А кой е моят ближен?

1. Какво да правя, за да наследя вечен живот?

      Ако попиташ някой дали иска да отиде в рая, той със сигурност ще ти отговори утвърдително. Всеки иска вечен живот. Но често хората си представят, че вечният живот е точно като този тук, който живеем. Тук всеки има избор да живее както смята за правилно или според Божията воля. В Божието царство, обаче, Бог е пълновластен Господар и там не може да има волности, които влизат в разрез с Неговата свята и праведна природа, която е чиста любов. Изпълнението или неизпълнението на Божията заповед да обичаме ближния ни както себе си може да бъде основание за наследяването или не на вечен живот. Вечният живот не е като земния. Ако не обикнеш Бога и ближния си докато си жив няма да бъдеш допуснат на небето. Когато не си минал предварителните кръгове никога няма да бъдеш допуснат на финал на някое състезание, за да се бориш за купата! Животът ни сега е подготовка за небето, за срещата ни и споделянето на вечността с Твореца. Благодаря на Бога за тази възможност! Той ще сътвори след края на този свят ново небе и земя. В тях ще живеят само хора, които обичат Исус с цялото си сърце, душа, ум и сила и ближния си като себе си. Мисията ни на тази земя, целта и смисълът на нашето съществуване е да обикнем Бог по този всеотдаен начин, както и човека, когото Исус нарича ближен. Това е нашата подготовка за небето. Без тази подготовка всеки човек, без изключение, щеше да бъде обявен за негоден за небето. Всеки щеше да е като евреите в пустинята. Когато за тях дойде времето на откровението, да видят и чуят Бога, Който искаше да им се разкрие лично в славата Си, те избягаха. Те не искаха да се приближат. Те не можеха да се приближат, защото сърцата им бяха пълни с идоли.

   Днес идолите са по-различни от тогава, по-изфинени и трудноразличими - човекоугодничество, търсене на слава от човеци, страх от отхвърляне, незачитане на законите, етническа омраза или национална гордост, любов към удоволствията и т.н. Всеки е виновен пред Създателя за най-различни престъпления. И всеки желае да направи нещо, за да поправи своята ситуация, да ремонтира душата си, която е заразена със зло и да отиде на небето. И Иисус даде отговор на въпросите какво да правим и как да го правим, за да имаме вечен живот: Вярвайте в Мен; обичайте Бога с цялата си същност и ближния както себе си! Толкова е просто - това е вяра, който действа чрез любов.

2. Възлюби ближния както себе си! А кой е моят ближен?

      Законникът описан в евангелския разказ каза това, за да оправдае себе си. Той усещаше, че нещо не е наред в сърцето му. Там имаше егоизъм, а може би обида, огорчение, злопаметност. Той искаше тези, които го дразнят и са му неприятни да не са му ближни. Очакваше от Иисус да постави двоен стандарт: за тези, които са ни приятни и за тези, които не са. Не задаваме ли и ние този въпрос, когато трябва да оправдаем собствената си непростителност и липса на любов? Този човек вероятно се опитваше да изкопчи от Иисус някакъв лесен за изпълнение отговор.

      Пред същата ситуация се изправи богатия младеж, който се чудеше какво не му достига, за да има вечен живот. Отговорът на Иисус беше: Остави идола си! И ела и Ме следвай!

      Същата дилема имаше Петър, когато се сблъска с учението на Иисус за прошката. Петър си мислеше: „Не може Иисус да има предвид да прощавам, когато някой прекалява и преминава всяка граница на търпимост. Сигурно има някакъв предел, до който мога да прощавам.“ Отговорът на Иисус беше безкомпромисен: Не трябва да прощаваш на ближния ти, който ти е съгрешил до седем, а до седемдесет пъти по седем в един ден. Ако не простиш от сърце на ближния си, и небесният ти Баща няма да ти прости греховете.

     Също така и законникът, който беше експерт по Свещеното Писание бе конфронтиран от Иисус със същото Божие слово. Това не беше човек, който не познаваше Свещеното Писание. Ако трябва да обновим персонажите на тази случка, вероятно би трябвало да поставим на мястото на законника някой университетски професор по систематическо богословие. Той правилно синтезира най-важното от Закона, това на което висят целия Закон и Пророците. На това му се казва богословски усет! Беше ужилен в сърцето си, обаче, точно когато показа на Иисус, че знае какво трябва да прави. „Правилно отговори; това прави и ще живееш“.

     Колко често и ние сме предизвикани от Божието слово да правим нещо, което знаем? Ако има клон от християнството днес, който претендира, че познава Свещеното Писание, това определено е Протестантството. Християните протестанти познават библията. Цитират буква по буква Божието записано откровение. Господ Иисус, обаче, никога не даде надежда на тези, които знаят Божията воля. Днес християните се бият в гърдите и си мерят духовните мускули, като се опитват да доказват кой по-добре разбира Божията воля. Може би за нас тогава е странно, че Иисус никога не каза: „Истина, истина ви казвам. Не всеки, който ме нарича Господ, ще влезе в небесното царство, а този, който знае волята на Моя Отец, който е на небесата.“ Господ Исус обеща, че в небесното царство ще влязат само тези, които вършат Божията воля. Това, че разбираш какво да направиш, за да наследиш вечен живот, не е същото като да го направиш! Повечето разбиращи никога не стигат до вършенето. Но Иисус обеща вечния живот на тези, които вършат Божията воля, а не на тези, които я знаят. И Той илюстрира тази истина с притчата за добрия самарянин. Двамата човеци, които подминаха пострадалия от разбойниците бяха хора, които знаят Божията воля. Никой от персонажите, които Господ Иисус избра в Своите притчи не е случаен. Всяка притча илюстрира някаква важна духовна истина. И левитът, и свещеникът, на които Иисус даде важна роля в притчата бяха знаещи. За свещеника пророк Малахия отбелязва: „Устните на свещеника трябва да пазят знание и от устата му да се търси закона, защото той е пратеник на Господа на силите.“ (Мал. 2:7) Левитите също знаеха Закона, учеха и съдеха народа (Втор. 27:9; 17:8-9). Но и свещеникът, и левитът не показаха състрадание и не се погрижиха за пострадалия. А кой го направи? Презреният, отхвърленият, мразеният и неук самарянин! Самаряните по времето на Иисус бяха точно такива в очите на „православните“ юдеи. Но точно самарянинът извърши дълга си на ближен към другия човек.

     Нека да помислим кого бихме подминали днес без да се смилим за него? Кого бихме пренебрегнали заради религията му, житейската му драма, липсата на време, липсата на пари? Ако сме там сега, преди близо две хиляди години на пътя на осъдения и носещ кръста Си към Голгота Христос бихме ли подали чаша вода на този страдащ за греховете ни Праведник или бихме Го подминали? Бихме ли се слели с враждебната тълпа, за да не понесем обидите и отхвърлянето, което би понесъл всеки ученик на Христос. Днес ние знаем много за Христос и за това, което Той ни е заповядал. Къде е обаче силата на благочестието в нашата вяра? Къде е себеотрицанието и жертвоготовността, които са белези на истинската сърдечна вяра в Иисус?

     Кой е твоят ближен? Огледай се и ще го видиш. Не е нужно да търсиш дълго. Бог е направил ближния ти явен, както пребития и захвърлен на улицата човек от притчата е явен за всички, които минават. За Иисус ние всички сме ближни! Затова и даде живота Си за нас. Някои от Неговите ближни му се подиграваха на кръста, но само няколко часа по-късно единият от тях, който се покайваше получи обещанието на Иисус за вечен живот: Днес ще бъдеш с Мен в рая! Нека да помним, че сме преди всичко хора, и всички сме ближни един за друг. Бог е щедър към злите и към добрите, не е ограничил своя въздух и вода само за праведните. Ние поставяме бариери помежду си, но Господ не прави така. Той ни учи да считаме всички хора за ближни.

3. Но как можем да обичаме всички хора, нашите ближни?

     Ние не сме богове. По природа нямаме способност да обичаме Бога със всичко в нас, нито ближния както себе си, но за всеки роден от Бога тази способност е придадена и действителна. Любовта идва от Бога и всеки, който обича Бога и ближния е роден от Бога и Го познава. На кръста Иисус проля кръвта Си, стана жертва и плати цената за всички хора. Със смъртта си Той унищожи в плътта Си всяка етническа и религиозна бариера, така че всеки, който се покае, вярва в Него и се кръсти, не е вече българин-циганин, мъж-жена, юдеин-мюсюлманин, а нов човек, съгражданин на светиите, опростен, оправдан и вграден чрез Духа в Тялото Христово.

      Къде започва истинската любов към ближния? Тя зависи от, и е основана на Божията любов, която стана явна на кръста. За да обичаме хората, които Бог изкупи със Собствената Си кръв, трябва първо да вкусим Божията любов към нас. На когото много е простено, той много и обича. Виж днес примера на Христос и чуй Неговия призив: Иди и ти прави също така!