Нека усърдно се молим за съживление!

Исус даде повече от 40 директни заповеди на тези, които биха Го последвали, в това число да се грижим за бедните, да обичаме враговете си, да вземем драстични мерки, за да се опазим от греха. В Йоан 14:15, Той каза: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“, и вероятно най-важната, Неговата последна заповед беше „И така, идете, правете ученици всичките народи и ги кръщавайте в Името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света“ (Матей 28:19-20). Последователите, към които се обръща Иисус включват Църквата. Когато си мисля за състоянието на Църквата – минало и настояще, и какво означава да спазваме заповедите на Иисус, всички тях, пет неща ми идват наум: Благовестието, ученичество, Божието царство, съживление и духовно пробуждане. Първите три са реалност, която Иисус поучаваше, и точно сега аз изповядвам, аз съм се отклонил – Църквата се е отклонила – от учението на Иисус. Като резултат ние – Църквата, а също така и света, който Бог обича толкова много, сме пострадали, и вярвам, че за да преживее светът истинско духовно пробуждане, Църквата се нуждае от съживление и пламенност.

Добрите новини на Благовестието са ясни: всички хора са съгрешили и са лишени от Божията слава. Поради любовта си към света, Бог изпрати Своя Единороден Син, Който беше безгрешен, за да плати наказанието за нашия грях, и да умре на кръста вместо нас. Това е нещо, което никога не можехме да сторим сами за себе си поради нашия грях. Този безплатен дар на спасението, даден и приет по благодат, е на разположение на всички хора. Тези, които приемат този безплатен дар, правят Иисус свой Господ. На Неговите последователи, възкресението на Христос осигурява вечен живот. Простичко, нали? И все пак една фракция в Църквата, е усложнило посланието на Благовестието. В своята книга, Цената на ученичеството, немският богослов Дитрих Бонхофер говори за два начина, по които се възприема тази благодат. Той говори първо за евтина благодат, описвайки я като „проповядване на прошка, без да се изисква покаяние, кръщение без църковна дисциплина, причастие без изповед. Евтината благодат е благодат без ученичество, благодат без кръста, благодат без Иисус Христос“. Бонхофер преценява, че това въобще не е благодат. Благодатта, по-скоро, струва скъпо и „ни конфронтира като благодатен призив да следваме Христос. Тя идва като дума на прошка за съкрушения дух и разкаяното сърце. Тя е скъпа, понеже подтиква човека да се подчини на игото на Христос и да Го последва; тя е благодат, защото Иисус казва: 'Моето иго е благо и Моето бреме е леко'“. Тази привилегия да следваме Христос е действително скъпа. Иисус трябваше да заплати за нея със Собствения Си живот, като предаде Себе Си на унизителна, варварска и болезнена смърт. Тя също струва живота на последователите на Иисус, като се отричат от своята воля и Му служат чрез покорство и ученичество, дори до степен да бъдат преследвани и умъртвени.

Благовестието и Божието (Небесното) царство са плътно вплетени едно в друго. Чрез Своята славна смърт и възкресение, Иисус изкупи царството. Като удовлетвори Божия гняв, който се излива върху тези, които се бунтуват срещу Неговото управление, Иисус победи сатана, греха и смъртта (Колосяни 2:14-15). Той преодоля света, плътта и дявола, като унищожи силата на царството на тъмнината. Като изкупи чрез кръста хора за Своето царство, Иисус доказа, че Е подобаващият Управител на възстановеното царство, който израилтяните търсеха. Вечното послание на Иисус за царството включваше елементи на осъждение и покаяние, а също така и добрите новини за спасение. И така, Иисус проповядваше „благовестието на царството“ (Матей 4:23; Лука 4:43). Неговото служение започна, когато Той обяви „Времето се изпълни и Божието царства наближи. Покайте се и повярвайте благовестието“ (Марк 1:15). В книгата Деяния на Апостолите Божието царство се използва като синоним за благовестието или добрите новини (8:12; 19:8). Поученията и заповедите на Иисус призовават Неговите последователи да живеят живота си достойно за Неговото царство. Петър го казва по този начин: „Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестявате добродетелите на Този, който ви призова от тъмнината в Своята чудна светлина“ (1 Петрово 2:9), и насърчава последователите на Иисус да развиват определени добродетели, за да могат да влязат във вечното царство на Господа и Спасителя Иисус Христос (2 Петрово 1:5-11).

Така че посланието на Иисус за спасение и пребиваването на вярващия в Божието царство са добри новини за погиващия свят – най-добрите новини! То не може да бъде разводнено с опити да бъде направено по-приятно и желателно. То вече е желателно! Библията говори за това! Да поевтиниш тази дарена от Бога благодат, означава да обезцениш сериозността на греха и на това, което Христос е направил за нас, а така тя не може да спаси никого.

Понякога се страхувам, че сатана е взел надмощие, дори в Църквата. Трябва да призная, че от моята гледна точка ми е трудно да видя как Църквата може да бъде ефективна в бъдеще в своята мисия към света в състоянието, в което се намира. Но тогава си спомням как Израел, Божият избран народ, които бяха в изгнание от Обещаната земя, бяха съживени духовно, когато се завърнаха в своята родина (прочетете Неемия). Когато всичко изглеждаше абсолютно безнадеждно, Божиите хора възстановиха своя плам за Божието слово и това да му се покоряват, възстановиха своята пламенност в поклонението на Бога, възстановиха своята пламенност да изповядват греховете си пред Бога, състраданието си към пренебрегнатите и забравените, и желанието си да говорят с Бога в молитва. Бог постави всички тези неща в сърцата на Своите хора. И стана съживление!

Съживлението е суверенно Божие дело, при което Той обновява жизнеността на Своите хора – всеки един поотделно и заедно като общност – и това се отразява на искреността на вярата и на качеството на държанието. Последователите на Иисус не могат да донесат съживление, само Бог може да направи това. Но има много, което и ние можем да направим. Ние можем да се молим и да се застъпваме пред Бога да съживи Своя народ (Псалми 80:14-15; 85:4-7; Йеремия 31:18; Авакум 3:2). Понеже всички съгрешаваме, всеки един от нас, покаянието е жизненоважно и ни подготвя за съживление. Ние можем да помолим Бог да постави дух на искрено покаяние в сърцата ни, и можем да се увещаваме един друг да се покаем за греховете си, точно както Езекия умоляваше целия Израел (2 Летописи 30:6; вижте също Исая 55:1-3; Йеремия 3:22; Йоил 2:12-13; Откровение 2:5,16; 3:2-3). В Стария Завет пророците призоваваха царете и Божия народ да се покаят за греховете си и да се завърнат към Бога и Неговите пътища. Когато те постъпваха по този начин с вяра, Бог беше верен и ги освобождаваше – и имаше съживление!

Представете си една съживена Църква, обединена с Христос, достигаща света с едно ясно, библейско послание за спасение и Божието царство. Колко славно би било това свидетелство! Аз съм убеден, че Божието духовно дело на съживление ще донесе духовно пробуждане в невярващия и погиващ свят. Няма друга надежда. Неемия знаеше това и Джон Уесли знаеше това. Съживлението се случваше тогава, а може да се случи и днес, ако Църквата смири себе си. Ако нашите църковни водачи не могат да се съгласят за нищо друго, те поне би трябвало да могат да се съгласят да търсят Божията воля и да желаят да видят съживление в сърцето на Неговата възлюбена невеста, и ние би трябвало да ги държим отговорни за това!

Автор: Мики Елис                       

Оригиналната статия на английски език можете да прочетете на адрес: http://www.confessingumc.org/lets-ask-for-revival-with-zeal/

Не се безпокойте!

„И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?; или: Какво ще пием?; или: Какво ще облечем? Защото към всичко това се стремят езичниците; понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня собственото му зло.“             

                                                                                                      Евангелие според Матей 6:31-34

Безпокойството е сериозен проблем днес. Едно изследване твърди, че 94 % от хората по света страдат от непрекъснато повтарящи се мисли (обсесии) и натрапчиви действия, които хората вършат в опитите да се отърват от тях. Обсесия идва от латински език и означава обладаване, мания, фикс идея. Учените твърдят, че постоянното безпокойство е проекция, на съвременния начин на живот. Животът е динамичен, отнемащ голяма част от времето и мислите ни, и силно обременяващ. Но нека отново чуем думите на Иисус изречени преди близо 2000 години: Не се безпокойте! Очевидно безпокойството не е само проблем на съвременния забързан живот. Очевидно това не е просто проблем свързан с външния материален свят, а с вътрешния, невидим, душевен свят на човека. Безпокойството е преди всичко духовен проблем.

Без-покойство означава да нямаш покой. Безпокойството не може да бъде излекувано от личния ти лекар. Той също е човек, който се безпокои за много неща. Само някой, който е свободен от безпокойство, може да те освободи от него. Никой човек не е напълно свободен от безпокойство, следователно освобождението ти не може да дойде от човек. Бог е Този, Който дава покой (2 Лет. 15:15).

Липсата на покой показва, че в живота ни има грях: „Няма мир за безбожните!“ (Ис. 57:21). Да си безбожник не означава, че не вярваш в Бога. Безбожник е човек, който живее така сякаш няма Бог, пред Когото ще отговаря за живота си. Да си безбожник означава да живееш живота си както на теб ти харесва, а не така както иска Бог.

Ние се безпокоим за нещата, които не сме предали в Божията ръка. Представете си, че управлявате един самолет, на който единият му двигател е извън строя, горивото е на свършване и трябва много бързо и много спешно да се приземи, и то в снежна буря със силен вятър. Вие не разбирате за какво са всичките тези бутони в пилотската кабина. Вие не знаете как да приземите самолет с един двигател. Всъщност за пръв път управлявате самолет. Целата машина се тресе и е неуправляема. Представете си какъв ужас и безпомощност ще изпитате. А какво би се случило, ако в този момент дойде един ас ветеран, поеме управлението от вас. С хладнокръвие и разбиране, той би щракнал няколко бутона, би погледнал данните на таблото и понеже го е правил много пъти спокойно би успокоил машината и би я приземил. Когато някой, който знае как се управлява самолет е на пилотското място, тогава това ни дава спокойствие. Няма да забравя как веднъж, когато пътувах до Германия и самолетът се приземяваше при зимни условия, пилотът успя при много силен вятър да кацне толкова меко, че пътниците започнаха да му ръкопляскат. Той знаеше какво прави и го направи както трябва. Бог знае как да управлява живота ни. Когато Той е в контрол, ние имаме спокойствие.

Ние знаем ли какво да правим с живота си? Знаем ли как да го управляваме? Ако знаем защо се безпокоим толкова много? Безпокоим се за нещата, които все още държим под наш контрол – здраве, семейство, деца, сметки, бъдеще и т.н. Ние се държим сякаш че можем да контролираме всичко това, но всъщност знаем, че предизвикателствата, които ни предлага този свят изискват много повече мъдрост и сила, отколкото ние имаме, за разрешението си. Коренът на греха е в нашата независимост от Бога. Ние искаме да сме господари на себе си, а така ставаме врагове на Бога! Има проклятие в живота на човек, който разчита на своите способности, а не на Божието ръководство (Ер. 17:5). Благословението е в живота на тези, които са смирени и във всичко се съобразяват с Бога и изпълняват Неговата воля.

Как да се освободим от безпокойството? Нека помним, че „небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това“!

Довери се на Бога! Предай живота и пътя си в Неговите ръце! Бог е добър и си струва да Му се довериш. Той винаги казва истината и може да Му се има доверие. Той ни мисли доброто. 

Уповавай на Бога: „Благословен да бъде онзи, който се уповава на ГОСПОДА и ГОСПОД е неговото упование. Ще бъде като дърво, насадено при вода, което пуска корените си при потока, и няма да види, когато дойде пек, а листът му ще зеленее; и няма да се безпокои в година на суша и няма да престане да дава плод.“ (Ер. 17:7-8)

Покори се на Бога! Започни да спазваш Неговите заповеди и да вършиш Неговата воля: „Така казва ГОСПОД: Застанете на пътищата и вижте, и попитайте за древните пътеки — кой е добрият път, и ходете в него, и ще намерите покой на душите си.“ (Ер. 6:16)

Приеми Иисус Христос за свой Господ! Човек, който е приел Иисус има мир. Иисус понесе на Себе Си наказанието, докарващо нашия мир (Ис. 53). Той ни умива от греховете ни с кръвта Си и ни представя чисти пред Бога, изпълва душата с радост и надежда. Повече от всичко в този неспокоен свят се нуждаем от Божия мир. Само Иисус отмахва безпокойството от нас. И най-добрият земен лекар не може да се справи с него. Но Иисус може. Остави безпокойството си и се моли на добрия и верен Баща, и Неговият мир ще пази сърцето и мислите ти в Христос Иисус. Спокойствието и мира е в Христос Иисус. Безпокойството показва слаба вяра в Бога. Иисус каза на множествата от планината думите: „Ако Бог облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещта, няма ли много повече да облича вас, маловерци!“ Тяхната малка вяра в Бога ги караше да се безпокоят за неща, свързани с този временен живот. Те бяха изгубили целта на своя живот и за това се лутаха в безпокойство. Затова Иисус ги насочи в правилната посока: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави.“ Иисус умря на кръста и в Неговите рани, ние се изцелихме. Кръвта на Иисус е изцеление за нашата прогнила, грешна природа. По рождение ние сме заразени от греха. По рождение ние имаме семето на бунта към Бога и всички до един ставаме врагове на Бога със злите си дела веднага, щом започнем да упражняваме съзнателно свободната си воля. Какъв е изходът? Иисус ще те освободи от греховете ти! Помоли Го за прошка! Предай му своя живот! Остави Той да управлява живота ти. Само Иисус може да донесе спокойствие и радост в душата ти! Покай се от злите си дела, мисли и думи, които те правят враг на Бога! Повярвай в Иисус! Той е единственият път, който ни води при Бога. Бог няма да счита за невинен човек, който съзнателно отхвърля Иисус и Неговата жертва, но счита за праведни тези, които Го приемат! Приеми Го днес!

Цената да си ученик на Иисус

„И повика множеството заедно с учениците Си и им каза: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и заради благовестието, ще го спаси. Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото, какво би дал човек в замяна на живота си?“          (Марк 8:34-37)

Иисус сякаш чакаше учениците Му да Го изповядат открито като Месия. Той чакаше този момент, за да ги научи на най-важния урок за всеки един ученик. Веднага щом Петър изрази вярата на апостолите с думите: „Ти Си Христос!“, Иисус започна да ги учи, че трябва много да пострада. Той трябваше да пострада, за да ни изкупи от греха и смъртта. Трябваше да бъде убит като жертва за греховете ни. Трябваше да възкръсне след три дни за нашето оправдание и да приведе пред Бога всички, които вярват в Него. Това беше Неговата житейска мисия. Той не дойде, за да прави чудеса. Това не беше Неговата цел. Той правеше чудеса чрез Своите пророци стотици и хиляди години преди това. Иисус дойде, за да свидетелства за истината, да освети чрез истината Своите ученици, да даде Себе Си в жертва за греховете и да спаси света – всеки, който повярва в Него.

След като Иисус ясно заяви какво трябва да се случи с Него, Той започна да учи и учениците си да последват Неговите стъпки. И те трябваше да пострадат. Той ги учеше да се отрекат от себе си, да понесат кръста си и да Го следват. Това означава да считат себе си мъртви за греха и за изкушенията на този свят. Като оживели от мъртвите за нов живот Той ги учеше да живеят, за да вършат Божията воля. Апостолите и християните, съставляващи ранната църква, съвсем сериозно приеха думите Му и виждаме, че в течение на десетилетията и вековете, които последваха, много от тях завършиха мъченически своя житейски път. Най-характерното за тях беше не само готовността им да умрат за Христос, но и да живеят за Него. Първите ученици бяха толкова изпълнени с Христовия Дух и дотолкова живееха като Христос, че бяха наречени християни. Когато хората виждаха техните думи и дела, те виждаха Христос в тях. Да си християнин не означава да си роден в християнска държава, а да си роден духовно от Божия Дух и да живееш в покорство на Христовите заповеди. Да си християнин означава ни повече ни по малко от това да си се отрекъл от себе си и да носиш своя кръст всеки ден. Християнин е синоним на светия. Християнин е синоним не на православен, не на протестант, а на свят човек.

Понеже едно от най-смъртоносните оръжия на сатана е именно лъжата, че може да не носиш кръста си и да не се покоряваш на Иисус, но все пак да отидеш в небето, считам за нужно да обясня малко по-подробно какво означава да не носиш кръста си. Да не носиш кръста си означава да се опитваш да вървиш в лесния, широкия път, да търсиш човешкото одобрение, а не Божието, да искаш да си приятел на света, да не искаш да бъдеш опозорен за Христа, а да бъдеш уважаван заради духовността, знанията или позицията си. Да бъдеш приятел на безбожниците, означава да споделяш техните ценности, да се смееш на техните мръсни шеги, да харчиш пари за техните суетни страсти, да прекарваш времето си в същите удоволствия и забавления, на които се радват и те. Сатана днес лъже вярващите, че могат да имат Иисус и греха едновременно. Той лъже, че можеш да имаш приятелството на безбожния свят и да останеш приятел на Бога. Но, о, суетни човече, спомни си, че приятелството със света е вражда против Бога (Яков 4:4)! Иисус казва, че за да спасим душата си, трябва да я загубим заради Него – да се откажем от нашия път, нашата воля, нашите планове. Да загубим душата си за Иисус означава да приемем като най-висш авторитет в живота си Неговите думи („Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди“ Йн. 14:15), да се отречем от нашата воля и винаги да приемаме за себе си Неговата, независимо че ще ни донесе скърби и отхвърляне в този свят.

Иисус каза: „Ако някой иска да дойде след Мен...“, след което обясни на учениците Си и множествата как да Го последват. За да тръгнеш след Иисус по пътя на спасението първо трябва да имаш желание за това. Това е път, който вървиш доброволно. Ти разбираш, че единственото спасение, истина и живот са в Иисус, затова решаваш да Го следваш. Но както тялото ти има два крака, така и в Божият път трябва да имаш два духовни крака, за да можеш да следваш Иисус – себеотрицание и вземане на кръста.

Да се отречем от себе си означава във всичко – във малките и големите неща, да се откажем от своята воля и да следваме Божията с убеждението, че тя е за нас единствен и върховен закон. Бог ни е създал за Себе Си, следователно като Негови творения трябва да разберем каква е Неговата воля за нас и да я следваме. Божията воля е един, тесен и труден път, който води директно към Бога. Човешката воля е друг път, който води в посока напълно противоположна на Божията воля. Ние може понякога да следваме нашата си воля, бидейки по този начин непокорни на Бога, но никога не можем да следваме едновременно Божията и своята воля. За да следваме Христос и да вършим волята на Бога, първо трябва да се отречем от себе си. Тези, което са се отрекли от себе си са спечелили половината битка. Господ Иисус също трябваше да се отрече от Своята воля и да приеме за Себе Си волята на Своя Баща преди да понесе кръста Си. Той стори това в Гетсимания и това беше най-тежкото изпитание за Него до този момент. Толкова тежко беше за Него това решение, че „като беше в борба, се молеше по-усърдно и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята“ (Лука 22:44).

Да вдигнем кръста си е нещо повече от това да се отречем от волята си. В себеотрицанието ние се отказваме от всяко удоволствие, което не идва от Бога и не води към Него, но когато понесем кръста си ние се учим да понасяме болка и страдание за Господ Иисус Христос. Кръстът е нещо, което не се харесва на нашата грешна природа. Той е средство за екзекуция, не средство за забавление. То е нещо, което не желаем, но което трябва да приемем и понесем заради Христос. Той ни поставя пред избор: да вярваме, носейки кръста си и да бъдем спасени или да се върнем назад към вечно проклятие и смърт. Носенето на кръста изцелява нашата душа от покварата на греха. Той е Божията изцеляваща превръзка, която ни освобождава от гнойта на своеволието, упорството и гордостта. Кръстът е болезнен, но носи благословение и живот. Гангренясалият крайник се отсича, за да не загине заедно с него цялото тяло. Това е винаги много болезнено, обаче накрая човекът оздравява. Ние сме готови да се откажем от някой крайник, ако това ще запази живота ни. Колко повече трябва да сме готови да се откажем от някоя своя страст, която ако не бъде изцелена, ще завлече и тялото и душата в огнения пъкъл.

Иисус зададе въпроса: „Какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си?“ Всичко, което този свят може да ни предложи, е нетрайно, временно. Душата на човека, обаче, е безценна. За Бога една човешка душа е по-ценна от цялата вселена. Много хора заменят вечната си душа за временните неща от света. Не са готови да оставят греховете, които много обичат. Някои не искат да изоставят алкохола и хазарта. Други не желаят да се разделят със сексуалните грехове. Трети не желаят да загубят властта, приятелите и статута си. Но тези грехове са твърде жалка цена за безценната ни душа. Те приличат на дрънкулките и стъкълцата, които испанците предлагали на южноамериканските племена и разменяли срещу злато. Те просто не знаели стойността на златото, а били привлечени от блясъка на стъкълцата. Всеки мъдър човек би предпочел да замени нещо, което не може да задържи за нещо, което не може да загуби. Би заменил този суетен и кратък живот „без надежда и без Бог на света“, за вечния живот, който е в Иисус Христос, Божия Син.

Иисус постави нещата много косо. Изборът пред който постави множествата преди две хиляди години е изборът, който поставя пред всеки един от нас. Иисус ни предизвиква директно да изберем между Него и този свят. Между този временен живот и вечността. Между греха и светостта. Той пита всеки от нас: Ще Ме последваш ли? И очаква директен отговор. Ти ще последваш ли днес Иисус? Ще се отречеш ли от себе си? Ще вземеш ли кръста си?