Как да избегнем Божия гняв?

 „И Йона започна да ходи в града, на един ден път, и прогласяваше, и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде разорена! И жителите на Ниневия повярваха на Бога и прогласиха пост, и се облякоха с вретище, от най-големия им до най-малкия им. ... И Бог видя делата им, че се обърнаха от злия си път, и Бог се разкая за злото, което беше говорил, че ще им направи, и не го направи.“ 

Йона 3:4-5, 10

Жителите на Ниневия избегнаха сигурна смърт. Бог беше определил този огромен град да бъде унищожен, затова избра Йона и го прати при жителите на асирийската столица, точно за да могат да чуят това. Народите, които имаха някакво разбиране кои са евреите и кой е техният Бог, вземаха съвсем на сериозно предупрежденията на пророците. Поне на някои от тях. Те бяха чували историите за погубването на египетската армия при изхода от Египет, за Ной и всемирния потоп, за унищожението на Содом и Гомор, и със сигурност не биха отхвърлили лекомислено предупрежденията на един Божи човек. Особено на Божи човек, който сам беше знамение за тях. Йона вече беше изпитал върху себе си заплатата за непокорството си. Това бе вторият път, в който Бог му заповяда да проповядва на ниневийците. Първоначално Господ го изпрати да ги призове да се отвърнат от злите си дела. Тогава Йона се опита да избяга от божествения призив. И това имаше последици катастрофални за него. Той се надяваше, че бягайки от юдейската земя, някак си ще успее да се скрие от Бога, и Господ ще си избере друг, който да изпълни пророческата мисия. Но това не се случи. Бог не си избра друг, нито Йона успя да се скрие от присъствието Му. Изглежда непокорния пророк бе забравил думите на псалмиста: „Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти? Ако се изкача на небето, Ти Си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там! ... ако се заселя в най-отдалечените краища на морето, дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!“ (Пс. 139:7-10). Резултатът от всичко това бе, че Йона умря в корема на огромна морска риба. Но историята му не свърши там. След три дни Господ заповяда на рибата и тя изплю пророка на сушата, а Бог го възкреси, за да извърши своята мисия. Така Йона, умрелият и оживял от мъртвите евреин, отиде в Ниневия и стана инструмент в ръцете на Господ за спасението на този голям езически град.

Днес Бог е също толкова разгневен за злината на човеците, и то не само на хората в Свищов. Целият свят е обречен на унищожение. Човешката злина става все по-голяма въпреки празните претенции, че живеем в един добър свят. Както преди векове, така и сега хората лъжат и мразят, крадат и убиват, алчни са и завистливи. От грехопадението до днес брат се изправя срещу брат, дете срещу родител, мъж срещу жена. Повече от всякога се задълбочава социалното неравенство, въпреки усилията на демократичните правителства. Само преди четвърт век, световните богатства бяха съсредоточени в ръцете на пет процента от световното население. Днес те са в ръцете на един процент от хората.  Увеличаването на научното знание не прави света по-добър, по-здрав или по-богат. Образованите хора просто измислят по-интелигентни начини, с които да не наричат греха грях. Те наричат човека, с когото блудстват гадже или приятел. Животът в грях с партньор без брак наричат „да живееш на семейни начала“. Лъжата наричат „друга гледна точка“. Убийството на дете в утробата на майка му наричат „прекратяване на нежелана бременност“. Съвременните хора си измислят нов „морал“, който пасва на техните прищявки. Те си създават идол, когото наричат Добро, Човечност, Хуманизъм, само за да не вярват и да не се покланят на живия Бог, който Се разкрива единствено в личността на Своя Син Иисус Христос. Като се огледаме и ослушаме можем да видим колко е вярно Божието слово, което казва: „Няма праведен нито един, няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма нито един. Гроб отворен е гърлото им, с езиците си мамят“ (Римл. 3:10-13). Става все по-ясно, че постоянният стремеж към самоусъвършенстване на човека и превръщане на този пропаднал свят в земен рай е също толкова неосъществим проект, колкото и Вавилонската кула. Колкото и човек да търси и да се опитва да развива доброто в себе си той си остава един отделен от Бога и обречен на Неговият справедлив гняв грешник. Опитите да се измъкнем сами от греха, да се оправдаем за злините и престъпленията си, да спасим сами себе си са също толкова невъзможни, колкото е невъзможно да се измъкнем от тресавище дърпайки се, като барон Мюнхаузен, за косата. Опитите да се изчистим от покварата в душите ни без помощ от Бога са напълно безполезни. Толкова са напразни, колкото биха били напразни опитите ни полетим като лястовичка, махайки с ръце, или пък да се опитаме да подкараме автомобил, който няма двигател. Едно е сигурно – наближава Божият съд и той ще бъде справедлив. Бог ще накаже всяко престъпване на святата Му воля, всяко беззаконие, всяко зло, което сме извършили, вършим или ще вършим. Никой няма да избегне този справедлив съд, който ще раздели праведни от неправедни, добри от зли, вярващи от безбожни – хората, които са праведни, вярващи и добри ще отидат във вечен живот, а злите, безбожните и неправедните във вечно наказание.

Извършеното от Йона е един добър пример за това как можем да избегнем Божия гняв. Първото нещо, което жителите на Ниневия направиха, за да могат да избегнат справедливото наказание на Всемогъщия беше, че чуха проповедта на пророка. Те чуха защо Бог им беше разгневен. Той беше разгневен заради злината им, която беше толкова голяма, че святия и справедлив Съдия вече не можеше да търпи. Гневът Му висеше над тях като Дамоклев меч и всеки миг можеше да се излее върху тях с цялата си мощ. Също така те чуха какво е наказанието за злината и неверието им. Те разбраха, че ги грози неизбежно и пълно унищожение. Когато първоначално Бог изпрати пророка, посланието, което трябваше да занесе на ниневийците беше: Покайте се! Престанете да вършите злите си дела! Ако продължите още малко в безбожните си пътища Бог ще ви изтреби! Тогава обаче Йона не се покори на Бога и навярно в дните и месеците, през които не проповядва Божието послание, те допълниха мярката на греховете си, така че когато беше изпратен за втори път, думите, които говорѝ на ниневийците вече бяха: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде разорена! Посланието му вече беше за неизбежно унищожение. Те бяха отишли твърде далеч в безбожието и злината си. Бяха преминали всяка граница и сега ги очакваше справедливото възмездие на Всемогъщия.

Второто нещо, което жителите на Ниневия направиха, за да избегнат Божието наказание беше, че повярваха на предупрежденията на Йона. Божието слово заявява категорично, че без вяра никой не може да бъде угоден на Бога. Вярата е твърдо убеждение за неща, които не се виждат. Вероятно ниневийците можеха да кажат: Ха, празнословец. Ниневия е най-великият и многоброен град в Асирия. От шестстотин години не е бил завладяван. Кой и какво може да се противопостави на асирийската мощ? Но те не постъпиха така! Те приеха изключително сериозно думите на пророка. И то не само отделни хора от сред тях, но целия народ – от царя до най-обикновения работник, от стареца до детето, от „най-големия им до най-малкия им“ (3:5).

Третото, което направиха е, че се покаяха и промениха делата си. Да се покаеш означава преди всичко да осъзнаеш злината на деянията си и да промениш отношението и мисленето си относно греха. Едно истинско покаяние води до истинско отричане и изоставяне на всяко престъпване на Божия свят и съвършен закон. Всички, които населяваха асирийската столица, започнаха да постят и се облякоха във вретище, което беше символ на дълбоко смирение и силно разкаяние. Но и най-великото Божие обещание, и най-страшната Божия заплаха са винаги условни. Те винаги зависят от човешките действия. Така и обещаното разорение на Ниневия можеше да бъде избегнато само от цялостно и искрено покаяние на целия град. Жителите, начело с техния цар очевидно знаеха това. Затова и послушаха увещанието на своя цар, който с указ разгласи: „И човек и животно да се покрият с вретище и да викат силно към Бога; и да се върнат всеки от злия си път и от неправдата, която е в ръцете им. Кой знае, може Бог да се обърне и да се разкае, и да се отвърне от пламтящия Си гняв, и да не погинем?“ (3:8-9). Затова, понеже те се обърнаха от злия си път и Бог се обърна от своя яростен гняв и не извърши злото, което им беше обещал.

Йона е силен преобраз на Иисус Христос, който умря на кръста за греховете ни, беше погребан и на третия ден възкръсна физически, побеждавайки смъртта, която вече няма власт над Него. Господ Иисус призова Своето поколение да се покае и им напомни случилото се с Йона. „Както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи“ (Мат. 12:40). Той сравни Своята смърт и възкресение със знамението на самия Йона и укори невярващите юдеи за отказа им да се покаят „Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото те се покаяха чрез проповедта на Йона, а ето, тук има повече от Йона“ (Мат. 12:41).

Йона не умря за чуждо непокорство, а за своето собствено. Праведният Иисус, обаче, в нищо не съгреши, а живя живот напълно угоден на Бога – Своя Баща, и накрая бе убит не за Свои грехове, а за нашите престъпления. Пророк Исая живо описва случилото се с Господ Иисус 700 г. преди раждането на Спасителя: „ние Го счетохме за наказан, поразен от Бога и унижен. Но Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени. Всички ние блуждаехме като овце, отбихме се всеки в своя собствен път — и ГОСПОД направи да Го постигне беззаконието на всички ни“ (Ис. 53:4-6). Бог е праведен и справедлив, следователно трябва да накаже всяко престъпление, но Бог е любящ и милостив, затова иска да спаси съгрешилите. За да извърши това Самият Божи Син стана един от нас, и накрая се превърна в изкупителна жертва за нашите грехове: „върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир“. Единствено чрез Иисус Бог ни примирява със Себе Си и ни превръща от врагове в Свои обични деца. Свещеното писание ни заявява, че по природа всеки от нас е обект на гнева Божи, понеже живеем изпълнявайки не волята Божия, а угаждайки на нашите собствени плътски страсти и плътския ни ум, които са противни на Бога (Еф. 2:3; Римл. 8:7). Ние сме издигнали като най-висш принцип да сме господари на живота си и да определяме сами кое е добро и кое – зло. Но там, където Бог не ръководи, ръководи дяволът и извратената човешка воля. А това е самата природа на греха – да се опитваме да бъдем като Бога, но без да Му се покоряваме и без да сме зависими от Него. Това превръща света в такова ужасно за живеене място, пълно с лъжци, егоисти и алчни материалисти. И понеже това е принципът на волята и ума, който ръководи хората в този паднал свят, Бог ще сложи край, за да сътвори ново небе и нова земя, в които обитава правда. Божият гняв се открива от небето срещу всяко безбожие и неправда на хората (Римл. 1:18) и никой не може да се скрие от Този, Който вижда и знае всичко. Бог ще накаже всички, които престъпват светите Му заповеди и ще награди с вечен живот в Неговото царство тези, които Му се покоряват.

Иисус единствен е способен да ни умие от греховете ни и да ни избави от наближаващия Божи гняв. И Той прави това с всеки, който се кае за престъпленията си пред Бога, вярва в Него и се кръсти, за да живее живота си не за себе си, а по Божията воля. Всеки кръстен, който вярва и се покорява на Иисус е преминал от смърт в живот и няма да дойде на съд (Йн. 5:24; 1 Йн. 3:14). Иисус каза насърчителните и утешителни думи: „Бог не изпрати Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в Името на Единородния Божи Син“ (Йн. 3:17-18). Затова нека се каем за греховете си и да вярваме в Иисус, защото така единствено избягваме Божия гняв и придобиваме Божието благословение! Божието слово ни уверява, че който признава и оставя своите престъпления, ще намери милост от Бога (Пр. 28:13)! Нека се молим Бог да ни дари със смирени, каещи се и вярващи сърца, така че като жителите на Ниневия да намерим Неговата милост и да не загинем в греховете си!

Тялото не е за блудство, а за Господа!

„Тялото не е за блудство, а за Господа“ Когато Божието слово казва нещо, то е истина. За да бъдем истински християни, ние трябва да внимаваме за начина си на живот като го сравняваме с библията. Това, което Бог ни е разкрил в Свещеното Писание ни носи благословение и живот, когато го приемаме и спазваме. Целта на всяка една заповед в библията не е да ни ограничи и да отнеме свободата ни, а да ни направи истински свободни и щастливи хора. Библията ни дава отговори на въпроси, които касаят всеки от нас – за тялото и душата на човека. Вероятно малко хора биха отговорили на въпроса „За какво е тялото?“ с - „Тялото е за Господа“. Повечето хора смятат, че то съществува, за да му бъде угаждано. Бог обаче е създал тялото на човека да е храм на душата, в която Бог да обитава с Духа Си. Тялото не е за блудство или всякаква нечистота, а да бъде жива, свята жертва на Бога. Човекът изобретява най-различни неща като автомобили, мобилни устройства и всякакви причудливи машини, и ги прави за себе си. Никоя машина не съществува сама за себе си. Тя винаги е конструирана и направена от човека за човека. Ние сме създадени от Бога за Него Самия. Ние сме създадени от Бог, за да Му принадлежим напълно.

Днес, обаче, ставаме свидетели как семейства се разпадат поради невярност, деца стават жертва на сексуално насилие. Повече от половината деца в България се раждат извън законен брак. Хомосексуализмът и всякакви други извратени, неестествени форми на сексуалност добиват все по-голяма публичност и стават все по-приемливи в общественото съзнание. И всичко това е следствие от отстъплението на българския народ от живата вяра в Христос и отхвърлянето на традиционните и библейски християнски ценности. На тяхното място се пропагандира нов „морал“ и европейски „ценности“, които издигат човешкото право да греши над всяко ограничение, което съществува в човешката съвест и над всяка отговорност, която имаме като хора пред съвършения и свят Бог.

Вероятно всеки от нас е чувал от някой думи като: За мен това не е проблем. Всичко е въпрос на гледна точка. Това, което върша, ми харесва, следователно е нещо добро. Всичко ми е позволено. Аз имам правото да правя каквото си искам. Или друго често срещано изказване: Щом не съм убиец, аз съм добър човек. Аз не крада, (само когато няма начин да ме хванат), не мразя никого (само не мога да простя на няколко човеци). Всичко е законно за мен. Всички тези думи само илюстрират едно неправилно отношение към греха, основано на липса на вяра в Бога. За един християнин грехът си е беззаконие – нарушение на неписания закон на съвестта и основно на писания Божи закон. Но не всеки грях е описан в библията. И това е така, защото тя не е регистър на престъпленията. Божието слово ни учи как да живеем с вяра и да придобием вечен живот. Господ Иисус каза, че който съгрешава е роб на греха. Престъпването на Божия закон непременно води до отделяне на човека от Бога и смърт.

Бог е създал в човека апетита към храната и е предоставил храна за задоволяването му. В човека има и други апетити, за които Бог е определил законни начини за задоволяването им. Блудството, а също и прелюбодейството, обаче, не са законни начини за задоволяване на сексуалното желание. Във всички времена то си остава зло. Това можем да видим много ясно в Свещеното Писание. Например, когато един идолопоклонник, филистимския цар Авимелех разбира, че Исаак е излъгал за жена си Ревека, че му е сестра, му казва: „Какво е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от народа да лежи с жена ти, и ти щеше да ни навлечеш грях! Затова Авимелех заповяда на целия народ, като каза: Който се допре до този човек или до жена му, непременно ще се умъртви!“ (Бит. 26:10-11) Явно този езичник, който имаше, според съвременното ни мислене, най-варварска религия и начин на живот, имаше по-висок морал от повечето съвременни хора, които не биха се посвенили да блудстват с жена или мъж, дори и да знаят, че си има брачен партньор.

Правилният начин за задоволяване на сексуалното желание е в рамките на законен брачен съюз между един мъж и една жена. Бог създаде Ева за Адам, и постави в тях желание един към друг. Както в брака мъжът е за жената и жената за мъжа, така и във взаимоотношенията между Твореца и човека човешкото тяло и душа са определени да принадлежат само на Господа. Това е целта на сътворението на човека. Ние сме създадени от Господа и за Господа. Ние не сме свои, както казва на друго място апостол Павел, защото сме били купени с цена – скъпоценната кръв на Иисус Христос. Ние се кръщаваме, за да принадлежим изцяло на Иисус, за да участваме в един Дух и едно Тяло Христово.

        Апостол Павел приравнява блудството на един християнин с това, да отнеме част от тялото на Христос и да я превърне в част от тялото на проститутка. Когато се върши това престъпление, от само себе си се разбира, че Христовият Дух вече не обитава в душата на този, който съгрешава. Този човек първо е отхвърлил Светия Дух, а после е откраднал и тялото, което принадлежи на Христос, за да го съедини с тялото на лека жена или мъж. Това със сигурност изключва един човек от спасението, което е в Христос. Божият Син възприе човешка природа и стана един от нас, за да изкупи падналата, смъртна и отделена от Бога природа на човека, и да направи вярващите нов народ, святи хора, които са ревностни за добри дела. Когато Иисус Христос възкръсна той победи смъртта в човешката Си природа и направи възможно за всички, които повярват в Него да преминат от състояние на духовна смърт във вечен живот. Затова и се кръщаваме – за да участваме в Неговия живот и да приемем Неговия Дух, който ни прави причастници на Божествената природа. И понеже сме части на Христовото тяло и Самият Негов Дух ни свързва в едно цяло, в едно Тяло, една Църква, колко трябва да сме старателни да пазим единството на Духа във връзката на мира (Еф. 4:3). Божият Дух се дава и остава в тези, които се покоряват на Христос (Деян. 5:32), които Го обичат и спазват Неговите заповеди (Йн. 14:23).

Божият Син Иисус Христос даде Себе Си напълно за нас и очаква всеки човек, който вярва в Него да Му принадлежи напълно – в дух, душа и тяло. Когато Бог избра еврейския народ, Той им даде Закона, в който е записано: „Да възлюбиш ГОСПОДА, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с всичката си сила!“ (Втор. 6:5) и им даде мисия да разпространят вярата в живия Бог и Неговия Закон по цялата земя и във всички народи. Когато Божият Син Иисус Христос се яви на земята, Той напомни и проповядва тези думи. Християнството е религия на светостта, ново взаимоотношение с Бога чрез Иисус Христос, при което човек придобива ново сърце, святи желания и чисти мисли. Когато някой е роден от Бога чрез вяра в Иисус, той престава да съгрешава. Той вече не се радва на злото, не се радва и не защитава каквото и да е престъпване на Божия свят закон записан в библията. Всеки, който съгрешава и се радва на злото, не е видял нито е познал Господ. Дори и човек да е кръстен (и причислен по този начин към Христовата църква), ако не живее чист живот, а се наслаждава на сексуални грехове, такъв човек не е истински християнин, нито ще бъде приет от Бога, докато позори Спасителя с делата си. Но Бог има изходен път за всеки, който се отвърне от греха и се покори от сърце на чистото Христово учение. Такъв човек получава милост от Бога и сила да следва Иисус чрез Духа, който обитава в Тялото на Христос - Църквата. Има надежда и за най-пропадналия грешник, който се кае, защото „Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш“ (Пс. 51:17). Затова нека бягаме от блудството и всяка друга нечистота на плътта и сърцето, която ни отлъчва от Христос, и да Го търсим в Неговото събрание, където Той е обещал да бъде винаги, до свършека на света. Да вярваме в Иисус Христос и да показваме вярата и почитта си към Него като Му се покоряваме. И Той няма да ни остави и забрави никога!