пред Бога. Името Му е Иисус и само в Неговото Име има спасение и вечен живот за всеки, който вярва. Амин.

Детски Рождествен празник 2014

На 27. декември 2014 г. в Евангелска методистка църква - Свищов традиционно се проведе детски празник под надслов „Да отпразнуваме отново Рождество Христово“. Това беше едно весело и полезно време, в което деца и родители имаха възможност да играят игри, да се забавляват, да похапнат торта и пица, и да си припомнят смисъла на най-светлия християнски празник Рождество Христово.

Ново небе и нова земя

„Господният Ден ще дойде като крадец, когато небето ще отмине с бучене и елементите нажежени ще се разпаднат, и земята и делата по нея ще изгорят. И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в своя свят живот и благочестие, като очаквате и ускорявате идването на Божия Ден, за който небето възпламенено ще се разпадне и нажежените елементи ще се стопят? Но ние според обещанието Му очакваме нови небеса и нова земя, в които обитава правда.“ 

 2 Петр. 3:10-13

Живеем във време, когато хората отчаяно се стремят да научат какво ще се случи с този свят след месец, година, десетилетие или век. Не само прогнозите за времето вълнуват нормалния човек. Той си задава въпроси също за бъдещето на икономиката, политиката, медицината, науката, образованието и т.н. Задава си въпроса дали наближава краят на този свят. 

Бог няма да заличи този свят, а ще го преобрази

Божието слово ни дава категоричен отговор. То ясно ни показва какво ни очаква. Думите на св. ап. Петър в горния текст са едно пророческо слово, което ни дава представа за радикалната промяна, която ще настъпи на тази земя при второто идване на Исус Христос. В символа на нашата вяра е записано, че вярваме „в един Господ Исус Христос, Сина Божи, Единородния, Който... пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.“ Идването на Господ Исус всъщност бележи установяването на Неговото вечно царство на тази земя. Но когато Христос дойде, земята няма да остане същата. Апостолът заявява под вдъхновението на Светия Дух, че „земята и делата по нея ще изгорят“, т.е. идва денят, в който времето за покаяние ще свърши и ще настъпи времето за съд. Той говори за край на този свят. Но колкото и страшно да звучи това нито разпадането на този свят означава изчезването му, нито настъпващият съд означава унищожението на човечеството. Бог ще промени настоящия ред в света. Творецът не създаде всичко, само за да го разруши и заличи. Той създаде един добър свят, и то твърде добър. Толкова добър, че никога не би искал да го премахне. Адам и Ева съгрешиха и внесоха злото в света, който им беше поверен от Бога. Потомците им разпространиха и умножиха греха. Но дори и когато в дните на Ной злината на хората се преумножи и Бог не можеше повече да търпи, Той не унищожи всички хора и животни, а избави чрез ковчега праведния Ной с цялото му семейство, и всички животни, които бяха вътре. И защо ги избави? За да населят отново земята и тя да бъде отново доброто Божие творение, което Той първоначално беше създал. И това обаче не възстанови Божието творение в първоначалната му красота. Докато злото беше в света – извиращо и умножавано от потомците на Адам, творението не можеше да бъде добро. Когато хиляди години по-късно Създателят се въплъти и стана човекът Исус Христос, Той поучаваше: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“ (Мт. 5:5). Той не каза, че земята ще бъде унищожена, а че ще бъде наследена от кротките. Кротките, смирените, праведните са тук на земята, не за да бъдат грабнати от нея, както някои неправилно поучават, а за да останат и да живеят вечно на нея, но на една земя свободна от война, болести и смърт. Земя, в която обитава правда. Земя, в която Бог и човек отново ще бъдат заедно, както в началото...

Преобразените светии ще населят един нов, преобразен свят

Денят, в който Исус се завръща, е всъщност ден на голяма радост за праведните. Макар и край на този объркан свят, денят Господен е всъщност своеобразен хепиенд на тази дълга човешка история, в която, заедно с Бога и ние сме главни действащи герои. Апостол Петър увещава вярващите да очакват и ускоряват този ден. Това не е призив към самоубийствена мисия. Това е денят, в който се завръща техният любим Господ, техният истински, вечен живот, Този, който ги изкупи със скъпоценната Си кръв и възкръсна, побеждавайки смъртта. Това е денят, в който злото ще бъде окончателно унищожено, и ще бъдат наказани всички неправедни. В този съдбовен ден ще бъде разкрита самата тъкан, природата на всеки елемент съставляващ видимата и невидимата част на Божието творение. Всяко дело под небето ще бъде разкрито и ще се види истинската му мотивация. Второто пришествие не е само ден на разкриване на Христос, но ден на разкриване на всеки човек пред Него. Всеки човек ще бъде разтворен и прочетен като книга, пред ангелите и архангелите, пред живите и възкръсналите, пред цялото небесно войнство и пред лицето на Всемогъщия Творец и справедлив Съдия. Ние, които се уповаваме на Христос ще се изменим и ще станем съвършени, прославени и безсмъртни като Него, както е казал и св. ев. Йоан: „Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е. И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист“ (1 Йн. 3:2-3). И цялото творение очаква разкриването на тези светии, които ще го населят във вечното Христово царство (Римл. 8:19). Тези преобразени светии ще населят един преобразен свят. Един свят, в който скинията на Бога, Неговото изявено присъствие ще бъде с нас; свят, в който Сам Бог ще бъде с нас завинаги, в който ще избърше всяка сълза от очите ни, и смърт няма да има вече, нито жалеене, нито писък, нито болка, защото първото паднало състояние на този свят е преминало (Откр. 21:3-4). 

Неправедните няма да имат място в новата земя

„Но ние според обещанието Му очакваме нови небеса и нова земя, в която обитава правда“ В този прекрасен свят ще живеят само светии, хора които в Христос са се облекли с вечен живот. В него няма да има място за мерзавци и злодеи, нито за неверни, нито за лъжци. За да обитаваме в този нов свят ще са ни необходими нови, преобразени, безсмъртни тела. Това е благословение само и единствено за верните на Бога, за новите създания в Христос. Исус каза, че отива при Своя Отец, за да ни приготви вечни жилища и след това ще дойде да ни вземе при Себе Си, така че да бъдем завинаги с Него. Когато Той се яви със слава да съди живи и мъртви, Той ще донесе със Себе си възкресение и вечен живот за праведните, и възкресение и вечно наказание за злите. Праведните ще възкръснат в слава и нетленни, защото още приживе, кръстени с вода и Дух, са станали части на Христос - славния и нетленния. Неправедните ще възкръснат мъртви духовно, отделени от Бога и чужди на живота, който е в Него. Понеже ще възкръснат носещи смърт в себе си, те ще наследят вечната смърт. 

Ние трябва да сме подготвени за живота в новата земя 

Апостол Павел във второто си послание към коринтската църква (2К 5:1-5), говори за нашия временен земен дом - тялото ни, и за вечния ни дом – безсмъртното, прославено тяло от Бога. Той говори също за този копнеж, който всеки християнин има, а именно смъртното в него да бъде погълнато от живота, и заявява, че „Този, който ни е направил точно за това, е Бог...“. Това е един велик Божи замисъл за нас. Създателят ни е определил в Христос да наследим този свят и вечния живот. И понеже е обещал „нови небеса и нова земя, в които обитава правда“, Той очаква от нас да живеем също праведен и непорочен живот. Бог очаква ние да сме подготвени да живеем под върховното Божие управление. Как да живеем тогава? Божият отговор е: Свято и благочестиво, като очакваме и ускоряваме идването на Христос и се стараем да бъдем намерени от Него, Съдията на живите и мъртвите, чисти и непорочни. Като знаем какво ще се случи с този свят и знаем какво блаженство ни очаква идващия, нека използваме всяка възможност да споделяме своята вяра и надежда, нека сме непрестанни в молитва, усърдни в добри дела и нелицемерни в любовта. Амин!

Семинар по Апологетика