Махни Го!

Юдеите отхвърлиха своя Цар! Какво щяхме да направим ние на тяхно място? Дали нямаше да викаме с озверялата тълпа? Дали нямаше в този мрачен ден да си направим тънките сметки, че за нас е по-добре да вземем страната на силните на деня? Все пак фарисеите и книжниците бяха хората, които държаха властта. Те дори принудиха Пилат да разпъне Иисус. Кои сме ние, че да се изправим срещу вятъра, нали така? Та дори учениците Му се разпръснаха, а един от тях се отрече от Него, ругаещ! Не е ли по-лесно да извикаме „Махни Го!“ и да приключим с този въпрос веднъж завинаги. Иисус ще отиде на смърт и вече няма да виждаме лицето и очите Му, чиято благост и любов ни успокояват, но и ни изобличават толкова много. Този, Който има думи на живот, колкото и да е добър, все пак е само човек, нали така? Или не е? Юдеите казват, че прави Себе Си Божи Син! Дори прокураторът Пилат се уплаши от тези думи! Кой е Иисус? Божият Син ли е? Сякаш става много сложно!

Дали нямаше да си кажем: „Ако изповядам, че Иисус е Божият Син, вероятно ще трябва да Му се поклоня и да Го защитя, а това сигурно ще ми струва живота! Не е ли животът ми твърде голяма цена за такава изповед?“. Какво толкова да се отрека от Него! Той и без това ме обича! Той ще ми прости! Той знае каква е ситуацията и определено не би ме считал за толкова виновен. Нали така? Той определено не би ме осъдил за моето предателство. Той би разбрал колко трудно е за мен да не Го предам. Всъщност неизбежно е да не Го предам! При такива обстоятелства всеки би Го предал! Нали така?

Винаги е по-лесно и по-болезнено да предадем тези, които ни обичат! Лесно е за нас. Болезнено е за тях. Когато някой обича, той прави себе си уязвим. Той открива сърцето си пред обекта на своята любов. И твоят любим може да те нарани. Лесно и дълбоко. Той знае как и кога да го стори най-умело.

Иисус направи Себе Си уязвим. Той знаеше с какво се захваща. Той знаеше кои избира за Свои ученици. Знаеше, че накрая ще Го изоставят! Той знаеше, че накрая ще остане Сам! „Порази овчаря и ще се разпръсне стадото!“ Но Иисус не остана огорчен от това. Той прости. Той се моли за тях. Той се моли и за Петър, който три пъти се отрече от Него. Той се моли за Своите мъчители докато висеше на кръста в ужасна агония. „Татко, прости им, те не знаят какво вършат!“ Докато висеше на кръста, където доказа Своята любов към нас. Където умря за нашите престъпления - Праведният за неправедните! Любовта може да умре, предадена! Но истинската любов не може да остане мъртва!

Винаги е по-лесно и по-болезнено да предадеш тези, които те обичат! Лесно е за теб. Болезнено е за тях. Винаги е по-лесно да кажеш „Махни Го!“, когато това няма да отнеме твоя живот. Винаги е по-лесно да станеш предател, отколкото да останеш верен! Винаги е по-лесно да отхвърлиш Иисус като свой Цар, особено когато животът ти виси на косъм! Лесно е, освен когато Иисус е твоят живот! Когато за теб да живееш е Христос, а смъртта е придобивка! Тогава е трудно. Тогава е невъзможно. Тогава за теб да умреш за Христос е живот, а смъртта е само спирка.

Кой е Христос за теб? Какво би казал, ако беше там, сред озверялата тълпа? Какво казваш днес, когато си сред безразличната тълпа? Или сред академичната тълпа? Или пък сред културната тълпа? „Махни Го!“ или „Господ мой и Бог мой!“? Кой е за теб Иисус Христос, днес?!