Той ще ви научи на всичко

„А Застъпникът, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое Име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал“ (Йн. 14:26)

В този свят, който става все по-забързан, напрегнат и обременяващ, всеки от нас се нуждае от утеха, сигурност и мир. Никога не е имало повече самота и отчужденост между хората, въпреки безбройните възможности за комуникация и удобния транспорт. Контактите между нас днес осъществяваме главно по телефона и чрез социалните мрежи. Въобще социалността днес все повече изгубва своята дълбоко личностна, душевна, но и физическа характеристика. Къде е общението с приятелите ни, с близките ни, с братята и сестрите ни в Господа, тази така необходима и неотделима от автентичното християнство койнония? Все по-често отговорът на този въпрос е: във Фейсбук, по телефона. Социалното измерение на християнството започва да се измерва с времето, което прекарваме на богослужение в неделя, или скромните минутки, които отделяме на някой, за да говорим с него по духовни теми. Дори и тема, централна за християните като служението на Светия Дух в и чрез църквата, все по-малко се свързва с това, което се случва в общението ни един с друг, в служението на словото и в Св. Причастие. Чувството, което сме усетили, когато сме се молили в къщи, когато сме слушали християнска проповед в Youtube, или сме гледали някой въздействащ християнски филм, се превръща неусетно в белег на Божието благословение. Сякаш най-голямото желание на Бог е да съм сам с Него!? Това, което той ми говори лично е най-истинното и неоспоримото!? Но дали е така?

Господ Иисус ни обеща, че ще даде на тези, които Го обичат и пазят заповедите Му Духът на истината, Неговият собствен Дух, чрез Когото Той обитава днес във Своята църква, и във всеки един истински християнин, който е част от Неговото Собствено Тяло на тази земя. Преди да бъде предаден, заловен и да поеме Своя път към кръстната смърт, Иисус каза на учениците Си: „А Застъпникът, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое Име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.“ Веднага изниква въпросът какво точно е това всичко, което ще ни научи Духът и как ни учи Той? А какви благословения можем да очакваме от присъствието и служението Му в църквата? Какъв е начинът, по който можем да получим Светия Дух и да увеличим Неговото влияние в своя живот?

Какво ще ни научи Духът? На Божията воля, на всичко необходимо за нашето спасение. Виждали ли сте човек, който знае каква е волята на Бога? Това е един духовен човек. Това е един целенасочен човек. Човек, който е решен да израства в святост, който използва всички средства на благодатта, следва Иисус и спазва Неговото учение, създава ученици. Всичко не означава, че ще знаем всичко, което знае Бога или че няма да имаме въпроси, на които да търсим отговори. Духът ще ни напомни думите на Иисус и ще ни научи на истинския им смисъл. Той ще донесе в нас реалността на Отец и Сина. Как живее в нас Бог Отец? Чрез Духа. Как живее в нас Бог Син? Чрез Духа. Това не означава, че Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух в действителност са една Личност, а само потвърждава великата тайна на Св. Троица - едната божествена природа се проявява в три Личности и трите Личности споделят една природа, едно вечно битие.

Как ще ни научи Духът? Определено днес доминира мнението, колкото и богословски и исторически да е неоправдано, че думите на Иисус се отнасят за личното ръководство на Духа в живота ни, за Неговата учителска роля, която Той изпълнява към мен лично, в скришната ми стаичка, където съм насаме с Бога.

• Къде е мястото на ръководството на Духа чрез църквата в живота ни? Бог е определил за всеки, който желае да бъде ученик на Иисус да плати цена за това. И цената да вървим в Божия път рамо до рамо с другите християни понякога ни се струва непоносимо изпитание. Винаги е по-лесно по донкихотовски да се борим сами с вятърни мелници - да си създаваме проблеми и сами да си ги разрешаваме. Живеем обаче във време, за което Господ Иисус и Неговите свети апостоли предупреждаваха, че трябва да се пазим от заблуда. Всеки претендира, че говори истината и вярва истината. Всяка религиозна група има своя малка “истина”, която счита за неоспорима или която мисли че разбира по-добре от останалите.
       Вероятно сте чували притчата за четиримата слепци, които стояли до един слон и се опитвали да разберат с опипване как изглежда. Единият хванал слона за крака, другият за хобота, третият за опашката, а четвъртият го опипвал по корема. Когато после се опитвали да обяснят как изглежда, този който опипал крака смятал, че слонът прилича на ствол на дърво; този, който опипал хобота – на дебела навита змия; този, който хванал опашката смятал, че слонът прилича на корабно въже, а последният настоявал, че прилича на грамадна бъчва. 
        За един християнин е трудно да види цялата истина. Но дори и да съберем накуп всички малки “истини” на всички християнски църкви, пак няма да видим цялата истина. Подобна закърпена “истина” ще прилича повече на Франкенщайн, отколкото на Христос. Бог е определил да няма конкретна християнска църква, която да вижда всичко ясно. Защо? Защото ако се появи такава, тя веднага ще обяви че всички останали са заблудени и ще наруши принципа на любовта и взаимозависимостта. Благодаря на Бога, че нашата частична слепота ни прави да се прилепваме плътно един към друг и да се доверяваме на светлината и разбирането, което Бог дава и на другия. “Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото тяло беше слух, где щеше да е обонянието? Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно” (1 Кор. 12:17-18). Всеки от нас се нуждае от другия. Който не го осъзнава, е станал късоглед и е забравил, колко много му е простено. И че християнството е „групов спорт“! Любов към братята и сестрите може да се развива единствено когато ги срещаш, общуваш с тях, разкриваш живота си пред тях, когато се доверяваш и прощаваш. Любовта към християните расте, когато расте откровението, че сме едно в Христос. Тази истина и действителност се разкрива най-пълно в тайнството на Причастието, в което участваме само в Църквата.

Какво да очакваме от присъствието на Духа?

• Преди всичко друго Той ни разкрива какво означава да сме Божии деца. Първото, което Той прави е, че ни показва това, което трябва да променим в себе си. „Всеки който изповяда Господното Име, да отстъпи от неправдата“ (2 Тим. 2:19). Той ни учи „да се отречем от нечестието и светските страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят“ (Тит 2:11). Светият Дух ни насърчава да живеем не според желанията на грешната си природа, а според Божията воля (Гал. 5:24-25), водени от Божия Дух като Божии деца (Римл. 8:14).
• На второ място, уверява ни в това, че сме Божии деца. В нас нараства все повече една твърда увереност, че Бог ни е простил греховете, приел в Своето семейство и избавил от идващия гняв. (Римл. 8:9,15-16)
• Светият Дух ни дава любов към тези, които са Божии деца (1 Йн. 4:20); помага ни да преодолеем любовта към света, която е вражда против Бога (1 Йн. 2:15; Як. 4:4); дава ни любов към Христос и Бога. Само Духът ни прави част от Божието царство, което е “правда, мир и радост в Святия Дух” (Римл. 14:17). Исус, каза: “Мир ви оставям, Моя мир ви давам. Аз не ви давам както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои” (Йн. 14:27). Светият Дух отмахва страха от нас – страхът от Божието наказание за греха, страхът от смъртта; Той отмахва слабостта, робството на пороците и плътските страсти, всяко безпокойство. Той е Дух на мир, на радост, на любов.

4. Как да получим Духа? Духът е Господ. Той трябва да бъде почетен. Той трябва да бъде желан. Той трябва да бъде обожаван и почитан наравно с Отец и Сина, с които споделя една слава, всемогъщество, всезнание, сила и природа. Ако постоянно Го наскърбяваме с непокорство, нежелание да следваме Неговата воля, Той бива „угасен“. Това не означава, че можем да деперсонализираме Божия Дух и да го сравняваме с безличен нематериален огън или принцип. По-скоро Той е всемогъща, но и нежна Личност, Която не обитава в хора, които не обичат Исус, нито живеят според Неговите думи.

Първото, което можем да направим е да повярваме в Иисус. Бог дава Духа на тези, които се покоряват на Сина Му (Деян. 5:32). Който повярва в евангелското послание за Иисус, получава и Духа на Божия Син. Но как Го получава? Когато Иисус беше кръстен във водите на р. Йордан, Светият Дух слезе върху Него в образ на гълъб. Исус каза на Кръстителя Йоан, че „така ни подобава да изпълним всяка правда“ (Мт. 3:15). Когато биваш кръстен, ти се кръщаваш в смъртта на Иисус и възкръсваш с Него за да участваш в Неговия живот. Така ти участваш заедно с Христос в Неговата правда. Във водите на кръщението, в които умира стария живот и се ражда нов, всеки вярващ се кръщава и в Духа на възкръсналия Христос. Бог живее с Духа си в тези, които вярват и се покоряват на Иисус Христос, Божия Син.

Второто, което можем да направим е да се изпълваме с Духа всеки ден. Това е заповед от Бога за нас. Ако Го обичаме ще пазим заповедите Му. А Неговите заповеди не са тежки. За този, който не се уповава на своите си сили, а изцяло на Божията благодат. Да се изпълниш с Духа означава да участваш в Божественото естество. Всеки оправдан, новороден християнин знае какво означава това. Не е възможно да си християнин и да нямаш тази животопроменяща опитност, която те трансформира „от слава в слава,“ в образа на Христос. Да имаш Духа и да си изпълнен с Духа не означава, че трябва да си ненормален, странен фанатик. Не означава да имаш необикновени екстатични опитности. Не означава да изговаряш някакви неразбираеми словосъчетания от гласни и съгласни букви. Не означава да изговаряш странни пророчества, които повече объркват слушателите, отколкото свидетелстват за силата и славата на възкръсналия Господ. Тези, които се управляват от Божия Дух, те са Божии деца. Тези, чиито живот и характер излъчват Христовото смирение, любов, кротост и доброта, това са хората изпълнени със Светия Дух. Тези, които не правят компромис с Божията истина и морален стандарт, които обичат Христовата църква и я събират, а не разпръсват, това са изпълнените с Духа християни. И Господ желае да изпълни всеки човек, който се кае, смирява пред Него и моли, със Своя Дух. Помоли Го днес. Изповядай всяко свое непокорство. Притихни пред Него. Погледни към кръста, където Иисус проля кръвта си за твоето изкупление. Погледни към празния гроб. Погледни към възнасящия се на небето Спасител. Очаквай от Този, Който изпраща Утешителя. Увери се от опит в Божията доброта. Опитай, и вкуси, че Господ е благ!