Първите
думи, които записва св. ев. Йоан Богослов
в своето Евангелие, и първите думи, които
записват на славянски
език
св. братя Кирил и Методий са: „В
начало бе Словото!“
Съвременният човек, обаче, трудно може
от тези думи да заключи, че това Слово
не е просто думи, идея, мисъл, дори и
творческо начало, а съвършена, вечна,
всесилна, божествена Личност. Веднъж
един писател цитира тези думи и ги
изтълкува така: „Писаното
слово е в началото на човешката
цивилизация. Без
писменост,
без литература, човекът е само животно“.
Често
хората са склонни да възприемат по такъв
натуралистичен начин Словото Божие
като слово човешко, изкушават се да
поставят човека като създател на Бога,
и не приемат обратното. Постъпвайки по
този начин ние
се
превръщаме в творци, в начало. До момента,
в който осъзнаем собствената си
ограниченост и проумеем древната истина,
че няма нищо ново под слънцето. И че
„Словото беше у
Бога; и Словото бе Бог“. Божията
гледна точка е различна: Хората,
„сами за себе си, без
Бога,
са животни“ (Екл. 3:18). Това
поставя живота ни на съвсем друга основа.
Ние не сме свикнали да мислим за слово
по този начин. Словото Божие има собствено
битие, споделено и равно по величие с
това на Бог Отец и Бог Свети Дух. То идва
от вечността и живее вечно. Това Слово
подддържа с неизразимата Си сила всеки
атом от материята, всеки кубичен милиметър
от пространството и всяка секунда от
времето. То държи планетите в орбитите
им, дава енергията на звездите и дъха
на живите твари. Това Слово, което е у
Бога и е Бог, което вселената не може да
вмести, стана плът. „Словото
стана плът“. Словото
Бог, по един тайнствен, необясним начин,
се вмести в човек. И не само се вмести,
но и стана
човешко същество. Това Слово, което
създаде вселената се вмести в една малка
частица материя. Това Слово, което видя
света преди да го създаде, сега погледна
същия този свят през очите на малко и
безпомощно бебе - човекът Иисус. Днес ще
помислим накратко за това по какъв начин
Бог пребиваваше между хората в Личността
на Иисус и как Той живее в света днес, а
също и какви последствия може да има за
нас това.
„И
Словото стана плът и пребиваваше между
нас, и видяхме славата Му ...“ Когато
помислим за безграничната мощ на Словото
- Божия Син, е почти невероятно, че Той
се помести в човешка личност. В полемика
със св. Константин Кирил Философ
сарацините, задават въпрос на светеца:
„Как
може жена да вмести в утробата си Бога,
към Когото човек не може дори да погледне,
а камо ли да Го роди?“, на
което той им отговаря: „Неразумни
са тези, които мислят, че е невъзможно
Бог да се вмести в утробата на човешкото
естество, когато знаят, че Той е могъл
да се вмести в къпината. Нима къпината,
тази бездушна твар е по-високостояща
от чувстващата и разумна твар, която е
отличена с богоподобна душа?“ С
други думи, светеца им казва: „Нима има
нещо невъзможно за Бога? Ако Бог не може
това, то Той не е всемогъщ“. За Бог нямаше
нищо по-важно от това да дойде при нас,
да стане като нас. Защо? Защото Неговото
най-голямо желание е да върне отново
падналия човек при Себе Си. Какво правеше
Иисус сред хората? Той живя сред нас и
всеки можеше да се докосне до Бога и Бог
да го докосне. Всеки можеше да чуе гласа
Му, да види Неговата грижа и любов в
личността и служението на Иисус. Така
Бог показа, че всичко свързано с човека
е важно за Него. Той направи Себе Си
познат чрез Иисус. Хората можеха да Го
опознаят като един близък Бог, като Бог
за тях, Бог с тях - Емануил. Дори и юдеите
да се чудеха дали Той ги обича и все още
си спомня за тях, Иисус им показа с учението
и живота Си, че Бог ги е посетил. Накрая
доказа любовта Си като пострада за
греховете - Праведният за неправедните
- за да ни приведе при Бога (1 Петр. 3:18).
Такъв е нашият Бог! Той не търсеше добрите
и порядъчните, а отхвърлените и грешните.
Иисус даде шанс за нов, по-добър живот на
безскрупулния бирник Закхей, който
безсрамно ограбваше бедните до момента,
в който срещна Иисус, върна ограбеното
и намери спасение и радост в живота си.
Иисус показа милост на прелюбодейката,
която трябваше да бъде убита за греха
си; изцели слепеца Вартимей и даде смисъл
на живота му. Божият народ не беше свикнал
да има един близък Бог. Такъв Бог е
неудобно близо, Неговият глас може да
се чуе и Неговата истина ехти с голяма
сила. Той не е някой, когото да пренебрегнеш
без последствия. Бог е светлина и където
свети, тъмнината трябва да побегне, но
факт е, че хората обикнаха тъмнината -
живота без Бога, повече отколкото живот
по Божията воля в покорство на Христовото
учение. Затова, понеже обичаха злото,
повече отколкото доброто и Бога, те
убиха Спасителя. И кой го уби? Същите
тези, на които Той дойде да прави само
добро. Има ли по-голям парадокс от този?
Да ухапеш ръката на Този, който те храни;
да се подиграеш на Този, който те е
създал; да кажеш „Махни
Го! Такъв да не живее!“ на
Начинателя на живота?! Във цялото Си
страдание и отхвърляне от човеците,
които обикна докрай, Иисус единствено
показа Своята божествена, съвършена
добродетел и слава. Той не отвърна на
цялата омраза, на подигравките и хулите.
Във всичко това Той доказа, че е „Господ,
Бог състрадателен и милостив, дълготърпелив
и многомилостив“ (Изх.
34:6). Преди Бог да изрече тези думи, хиляди
години преди раждането на Спасителя,
Моисей Го беше помолил: „Покажи
ми славата Си!“
(Изх. 33:18).
И
Бог прогласи пред него Името Си. Моисей
чу, но не видя славата Божия, понеже
никой не може да види лицето на светия
Бог и да остане жив. Колко по-велико е
обаче идването на Бог във плът! Човеците
не само можеха да чуят, но и да видят
славата Му. И тази слава не видяха само
тримата избрани на Планината на
преображението. Иисус яви славата Си,
когато преобрази водата във вино на
сватбата в Кана (Йн. 2:11), когато възкреси
Лазар от мъртвите (Йн. 11:40) и когато Сам
възкръсна от мъртвите побеждавайки
смъртта. Много ученици видяха и чуха
поучението на възкръсналия Господ Иисус.
Поне в един документиран случай повече
от петстотин вярващи, събрани на едно
място видяха и чуха възкръсналия Иисус
(1 Кор. 15:6). Накрая след четиридесет дни
учениците Му Го видяха да се възнася на
небето в славата, в която и ще дойде
отново да изкупи и спаси тези, които Го
очакват и вярват в Него.
Във
всички тези случаи хората можеха да
видят
славата Му, но след Неговото възнасяне
при Бог Отец, за тях вече стана възможно
да преживеят
Неговата
слава. В деня на Петдесетница, десет
дена след Неговото възнасяне, Той яви
славата Си във
всички Свои ученици, когато изля върху
тях и ги изпълни със Светия Дух, точно
както беше обещал.
Така стигаме до
въпроса: „По какъв начин Христос живее
в света днес?“. Когато живя на земята
преди две хиляди години, Той говореше,
вършеше добрини и освобождаваше
угнетяваните от дявола. И правеше всичко
това в човешкото Си тяло. Той не беше
безплътен дух, а въплътен Бог. Но Иисус
умря за греховете ни, възкръсна в третия
ден според Писанията и се възнесе отдясно
на Бог, Своя Баща, в тялото Си. Той, обаче,
не остави учениците Си сами. Исус им
беше обещал: „Аз
ще помоля Отца и Той ще ви даде друг
Застъпник, Който ще бъде с вас до века
- Духът на истината, [...] вие Го познавате,
защото Той пребъдва с вас и ще бъде във
вас.“ и
„Няма
да ви оставя сираци, ще дойда при вас“.
И
Исус го направи на Петдесетница, когато
се изпълни пророчеството на Йоил. Бог
започна да живее във
вярващите.
Те се превърнаха в Негово тяло.
Днес
той също живее, движи се и действа в този
свят чрез Своето тяло - Църквата, която
е изпълнена с Неговия Дух. И понеже
единствено църквата е изпълнена с Духа
на истината, само тя може да свидетелства
вярно за това кой е Иисус, каква бе Неговата
мисия и какво е бъдещето на този свят.
Много хора днес, които не принадлежат
към Църквата се опитват да говорят
авторитетно за Христос и вярата в Него,
но единствено чрез Своята Църква живия,
възкръснал Бог и Спасител Исус Христос
свидетелства за Себе Си по един категоричен
и ясен начин. Църквата е единственото
средство, чрез което Христос може да
бъде видян, преживян и повярван днес.
Всички хора, които съставляват тялото
Христово на земята, са свидетели за
Исус, едно живо благовестие. Повечето
от нас са чували сентенцията на св.
Франциск Асизки „Проповядвай
евангелието по всяко време. Ако е
необходимо, използвай
и думи“.
Има
истина в тези думи.
Когато
светът иска да разбере какъв е Бог,
обикновено поглежда към Църквата. Ако
това, което вижда не е добро, неминуемо
образът на Бога се изкривява в съзнанието
му. Но Бог е поставил в Църквата Си Своята
слава, Своя Дух, присъствие, благодат,
истина. Затова и когато се събираме да
се поклоним на Иисус, ние усещаме и
преживяваме Неговото свято присъствие,
получаваме изцеление на телата и душите
си, намираме радост и надежда. Това е
така, защото Иисус, въплътения Бог, обитава
в Своите хора и проявява славата Си в
събранието им. Всеки, който Го потърси
с цялото си сърце, ще Го намери - същият
Иисус, същият Бог, който никога не се
променя, същото Слово, пълно с благодат
и истина. А този, който е намерил Исус и
е бил кръстен в Неговата смърт и
възкресение, е станал част от Неговата
Църква на тази земя. Той е Христовите
нозе и ръце, Господнята уста за този
свят. А това е мисията на Църквата днес
- „Идете
по целия свят и проповядвайте благовестието
на цялото творение“ (Мк. 16:15). И
благовестието е нещо просто. То е призив
към покаяние от злите дела, които всеки
човек без изключение върши и одобрява.
Благовестието е предупреждение за
наближаващия Божи съд, и за това, че
никой не може да се оправдае пред Бог
за своите злини и неверие с добрите
дела, които е извършил. То е добри новини
за грешните човеци: Бог изпрати Своя
Син и Той стана човекът Иисус, за да спаси
хората от греховете им. И всеки човек
може да се оправдае пред Бог за греховете
си даром, по милост Божия, чрез вяра в
жертвата на Иисус. Той стана грях за
нас на кръста, за да ни направи праведни
пред Бога. Бог е справедлив и оправдава
този, който вярва в Иисус. Предайте живота
си, на Иисус! Покайте се и се обърнете, за
да се заличат греховете ви! Повярвайте
благовестието! Бог е тук днес, в Църквата
Си, за да спаси, а не да погуби. Той е
добър и щедър да прощава! Доверете Му
се днес!
