Святостта на Бога и святостта на християнина

"В годината, когато умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълваха храма. Над Него стояха серафимите, всеки от които имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше. Те викаха един през друг: Свят, свят, свят Господ на силите! Славата Му изпълва цялата земя! И основите на праговете се поклатиха от гласа на онези, които викаха, и домът се напълни с дим." Исая 6:1-4

 

Кое е първото, което вие разбрахте за Бога? Някои първо разбират, че Бог е щедър, други - че е любов, трети - че Бог има добър план за живота им. Първото, което пророк Исая разбра за Бога, когато Го видя, беше: Свят, свят, свят Господ на Войнствата! Славата Му изпълва цялата земя! Какво означава святостта на Бога? Можем ли да си я представим, можем ли да я разберем? А какво трябва да мислим за християните, те святи ли са? Когато Бог ги нарича светии, това означава ли, че са святи като Него? Ще се опитам да отговоря поне частично на тези въпроси, за които е писано и говорено много, както и да извлека от описанието на пророк Исая в шестата глава на едноименната библейска книга някои практични заключения за това, какво очаква Бог от нас днес, и по какъв начин ние можем да посрещнем очакванията Му.

Бог е свят, неизмеримо свят, за разлика от нас човеците. Той притежава пълно морално съвършенство, слава и сила. Но Всемогъщият умишлено покрива своята сила и святост. Той обитава в непристъпна светлина и обвива Себе Си в дълбока тъмнина. Често ние си мислим, че познаваме Бога, но всъщност можем ли да познаваме Непознаваемия? Можем дотолкова, доколкото Той ни открие Себе Си чрез Своите действия. По думите на св. Николай Велимирович "както рибата остава сляпа за водата, както къртицата остава сляпа за земната пръст, така и човека не вижда Твоята милост, о Боже, дихание мое". Макар и така очевидна, вечната Му сила и божественост често остава невидима за невярващия човек. Това е така, защото духовните му очи са затворени. Когато гледа едно дърво например, той не вижда силата и премъдростта на Твореца записана в него, а едно обикновено дърво, което може да му даде сянка в горещия ден. Когато се боричкаме или надбягваме с моя син понякога той си мисли, че ме побеждава. В действителност аз съм този, който се оставям да бъда победен. По същия начин, ако Бог не направи Себе Си познат за нас, ние нямаме способността да Го разберем.

Веднъж блажени Августин се разхождал по морския бряг и размишлявал за това как Бог може да е Единство в Троицата и Троица в единството. Тогава видял едно момченце, което било изкопало малка дупка в пясъка, пълнело едно канче и постоянно изливало водата в дупката. Когато видял това, предизвикан от безсмислеността на това действие Августин попитал: "Какво правиш малкия? Искаш да изпразниш морето ли?" Тогава Бог му проговорил и му отговорил с въпрос: "Какво правиш Августине? Искаш да разгадаеш тайната ли?" Ако прочетем няколко книги, често започваме да си мислим, че знаем всичко по дадена тема... до момента, в който не срещнем някой, който знае повече. Сократ е казал нещо много истинно, което е поучително и за нас днес: "Аз знам, че нищо не знам, но има такива, които и това не знаят." Колко е вярно това, особено по отношение на познаването ни на Бога.

Когато днес погледнем изобилието от религиозни общества, които определят себе си като християнски, не можем да не се учудим как може много от тях да изповядват и защитават неща, които определено не са християнски. Някои смятат, че хомосексуализма е съвместим с християнството, други - че в това да експлоатираш работниците си и да не плащаш данъци няма нищо лошо, щом си даваш десятъка. Хората често си мислят, че щом могат да правят безнаказано неща, които Бог е забранил, те са минали някак между капките. Те се самозаблуждават, че щом не получават незабавно възмездие за злите си постъпки, са успели да измамят Бог. Псалмистът предава Божиите думи относно това в Пс. 50: "...ти мразиш наставление и хвърляш зад себе си Моите думи. Когато видиш крадец, тичаш заедно с него и имаш дял с прелюбодейците. Предаваш устата си на зло и езикът ти сплита коварство. Седиш и говориш против брат си, клеветиш сина на майка си. Ти направи това, и Аз премълчах, и ти си помисли, че Аз съм съвсем като теб." Това е проблем не само на безбожниците. Християните също сме склонни да принизяваме Бога до някой като нас. Ние можем да наричаме Иисус Господ, но когато Той поиска от нас да направим нещо, или ни каже нещо, което не ни харесва, започваме да спорим. Ние предпочитаме по-скоро да се оправдаем, отколкото да признаем и изоставим своите прегрешения. Бог свети в нашата душа и ни разкрива нашето безумие, неверие и грях, но понякога ние "спускаме щорите", за да изпитаме за кратко време фалшив мир.

Пророк Исая се изправя пред величието и святостта на Божеството и това, което осъзнава, е Божията святост, собствената си греховност и греховността на всички хора. Днес много богослови се опитват да докажат, че при грехопадението не се е случило нищо особено. Човекът не се е променил качествено, а просто бил изгонен от Бога. Той не е загубил нищо от човешкия си облик, а само е бил отделен от Бога. Аз бих отвърнал, че човек, който е отделен от Бога, е загубил моралния си облик, ясното разбиране за добро и зло, не е по различен от едно мислещо животно. Всичко, което върши, мисли и говори, прави следвайки желанията на своята отделена от Бога същност, и не може да осъзнае своето състояние, докато не види Божията святост като Исая. Каква беше реакцията на пророка, когато видя Господа, седнал на Своя трон, и чу екзалтираните викове на серафимите? "Горко ми защото загинах! - понеже съм човек с нечисти устни и живея между народ с нечисти устни - понеже очите ми видяха Царя, Господа на Войнствата" (Ис. 6:5). Нима грехът му беше толкова голям? Нима Бог ще се занимава с дреболии? Всъщност каза ли нещо Бог на Исая? Зае ли се да го убеждава колко е голям греха му? Самото присъствие на Господа беше изобличаващо за пророка. Той веднага осъзна, че е нечист, че не може да устои пред светия Бог, и че греховете, които е извършил с устата си са го осквернили. Греховете, които вършим с устните си често са най-презираните от нас. Ние се страхуваме да не откраднем, да не бъдем неверни на половинката си, да не би в гнева си да ударим някого, или да не направим нещо по-лошо, но греховете, които вършим с думи са също толкова оскверняващи. „Горко ми!“ Това не е реакция на човек, който омаловажава лъжата, клюката, хулата, преувеличението. „Загинах!“ не е реакция на човек, който не знае заплатата на греха.

Когато прочетем описанието на пророка до тук, сърцето ни се изпълва с тревога. Веднага всеки мислещ човек си задава въпроса: "Нима аз съм по чист от пророка? Нима аз ще устоя пред този свят Бог?". Божието слово, обаче, ни дава надежда. Исая не беше погубен, а беше очистен от греха си. Бог знаеше нуждата му, и в милостта Си го пречисти със Своя огън. Това обаче не стана без покаяние. Исая осъзна целия ужас на своята вина пред Бога, изповяда своя грях и Бог го направи чист. Цялото откровение, което той получи беше средство за неговото изцеление и импулс да отиде, изпратен от Господа, да предаде Божието пророческо слово.

Никой от нас не е готов да застане пред Бога със своята си праведност и святост. Никой не е достатъчно чист да устои пред Него. Той приема единствено святостта на Своя Син, който изпълни целия закон. Божият Син Иисус Христос живя безгрешен живот. Като Бог в човешка плът, Той показа във всяко Свое действие и дума Своята святост, любов и милост. Иисус не желаеше тези Негови божествени качества да живеят и умрат с Него, затова и преди да отиде да умре за греховете ни на кръста обеща, че ще отиде при Своя Баща, святия Бог, от Когото е роден във вечността, и ще изпрати Застъпника, Духа на истината, Светия Дух. След възкресението и възнесението Си, в деня на Петдесетница, Господ Иисус Христос изпълни Своето обещание и обещанието на Бог Отец - Той изля върху учениците Си дара на Светия Дух. От този момент нататък белегът на Христовата църква завинаги остана святостта. Всеки, който приема Духа, приема и Божията святост с Него. Затова всеки, който е роден от Бога и запечатан със Светия Дух е светия. Святостта не ни е нещо присъщо, то е дар от Бога, Негово качество, което Той ни придава чрез действието и обновяването на Светия Дух. Святостта е вътрешно състояние на чистота и единение с Бога. Тя се изразява в постоянно увеличаваща се зависимост от Иисус и любов към Него, свобода от греховни страсти, смирение и живот на вяра. Това виждаме в живота на всеки истински християнин.

Имам неоспорими основания да вярвам, че всеки християнин е призован да бъде свидетел за Христовите смърт, възкресение и възнесение отдясно на Бог Отец. Но също така неоспорим е фактът, че никой не може да бъде християнин и свидетел за Иисус без да бъде първо изпълнен и осветен от Бог Светия Дух. Това се случва и с пророк Исая. Божият огън от олтара изчиства устните му, а с тях и сърцето му, понеже каквото изпълва сърцето говори устата. Първите думи, които той изрича след това са "Ето ме, изпрати мен!". Има силна връзка между святостта на сърцето и живота и копнежа да бъдеш свидетел за Христос. Днес църквата се нуждае от повече изпълнени с Духа християни, които не се страхуват да свидетелстват в Кого вярват не само с думите си, но и с безупречния си живот. Бог изчисти греха на Исая и тогава попита "Кого да изпратя? И кой ще отиде за Нас?" (Ис. 6:8). Бог иска да свидетелстваме за Триединния Бог. Трите Личности на Божеството направиха възможно нашето спасение, и всеки който се спасява е призован да свидетелства за Троицата: за Бог Отец, Който възлюби света толкова много, че даде Своя единороден Син Иисус Христос да стане жертва за нашите грехове, така че всеки който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот в Светия Дух, Който вярващите приемат в името на Иисус. Исус Христос ни изяви невидимия Бог, затова който отхвърля Иисус - Неговия Син, сияние и слава,  отхвърля и Самия Бог Отец, а който има Сина има и Отец. Ние вярваме в три Личности от една и съща Божествена същност, в които се кръщаваме, на които се покланяме и чрез които се спасяваме. Затова славим и се покланяме на Бог Отец, на Бог Син и на Бог Свети Дух! Слава на Тебе, свята и единосъщна Троице!