„И се завтече напред и се покачи на една смокиня, за да Го види; защото щеше да мине през онзи път. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна у дома ти. И той побърза да слезе и Го прие с радост.“
Евангелие според Лука 19:4-6
Исус рядко отсяда у влиятелни и богати хора. Той никога не се стреми към тяхното приятелство и благоволение. Дори когато в редки случаи Господ е в тяхната компания, Той ги изобличава, казва им нелицеприятни истини и ги призовава към покаяние. Тези, с които Исус дружи са бедните, презрените и отхвърлените от обществото. Той до такава степен се идентифицира с тях, че фарисеите високомерно и язвително Го наричат „приятел на бирници и грешници“. Защо ли Исус не се притеснява от това? Защо Исус не само не отхвърля, но и търси обикновените, бедни, презрени хора? Вероятно защото сред тях най-често намира вяра... колкото и противоречиво да звучи. Той намира Филип, един обикновен човек от рибарското селце Витсаида, и го призовава да бъде един от апостолите; намира един изоставен, болен от тридесет и осем години човек и го изцелява в къпалнята Витезда; намира една презряна самарянка с разбит и порочен живот и ѝ се разкрива като обещания Месия. Можем да дадем и други примери – римския стотник, когото Исус хвали за вярата му, като жената с кръвотечение и слепецът Вартимей, които Господ изцелява. Те търсят и намират Исус и Той отговаря на молбите им.
Сред цялата тази картина от бедни и презрени хора, обаче, се намира и личността на богатия началник на бирниците Закхей. На пръв поглед мястото му не е там. Той е богат, корумпиран и грабител. Не е човекът, който обичайно би потърсил Бога. Все пак той има всичко – кариера, пари, благоволението на властите. Но Исус вижда нещо в него. Нещо, което Го кара да отседне в дома му. Нещо, което го кара да се смили над него.
Закхей не е типичният богаташ, който е дълбоко привързан към материалното, самоуверен, надменен и лишен от жива съвест. Той е човек, който не е удовлетворен от живота си. Той търси нещо повече от пари и удоволствия. Има всичко, което може да се купи с пари, но нещо не му достига. Той е чувал за Исус, за Неговите проповеди и чудеса. Малко хора биха останали безчувствени, когато чуят думите на Господ и научат как свято е живял Той сред нас. Вероятно в този малък човек се е зародила една голяма сърдечна болка – той е осъзнал, че Исус е свят човек, а той е един голям грешник. Закхей вероятно не си е представял, че би могъл да говори с Исус или пък да Го покани на гости у дома си. Бирниците по това време добре знаят своето място. Те са грешници и не могат да мечтаят за приятелство с религиозните учители – нито с книжниците, нито с фарисеите. Силно религиозните хора дори не биха се допряли до човек като тях. От това те се боят най-много. Все пак могат да се осквернят! Тяхното най-голямо желание е да се опазят ритуално чисти. „Да, Исус никога не би говорил и със сигурност не би гостувал при мен“, си е мислел вероятно Закхей. Но той има едно желание – да види Исус. Това поне му е позволено. Да Го види възможно най-отблизо и най-ясно. Сигурно той си е мислил, че просто ще го зърне. Не е можел и да се надява на повече. Не и той. Затова се качва на близкото смокиново дърво. Така той се лишава от възможността да се докосне до Исус, но поне може да Го види.
Ето го и дългоочакваният миг. Исус наближава, съвсем близо е. Закхей вижда бялата Му дреха, благото изражение на лицето Му, многобройните ръце, които се опитват да Го докоснат; почти чува гласа Му в глъчката, още миг и ще отмине дървото, но за негова изненада Исус се спира и вдига очи към него. Закхей се оглежда в топлите Му очи и вижда усмивка на лицето Му. „Нима Той гледа Мен, нима се усмихва на мен. Това не е възможно!“ си мисли бирникът. Тогава Исус проговаря: „Закхей... слез бързо, защото днес трябва да отседна у дома ти.“ „Той каза моето име, той ме познава?“ Изуменият бирник бързо слиза и с радост приема Исус в дома си.
Исус не просто заявява Своето желание да гостува на Закхей, а посочва необходимост за това. Господ казва: „днес трябва да отседна у дома ти“. Нещо го привлича към Закхей. Той не може просто да го отмине. Какво накара Исус от цялата тълпа да избере точно него? Божието слово ни казва: „Във високото и свято място обитавам, и при онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушените“ (Ис. 57:15). Господ вижда човек, който е готов да Го приеме. Той вижда смирен човек със съкрушено сърце. Можем да видим това и по-надолу в историята, когато в израз на своето покаяние Закхей дава половината си имот на бедните и връща четворно на този, когото е ограбил. Не е за учудване, че Исус заявява пред всички, че този смирен човек е истински Авраамов син, т.е. получава прошка за греховете си и спасение за душата си. Исус потърси и спаси този човек, както търси и спасява каещите се грешници и днес.
Закхей е пример за действена вяра. Той не се потапя в самосъжаление за греховете си като Юда Искариотски, а търси лицето и близостта на Господ. Но той Бирникът не желае да остане грешник, а търсейки Исус, показва копнеж за святост. Когато разбира какво му пречи да влезе в Божието царство, той с готовност се отказва от половината си имот и е готов да възстанови заграбеното.
Поради малкия си ръст Закхей можеше просто да се откаже. Той можеше да приеме, че това не е за него. Защо да се опитва? Може ли човек да прибави на ръста си? Но в това се крие и друг смисъл. Колко пъти от хората около нас ние не можем да видим Исус. Всичките проблеми, умствени предразсъдъци и културни прегради ни пречат да се огледаме, да потърсим нашето смокиново дърво. Понякога житейските нерадости ни водят до там, да си мислим, че Бог ни е изоставил. Но истината е друга. Той ни търси. Той желае да остане у дома ни. Господ желае да обитава в сърцето ни. Колкото и да е голям Бог, Той никога няма да отмине едно малко смирено сърце, което Го търси. Но ние намираме Бога чрез Исус. Който е видял Исус, видял е Бога.
Въпросът е как да видим Исус? Как да Го намерим? Как да Го поканим да живее в нас? Отговорът е в „смокиновото дърво“. Господ използва смокиново дърво, за да илюстрира предстоящия съд над Израел. В Мк. 11:12-14 Исус проклина една смокиня и тя изсъхва от корен затова, че не намира на нея плод, и то във време, когато обичайно смокините нямат плод. Той използва това дърво като образ на Неговия народ, който не дава вече плод за Бога. Дори храмът се е обърнал по времето на Исус от място за молитва и обиталище на живия Бог в свърталище на алчни търговци, превърнали вярата в Бога в средство за печалба. На много места в Свещеното Писание Бог сравнява Своя народ с дърво (Ер. 2:21; 11:16-17; Езек. 17:3-9; Ос. 14:5-6; Римл. 11:16-17, 24), и нанесения съд над него като отнемане на плода или изсъхване от корен.
Закхей първо намери смокиновото дърво, а след това Исус намери Закхей. Днес това смокиново дърво за нас е Църквата. Тя ни издига със своето служение над виковете, отхвърлянето, лъжливите философии на тълпата, дава ни благовестието и ни помага да видим идващия Господ. Църквата ни храни с Божието Слово и с Неговата плът и кръв в Причастието. Тя ни учи да постъпваме според Божията воля и съдейства за нашето спасение. Тя вярно съхранява истината за Исус, за Неговата жертвена смърт и славно възкресение. Тя ни води до кръста и ни призовава да се покаем и да вярваме в Този, който предаде Себе Си за греховете ни и възкръсна за оправданието ни.
Разбира се Църквата е много повече свята общност и тяло Христово, отколкото дърво. Образът на смокинята не изчерпа многообразието, с което Свещеното Писание описва Църквата. Но този образ ни показва основната ѝ функция – да води грешници при милостивия Спасител, който дойде, за да потърси и да спаси погиналото. Много хора днес пренебрегват Църквата, но тя си остава единствената общност и институция на този свят, която ни представя пред Бога и представя Бог на нас. Стотникът Корнилий преживя невероятно посещение на ангел, но ангелът не му благовести, а му заръча да се свърже с ап. Петър и църквата Христова. Апостолът доведе него и дома му до вярата в Господ и общението с Духа. Ще потърсим ли днес Христос в Неговата Църква? Ще се доверим ли на Църквата да ни представи пред Христос или ще се опитваме по старому да се бутаме в тълпата? Христос ни зове и Той ни зове по име. Той ни зове чрез Църквата и към Църквата. Ще Го последваме ли днес?
