Милосърдието на Бога

„И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване на греховете им, поради милосърдието на нашия Бог, с което ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и в сянка на смъртта; и да насочи краката ни в пътя на мира.“             Лука 1:76-79

„И той ходеше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете, както е писано в книгата с думите на пророк Исая: „Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Прави правете Неговите пътеки. Всяка долина ще се напълни и всяка планина и хълм ще се сниши; кривите пътеки ще станат прави и неравните места – гладки пътища; и всяко създание ще види Божието спасение.““            Лука 3:3-6

Йоан Кръстител – Божият пророк, е винаги актуален. Неговото послание за приготвяне пътищата на Господа е твърде необходимо днес. Защо? Защото никой човек не може да „познае спасение чрез прощаване на греховете“, ако не е убеден, че има грехове, които трябва да бъдат опростени; че, греховете му са препятствие пред Господ Иисус да влезе и да царува триумфално в Неговото сърце. Служението на Йоан беше твърде необходимо тогава, но още по-необходимо днес. Кръщението, което той проповядваше създаде огромна бездна между тези, които решиха да се покорят на Бога, и на тези, които продължиха да Му се противят. То прави същото и днес!

Йоан не проповядваше просто кръщение, но кръщение на покаяние. С други думи – този, който се кае, се кръщава. Тези, които отказаха да се покаят – да се откажат от беззаконния си начин на живот и да започнат да вършат справедливи и милосърдни дела, те разпънаха Господа на славата. Веднъж, когато главните свещеници и големците на народа поставиха под съмнение божествената Му власт, с която върши чудеса, Иисус ги предизвика с въпрос: Йоановото кръщение от къде беше? От Бога или от хората? (Мт. 21:25) Те не приеха, че посланието, което Йоан носеше е от Бога и че той беше пратен от Него. Посланието на Кръстителя беше: Покайте се и вярвайте в Този, който идва след мен, Божието Агне, Което носи греховете на света! Тези, които днес отказват да се покаят, са духовни чада на тези, които разпънаха Господ Иисус и ще наследят тяхното проклятие и вечна смърт.

Призивът за покаяние е всъщност покана да познаем милосърдието на Бога. Бог е милостив и жалостив. Той прощава на каещия се грешник, както бащата от притчата на Иисус с радост приема блудния син, който се връща у дома. Покаянието е признаване на собствената нечистота и на Божията святост. Покаянието е обръщане към Бога и молба да царува в моя живот. Покаянието е да кажа „не“ на всичко, което ме отделя от милостивия Бог и обрича душата ми на вечна гибел. Покаянието е единственият начин да поканим Иисус да ни спаси. Разбиране на учението на Христос, но без покаяние е фалшива алтернатива на истинската спасителна вяра. Такова интелектуално разбиране, което не води до сърдечно признаване на Господ Иисус и покорство на Неговото учение, е подготовка за вечния огън. Не е от толкова голямо значение дали човек разбира перфектно всяка доктрина на църквата. Но ние трябва да вярваме, че жертвата на Иисус на кръста е единственият начин да получим прошка на греховете си, а Неговото възкресение – единственият начин да бъдем оправдани пред Бога.

Покаянието е дълбоко желание да се помириш с Бога, и действие на покорство, което го потвърждава. Иди си и повече не съгрешавай! (Йн. 8:11) – това е заповедта на Христос към помилваната прелюбодейка. Тази заповед е и акт на милосърдие от Негова страна. Сякаш Той ѝ казва: За да не изпаднеш отново в такова окаяно положение, недей да съгрешаваш. За да не живееш нещастно и без надежда своя суетен живот, недей съгрешава. За да останеш в Божието благоволение и да се радваш в Неговото спасение, недей съгрешава. Това е Неговата заповед и към всички нас, които отиваме при Него с покаяние. Това е посланието на Йоан Кръстител, който подготви Божия народ за Божието Спасение – Иисус Христос.

Бог е милостив и предлага на нас „седящите в тъмнина и в сянката на смъртта“ да приемем Божието спасение като бъдат опростени греховете ни чрез покаяние и вяра в Иисус. Това е Божието милосърдие. Той обича нас, изгубените, болните, грешните, невярващите, съмняващите се и ни предлага нов живот. Този нов живот е в Иисус, Божия Син. Който има Иисус има вечен живот. Който не се покорява на Иисус е вече осъден, понеже не е повярвал в Този, Когото Бог освети и изпрати в света.

В миналото, когато някой цар се е връщал в своето владение след отсъствие, той е изпращал напред специални служители с мисията „да запълнят долините, да снижат планините и хълмовете, да изправят кривите пътища“, за да улеснят неговото придвижване. Те премахвали препятствията на пътя на владетеля, за да може той да пристигне по-бързо и безпроблемно. Същата мисия имаше и Йоан Кръстителят, но той трябваше да подготви сърцата на Божия народ, за да е възможно Царят на царете – Христос да царува в тях. Затова той проповядваше покаяние – всеки грях да бъде отместен от пътя на Святия Божий Син.

Не е възможно Христос да се възцари в нечие сърце, без покаяние. Каещият се грешник подготвя сърцето си, за да влезе Царят на славата. Всеки християнин вярва и очаква Иисус и Неговото царство да дойде на земята. Господ Иисус ще царува вечно над всички, които доброволно се подчинят на Неговото господство днес. Всички, които Го отхвърлят, които са „себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата“ ще бъдат справедливо наказани с вечна смърт и отлъчване от лицето на Господа.

Бог е милосърден и желае спасението на всеки човек. Затова Той е предвидил спасителен път: Покайте се и повярвайте благовестието! Който повярва, че единствено в Иисус и Неговата съвършена и достатъчна жертва за греховете ни има прошка и мир с Бога, и че Бог Отец възкреси Своя Син Иисус от мъртвите ще се спаси. Бог дарява вечен живот на всеки, който повярва истински в Иисус! А вярата в Него означава покорство на Неговото слово. Вечно живият Христос очаква днес да се възцари в сърцата ни. Нека с покаяние да подготвим своите сърца за Него и с вяра да Го поканим да царува в нас!