Не се безпокойте!

„И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?; или: Какво ще пием?; или: Какво ще облечем? Защото към всичко това се стремят езичниците; понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня собственото му зло.“             

                                                                                                      Евангелие според Матей 6:31-34

Безпокойството е сериозен проблем днес. Едно изследване твърди, че 94 % от хората по света страдат от непрекъснато повтарящи се мисли (обсесии) и натрапчиви действия, които хората вършат в опитите да се отърват от тях. Обсесия идва от латински език и означава обладаване, мания, фикс идея. Учените твърдят, че постоянното безпокойство е проекция, на съвременния начин на живот. Животът е динамичен, отнемащ голяма част от времето и мислите ни, и силно обременяващ. Но нека отново чуем думите на Иисус изречени преди близо 2000 години: Не се безпокойте! Очевидно безпокойството не е само проблем на съвременния забързан живот. Очевидно това не е просто проблем свързан с външния материален свят, а с вътрешния, невидим, душевен свят на човека. Безпокойството е преди всичко духовен проблем.

Без-покойство означава да нямаш покой. Безпокойството не може да бъде излекувано от личния ти лекар. Той също е човек, който се безпокои за много неща. Само някой, който е свободен от безпокойство, може да те освободи от него. Никой човек не е напълно свободен от безпокойство, следователно освобождението ти не може да дойде от човек. Бог е Този, Който дава покой (2 Лет. 15:15).

Липсата на покой показва, че в живота ни има грях: „Няма мир за безбожните!“ (Ис. 57:21). Да си безбожник не означава, че не вярваш в Бога. Безбожник е човек, който живее така сякаш няма Бог, пред Когото ще отговаря за живота си. Да си безбожник означава да живееш живота си както на теб ти харесва, а не така както иска Бог.

Ние се безпокоим за нещата, които не сме предали в Божията ръка. Представете си, че управлявате един самолет, на който единият му двигател е извън строя, горивото е на свършване и трябва много бързо и много спешно да се приземи, и то в снежна буря със силен вятър. Вие не разбирате за какво са всичките тези бутони в пилотската кабина. Вие не знаете как да приземите самолет с един двигател. Всъщност за пръв път управлявате самолет. Целата машина се тресе и е неуправляема. Представете си какъв ужас и безпомощност ще изпитате. А какво би се случило, ако в този момент дойде един ас ветеран, поеме управлението от вас. С хладнокръвие и разбиране, той би щракнал няколко бутона, би погледнал данните на таблото и понеже го е правил много пъти спокойно би успокоил машината и би я приземил. Когато някой, който знае как се управлява самолет е на пилотското място, тогава това ни дава спокойствие. Няма да забравя как веднъж, когато пътувах до Германия и самолетът се приземяваше при зимни условия, пилотът успя при много силен вятър да кацне толкова меко, че пътниците започнаха да му ръкопляскат. Той знаеше какво прави и го направи както трябва. Бог знае как да управлява живота ни. Когато Той е в контрол, ние имаме спокойствие.

Ние знаем ли какво да правим с живота си? Знаем ли как да го управляваме? Ако знаем защо се безпокоим толкова много? Безпокоим се за нещата, които все още държим под наш контрол – здраве, семейство, деца, сметки, бъдеще и т.н. Ние се държим сякаш че можем да контролираме всичко това, но всъщност знаем, че предизвикателствата, които ни предлага този свят изискват много повече мъдрост и сила, отколкото ние имаме, за разрешението си. Коренът на греха е в нашата независимост от Бога. Ние искаме да сме господари на себе си, а така ставаме врагове на Бога! Има проклятие в живота на човек, който разчита на своите способности, а не на Божието ръководство (Ер. 17:5). Благословението е в живота на тези, които са смирени и във всичко се съобразяват с Бога и изпълняват Неговата воля.

Как да се освободим от безпокойството? Нека помним, че „небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това“!

Довери се на Бога! Предай живота и пътя си в Неговите ръце! Бог е добър и си струва да Му се довериш. Той винаги казва истината и може да Му се има доверие. Той ни мисли доброто. 

Уповавай на Бога: „Благословен да бъде онзи, който се уповава на ГОСПОДА и ГОСПОД е неговото упование. Ще бъде като дърво, насадено при вода, което пуска корените си при потока, и няма да види, когато дойде пек, а листът му ще зеленее; и няма да се безпокои в година на суша и няма да престане да дава плод.“ (Ер. 17:7-8)

Покори се на Бога! Започни да спазваш Неговите заповеди и да вършиш Неговата воля: „Така казва ГОСПОД: Застанете на пътищата и вижте, и попитайте за древните пътеки — кой е добрият път, и ходете в него, и ще намерите покой на душите си.“ (Ер. 6:16)

Приеми Иисус Христос за свой Господ! Човек, който е приел Иисус има мир. Иисус понесе на Себе Си наказанието, докарващо нашия мир (Ис. 53). Той ни умива от греховете ни с кръвта Си и ни представя чисти пред Бога, изпълва душата с радост и надежда. Повече от всичко в този неспокоен свят се нуждаем от Божия мир. Само Иисус отмахва безпокойството от нас. И най-добрият земен лекар не може да се справи с него. Но Иисус може. Остави безпокойството си и се моли на добрия и верен Баща, и Неговият мир ще пази сърцето и мислите ти в Христос Иисус. Спокойствието и мира е в Христос Иисус. Безпокойството показва слаба вяра в Бога. Иисус каза на множествата от планината думите: „Ако Бог облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещта, няма ли много повече да облича вас, маловерци!“ Тяхната малка вяра в Бога ги караше да се безпокоят за неща, свързани с този временен живот. Те бяха изгубили целта на своя живот и за това се лутаха в безпокойство. Затова Иисус ги насочи в правилната посока: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави.“ Иисус умря на кръста и в Неговите рани, ние се изцелихме. Кръвта на Иисус е изцеление за нашата прогнила, грешна природа. По рождение ние сме заразени от греха. По рождение ние имаме семето на бунта към Бога и всички до един ставаме врагове на Бога със злите си дела веднага, щом започнем да упражняваме съзнателно свободната си воля. Какъв е изходът? Иисус ще те освободи от греховете ти! Помоли Го за прошка! Предай му своя живот! Остави Той да управлява живота ти. Само Иисус може да донесе спокойствие и радост в душата ти! Покай се от злите си дела, мисли и думи, които те правят враг на Бога! Повярвай в Иисус! Той е единственият път, който ни води при Бога. Бог няма да счита за невинен човек, който съзнателно отхвърля Иисус и Неговата жертва, но счита за праведни тези, които Го приемат! Приеми Го днес!