„И повика
множеството заедно с учениците Си и им
каза: Ако някой иска да дойде след Мен,
нека се отрече от себе си, нека вземе
кръста си и нека Ме следва. Защото, който
иска да спаси живота си, ще го загуби; а
който загуби живота си заради Мен и
заради благовестието, ще го спаси. Понеже
какво се ползва човек, като спечели
целия свят, а изгуби живота си? Защото,
какво би дал човек в замяна на живота
си?“ (Марк 8:34-37)
Иисус сякаш чакаше
учениците Му да Го изповядат открито
като Месия. Той чакаше този момент, за
да ги научи на най-важния урок за всеки
един ученик. Веднага щом Петър изрази
вярата на апостолите с думите: „Ти Си
Христос!“, Иисус започна да ги
учи, че трябва много
да пострада. Той трябваше да пострада,
за да ни изкупи
от греха и смъртта.
Трябваше да бъде убит като жертва за
греховете ни. Трябваше да възкръсне
след три дни за нашето оправдание и да
приведе
пред Бога всички,
които вярват в
Него. Това
беше Неговата житейска мисия. Той не
дойде, за да прави чудеса. Това не беше
Неговата цел. Той правеше чудеса чрез
Своите пророци стотици и
хиляди години
преди това. Иисус дойде, за да свидетелства
за истината, да освети чрез истината
Своите ученици, да даде Себе Си в жертва
за греховете и да спаси света – всеки,
който повярва в Него.
След
като Иисус ясно
заяви какво трябва да се случи с Него,
Той започна да
учи и учениците си да последват Неговите
стъпки. И те
трябваше да
пострадат. Той ги
учеше да се отрекат от себе си, да понесат
кръста си и да Го следват. Това означава
да считат себе си мъртви за греха и за
изкушенията на този свят. Като
оживели от мъртвите за нов живот Той ги
учеше да живеят, за да вършат Божията
воля. Апостолите
и християните,
съставляващи ранната църква, съвсем
сериозно приеха думите Му и виждаме, че
в течение на десетилетията и вековете,
които последваха, много от тях завършиха
мъченически своя житейски път.
Най-характерното за тях беше не само
готовността им да умрат за Христос, но
и да живеят за Него. Първите ученици
бяха толкова изпълнени
с Христовия Дух и дотолкова
живееха като
Христос, че бяха наречени християни.
Когато хората
виждаха техните думи и дела, те виждаха
Христос в тях. Да
си християнин не означава да си роден
в християнска държава, а да си роден
духовно от Божия
Дух и да живееш в
покорство на Христовите заповеди. Да
си християнин означава ни повече ни по
малко от това да си се отрекъл от себе
си и да носиш своя кръст всеки ден.
Християнин е синоним на светия. Християнин
е синоним не на православен, не на
протестант, а на свят човек.
Понеже
едно от най-смъртоносните
оръжия
на сатана е именно лъжата, че може да не
носиш кръста си и да не се покоряваш на
Иисус, но все пак да отидеш в небето,
считам
за нужно да обясня малко по-подробно
какво означава да
не носиш кръста си.
Да не носиш кръста си означава да се
опитваш да
вървиш в лесния, широкия път, да търсиш
човешкото одобрение, а не Божието, да
искаш да си приятел на света, да не искаш
да бъдеш опозорен за Христа, а да бъдеш
уважаван заради духовността, знанията
или позицията си.
Да
бъдеш приятел на безбожниците, означава
да споделяш техните ценности, да се
смееш на техните мръсни шеги, да харчиш
пари за техните суетни страсти, да
прекарваш
времето си в същите удоволствия и
забавления, на
които се радват и те.
Сатана днес лъже вярващите,
че могат да имат Иисус и греха едновременно.
Той лъже, че можеш
да имаш
приятелството на безбожния свят и да
останеш
приятел на Бога. Но,
о, суетни човече, спомни си, че приятелството
със света е вражда против Бога (Яков
4:4)!
Иисус
казва, че за да спасим душата си, трябва
да я загубим заради Него
– да се откажем от нашия път, нашата
воля, нашите планове. Да загубим душата
си за Иисус означава да приемем като
най-висш авторитет в живота си Неговите
думи („Ако
Ме любите, ще пазите Моите заповеди“
Йн. 14:15),
да се отречем от нашата воля и винаги
да приемаме за себе си Неговата, независимо
че ще ни донесе скърби и
отхвърляне в
този свят.
Иисус каза: „Ако
някой иска да дойде след Мен...“, след
което обясни на
учениците Си и множествата как
да Го последват. За
да тръгнеш след Иисус по пътя на спасението
първо трябва да имаш желание за това.
Това е път, който вървиш
доброволно. Ти разбираш, че единственото
спасение, истина и живот са в Иисус,
затова решаваш да Го следваш. Но както
тялото ти
има два крака, така и в Божият път трябва
да имаш два духовни крака, за да можеш
да следваш Иисус – себеотрицание и
вземане на кръста.
Да
се отречем от себе си означава във всичко
– във малките и големите неща, да се
откажем от своята воля и да следваме
Божията с убеждението, че тя е за нас
единствен и върховен закон. Бог ни е
създал за Себе Си, следователно като
Негови творения трябва да разберем
каква е Неговата воля за нас и да я
следваме. Божията воля е един, тесен и
труден път, който води директно към
Бога. Човешката воля е друг път, който
води в посока напълно противоположна
на Божията воля. Ние може понякога да
следваме нашата си воля, бидейки по този
начин непокорни на Бога, но никога не
можем да следваме едновременно Божията
и своята воля. За да следваме Христос и
да вършим волята на Бога, първо трябва
да се отречем от себе си. Тези,
което са се отрекли от себе си са спечелили
половината битка. Господ
Иисус също трябваше да се отрече от
Своята воля и да
приеме за Себе Си волята на Своя Баща
преди да понесе кръста Си.
Той стори това в Гетсимания и това беше
най-тежкото изпитание за Него до този
момент. Толкова тежко беше за Него това
решение, че „като беше в борба, се
молеше по-усърдно и потта Му стана като
големи капки кръв, които капеха на
земята“ (Лука
22:44).
Да
вдигнем
кръста си е нещо повече от това да се
отречем от волята си. В себеотрицанието
ние се отказваме от всяко удоволствие,
което не идва от Бога и не води към Него,
но когато понесем кръста си ние се учим
да понасяме болка и страдание за Господ
Иисус Христос. Кръстът е нещо, което не
се харесва на нашата грешна природа.
Той е средство за
екзекуция, не средство за забавление.
То е нещо, което
не желаем, но което трябва да приемем и
понесем заради Христос. Той ни поставя
пред избор: да вярваме, носейки кръста
си и да бъдем
спасени или да се
върнем назад към вечно проклятие и
смърт. Носенето
на кръста изцелява нашата душа от
покварата на греха. Той е Божията
изцеляваща превръзка, която ни освобождава
от гнойта на своеволието, упорството и
гордостта. Кръстът
е болезнен, но носи благословение и
живот. Гангренясалият крайник се отсича,
за да не загине заедно с него цялото
тяло. Това е винаги много болезнено,
обаче накрая човекът оздравява. Ние сме
готови да се откажем от някой крайник,
ако това ще запази живота ни. Колко
повече трябва да сме готови да се откажем
от някоя своя страст, която ако не бъде
изцелена, ще завлече и тялото и душата
в огнения пъкъл.
Иисус
зададе въпроса: „Какво се ползва
човек, като спечели целия свят, а изгуби
живота си? Защото какво би дал човек в
замяна на живота си?“ Всичко,
което този свят може да ни предложи, е
нетрайно, временно. Душата
на човека, обаче, е безценна. За Бога
една човешка душа е по-ценна от цялата
вселена. Много хора заменят вечната си
душа за временните неща от света. Не са
готови да оставят греховете, които много
обичат. Някои не искат да изоставят
алкохола и хазарта. Други не желаят да
се разделят със сексуалните грехове.
Трети не желаят да загубят властта,
приятелите и статута си. Но тези грехове
са твърде жалка цена за безценната ни
душа. Те приличат на дрънкулките и
стъкълцата, които испанците предлагали
на южноамериканските племена и разменяли
срещу злато. Те просто не знаели стойността
на златото, а били привлечени от блясъка
на стъкълцата. Всеки мъдър човек би
предпочел да замени нещо, което не може
да задържи за нещо, което не може да
загуби. Би заменил
този суетен и кратък живот „без
надежда и без Бог на света“, за
вечния живот, който е в Иисус Христос,
Божия Син.
Иисус
постави нещата много косо. Изборът
пред който постави множествата преди
две хиляди години е изборът, който
поставя пред всеки един от нас. Иисус
ни предизвиква директно да изберем
между Него и този свят. Между този
временен живот и вечността. Между греха
и светостта. Той
пита всеки от нас: Ще Ме последваш
ли? И
очаква директен отговор. Ти
ще последваш ли днес Иисус? Ще се отречеш
ли от себе си? Ще вземеш ли кръста си?
Няма коментари:
Публикуване на коментар