Лъжец ли е Бог?

„Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. ... Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото слово не е в нас.“ 1 Йн. 1:8,10

Имаме ли грях или нямаме? Днес няма да се занимаваме с позицията, която искрените хора имат, а именно, че имат в себе си греховния принцип и влечение, което ги води непрестанно към вършене на грехове. Хората, нямащи вяра в Иисус, които признават, че са грешни, са по-близо до Божието царство (макар и не в него) от тези, които отричат, че са грешни. Затова днес си поставям за цел да подчертая, че грях съществува, че всеки човек го има в себе си много по-дълбоко втъкано в личността си отколкото може да си представи, и да дам Божия отговор как можем да бъдем освободени от него.

За да подчертая, че грехът е една съществуваща и всеобща реалност, характерна за всеки човек, ще започна с факта, че много хора днес отричат това. Да отричаш очевидното е осъзната и целенасочена слепота. Това, че много хора го отричат показва поне няколко неща: (1) Загубили сме обективния критерий за това кое е добро и кое – зло; (2) Нямаме никакво познание за святостта на Бога, понеже сме разменили „славата на нетленния Бог с образ, подобен на смъртен човек“ (Римл. 1:23); (3) Който го твърди е лъжец – той лъже себе си, напразно се опитва да се убеждава в нещо, за което няма неопровержими доказателства; (4) Прави Бога лъжец, като счита Неговото свидетелство и словото Му за лъжливо и неотговарящо на действителността.

(1) Който твърди, че няма грях, няма ясен критерий за добро и зло. Такъв човек все пак има някакъв морал, но този морал няма твърда основа, на която да стъпи. Добро е това, което е добро за мен; зло е това, което вреди на мен. В същността си, това е самообожествяване и егоцетризъм. Всеки знае факта, че най-много невинни хора има в затворите, нали? Никой престъпник там не е напълно виновен за престъплението си. Той е просто жертва на правосъдната система. Дори да е осъден за престъпление, което действително е доказано, то винаги присъдата за него ще е по-голяма отколкото заслужава. Когато излезе от затвора, в своите очи този престъпник чувства, че е излежал по-строга присъда отколкото му се полага, затова се чувства свободен да извърши друго престъпление, за да компенсира тази „несправедливост“. Все пак на свобода са по-големите престъпници, не е ли така? Когато моралът ни се формира от телевизията и вестниците, от улицата и от това, което ни се струва правилно, не е чудно, че българинът все повече чувства безизходица от живота, който живее. Нарастващото зло и егоизъм в хората често ни водят до себеправедност, която е много по-опасна от откритото престъпление. Както казва народната поговорка, Ако ще нарушаваш постите направи го със свинско, не с извара; с други думи или живей свят живот или живей за страстите си, но не си мисли, че можеш да имаш и Божието благословение и сладостите на греха. Един себеправеден човек счита себе си за добър, понеже се сравнява с останалите около себе си. Критерий за това дали е добър за него ще бъде животът на хората, които са около него. Както се казва в поговорката: „В царството на слепите и едноокият е цар.“ Господ Иисус осъди това горделиво отношение в притчата за фарисея и бирника. Там Той ясно посочи, че неправедния бирник, който открито призна престъпленията си и помоли Бога за прошка, си отиде от храма оправдан. Себеправедния горделив фарисей, обаче, си тръгна от храма още по-себеправеден и горделив, и не получи прошка за греховете си. Пророк Йона се възмущаваше, че Бог иска да пожали жителите на Ниневия. Бог му отвърна, че те нямат разбиране за това кое е добро и кое – зло, затова е редно да им проповядва истината и да им даде шанс за покаяние. На хората, които не вярват им е необходима проповед, защото така идва вярата. Вярата идва от слушане. Бог вдъхновява хора да предадат думите Му и при това използва несъвършени и слаби хора, които вярват в Иисус, за да яви чрез тях Своята мъдрост и сила.

(2) Който твърди, че няма грях, не познава святостта на Бога. Всеки човек, който не признава собствената си нужда да бъде очистен от греховете, е идолопоклонник. Този човек е заменил образа на Бога, с нещо, подобно на Него. Той е лишил истинския Бог от славата Му, която е преди всичко морално съвършенство и святост, и си е сътворил богче, което му е удобно. Това богче или по-скоро идолче, не го изобличава за греховете му. То мълчи! То се съгласява с неговите прищявки! То е длъжно да отговори на молитвите му каквито и да са, дори и да са молитви против Божията воля! То съществува, за да изпълнява волята на човека! То е длъжно да го закриля, независимо от това, как човекът живее! И накрая – човекът може, когато си поиска, да обвинява своето богче, че обстоятелствата в живота му не се подреждат така, както му харесва! Истинският Бог не е някой, с когото да си играем игрички! Той не е някой, когото можем да манипулираме или управляваме. Той не съществува за нас. Ние съществуваме за Него. Той не ни е длъжен с нищо. Ние имаме към Него неизплатим дълг. Той не е някой, който ще си затвори очите, когато нарушим святата Му воля, но с любов ще ни изобличи и ще ни призове да се покаем. Той не е някой, който мълчи, а Бог Слово. Той стана човек, за да ни изяви Божията любов към нас и да принесе Себе Си в жертва за греховете ни.

(3) Който твърди, че няма грях без съмнение е лъжец. Той заблуждава сам себе си, че е нещо, което не е. Той напразно се убеждава, че е добър и порядъчен. Той напразно се опитва да играе роля, за която не е подготвен. Дори външните дела на такъв човек свидетелстват, че е заразен от грях. Нещата, за които съвестта му го изобличава. Делата си, за които се срамува да говори открито пред хората. Малките тайни, които, ако станат известни, ще има негативни последствия за него – укриването на данъци, грубите думи, които казва на близките си, когато е ядосан, непростителността и омразата, която таи към някой. Нека не се заблуждаваме: Божиите заповеди не са нещо, което можем да изпълним. Те не са ни дадени, за да ни спасят от греха, а за да ни покажат, че не можем да се спасим сами. И най-голямата заповед на Иисус е съвършено неестествена за нас. Той ни заповяда да обичаме Бога с цялото си сърце, душа, ум и сила, и ближния както себе си. Най-естественото нещо за нас е да сме безбожници. Това не означава да отричаме напълно, че има нещо там горе, а да отричаме, че се нуждаем от Него. Най-естественото нещо за нас е да използваме ближния, а не да го обичаме. Обикновено смятаме за ближни тези, от които може да имаме някаква изгода. Никой не е приятел на клошарите. Нито на пропадналите пияници или проститутки. Никой, освен Иисус. Той е приятел на бирници и на грешници. Той обича всеки човек, независимо от това колко е пропаднал.

(4) Който твърди, че няма грях, прави Бога лъжец! Лъжец ли е Бог, когато казва, че няма праведен ни един, и че никой не заслужава да се прослави от Бога. Лъжец ли е Той, когато казва, че всички съгрешиха, заедно се развратиха, че няма нито един, който да върши добро. Все по-модерно е да говорим днес за това колко културни и цивилизовани хора ставаме. Все повече хора днес търсят една модерна вяра, която имат свободата да моделират, както им е удобно на тях. Но добрата стара спасителна вяра си остава непроменена. Тя не може да се модернизира. Посланието, което спасява е вечно. Тайната на вярата – Христос умря, Христос възкръсна, Христос ще дойде отново, е вечна. Божието слово е вечно. Иисус каза, че небето и земята ще преминат, но думите Му няма да преминат. И Бог, който е верен, истинен и свят, казва, че всеки човек, без изключение носи греха в себе си. Богът, който винаги казва истината, заявява, че Христос, Праведният, умря за нас – неправедните. Иисус, Непорочният, понесе върху Себе Си, заплатата на нашите престъпления и стана жертва за греховете ни. Никой, който отрича това, не може да бъде спасен. Никой, който не може да повярва, че Иисус умря невинен за нашите грехове и възкръсна за нашето оправдание, не може да се спаси. Идва съд на този свят и всички хора, които отричат, че имат грях и по този начин обвиняват Бог в лъжа, ще бъдат вечно погубени в пъкъла. Опасно е за всеки човек да отрича своя грях и да отказва да се покае. Бог заповядва на всеки човек навсякъде да се покае, да остави греховете си и да Го последва. Всеки нечестивец ще заплати за своето упорство и непокаяната му душа ще бъде привлечена от адския огън както желязото от магнита. 

 

„Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. ... Той е умилостивението за нашите грехове, но не само за нашите, а и за греховете на целия свят.“ 1 Йн. 1:9; 2:2

Това е надеждата, която Бог ни дава. Той е верен, дори когато ние не сме. Той е верен на Своите думи към нас. Неговото обещание е, че всеки който се кае и вярва в Иисус ще се спаси. Който крие престъпленията си няма да успее. Всичко е явно и разкрито пред очите на Този, пред Когото имаме да отговаряме. Той знае дори и тайните ни прегрешения и никак няма да ни оневини за тях, освен ако не изпълним Неговите условия. Той е обещал милост за всеки, който вярва в Иисус. Иисус е причината за милост от Бога. Иисус е Този, без когото всички сме обречени. Той стана жертвата за умилостивение на всичките ни грехове. Той става причината за всеки, който се кае и вярва в Него, да го отмине Божия гняв и осъждение, точно както кръвта на агнето стана причина ангелът на смъртта да отмине къщите на израилтяните преди изхода от Египет. Бог не е лъжец! Това, което е обещал, Той е силен да го извърши. Той е обещал да прости на тези които се каят и вярват в Иисус и да изчисти сърцата им от всяка неправда. Готов ли си да Му се покориш днес? Не отлагай!

Махни Го!

Юдеите отхвърлиха своя Цар! Какво щяхме да направим ние на тяхно място? Дали нямаше да викаме с озверялата тълпа? Дали нямаше в този мрачен ден да си направим тънките сметки, че за нас е по-добре да вземем страната на силните на деня? Все пак фарисеите и книжниците бяха хората, които държаха властта. Те дори принудиха Пилат да разпъне Иисус. Кои сме ние, че да се изправим срещу вятъра, нали така? Та дори учениците Му се разпръснаха, а един от тях се отрече от Него, ругаещ! Не е ли по-лесно да извикаме „Махни Го!“ и да приключим с този въпрос веднъж завинаги. Иисус ще отиде на смърт и вече няма да виждаме лицето и очите Му, чиято благост и любов ни успокояват, но и ни изобличават толкова много. Този, Който има думи на живот, колкото и да е добър, все пак е само човек, нали така? Или не е? Юдеите казват, че прави Себе Си Божи Син! Дори прокураторът Пилат се уплаши от тези думи! Кой е Иисус? Божият Син ли е? Сякаш става много сложно!

Дали нямаше да си кажем: „Ако изповядам, че Иисус е Божият Син, вероятно ще трябва да Му се поклоня и да Го защитя, а това сигурно ще ми струва живота! Не е ли животът ми твърде голяма цена за такава изповед?“. Какво толкова да се отрека от Него! Той и без това ме обича! Той ще ми прости! Той знае каква е ситуацията и определено не би ме считал за толкова виновен. Нали така? Той определено не би ме осъдил за моето предателство. Той би разбрал колко трудно е за мен да не Го предам. Всъщност неизбежно е да не Го предам! При такива обстоятелства всеки би Го предал! Нали така?

Винаги е по-лесно и по-болезнено да предадем тези, които ни обичат! Лесно е за нас. Болезнено е за тях. Когато някой обича, той прави себе си уязвим. Той открива сърцето си пред обекта на своята любов. И твоят любим може да те нарани. Лесно и дълбоко. Той знае как и кога да го стори най-умело.

Иисус направи Себе Си уязвим. Той знаеше с какво се захваща. Той знаеше кои избира за Свои ученици. Знаеше, че накрая ще Го изоставят! Той знаеше, че накрая ще остане Сам! „Порази овчаря и ще се разпръсне стадото!“ Но Иисус не остана огорчен от това. Той прости. Той се моли за тях. Той се моли и за Петър, който три пъти се отрече от Него. Той се моли за Своите мъчители докато висеше на кръста в ужасна агония. „Татко, прости им, те не знаят какво вършат!“ Докато висеше на кръста, където доказа Своята любов към нас. Където умря за нашите престъпления - Праведният за неправедните! Любовта може да умре, предадена! Но истинската любов не може да остане мъртва!

Винаги е по-лесно и по-болезнено да предадеш тези, които те обичат! Лесно е за теб. Болезнено е за тях. Винаги е по-лесно да кажеш „Махни Го!“, когато това няма да отнеме твоя живот. Винаги е по-лесно да станеш предател, отколкото да останеш верен! Винаги е по-лесно да отхвърлиш Иисус като свой Цар, особено когато животът ти виси на косъм! Лесно е, освен когато Иисус е твоят живот! Когато за теб да живееш е Христос, а смъртта е придобивка! Тогава е трудно. Тогава е невъзможно. Тогава за теб да умреш за Христос е живот, а смъртта е само спирка.

Кой е Христос за теб? Какво би казал, ако беше там, сред озверялата тълпа? Какво казваш днес, когато си сред безразличната тълпа? Или сред академичната тълпа? Или пък сред културната тълпа? „Махни Го!“ или „Господ мой и Бог мой!“? Кой е за теб Иисус Христос, днес?!