Изворът на живите води

"Ужасете се, небеса, поради това, настръхнете, смутете се премного, казва Господ, защото две злини стори Моят народ: изоставиха Мен, извора на живите води, и си издълбаха водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода." Ер. 2:12-13

      Ние, като ученици на Господ Иисус Христос обичаме да говорим за Бога. Кой е Бог? Какъв е Бог? Кое е от Бог и кое не е? Не знам за вас, обаче аз понякога си мисля, че ставаме като Йов, който мислеше, че знае всичко за Него. Когато действително получи откровение за живия Бог, неговото отношение се промени коренно: „Ти попита кой е този, който помрачава съвета Ти с думи без знание. И така, аз говорих това, което не разбирах ... Слушай, моля Те, и аз ще говоря. Аз ще Те питам, а ти ме поучавай. Слушал бях за Теб със слушането на ухото, но сега окото ми те вижда. Затова се гнуся от себе си и се кая в пръст и пепел.“ (Йов 38:2; 42:3-6) Едно от най-трудните неща за нас хората е да приемем, че сме твърде ограничени. В гордостта си много от нас смятат, че могат да се справят с всичко или че могат да научат всичко. Виждали ли сте китайски йероглифи. Казват, че за да ги научиш както трябва са необходими сериозно учене в продължение на много години. А виждали ли сте компютърен специалист, който щрака на клавиатурата безброй редове от някакви странни команди с много диези, звезди, наклонени черти. Пълна лудост. Но все пак човек с повечко учене и постоянство може да се научи и на това. Когато човек за пръв път се сблъска с учението за Бога, има едно изкушение, на което мнозина се поддават. Те бъркат Бога с учението за Него. Започват да мислят неправилно, че е достатъчно да прочетеш много и дебели богословски книги за Бога и да Го научиш. Започват да вкарват неизразимата сила и слава на Божеството в човешки понятия и рамки. Точно както еврейският народ в пустинята след изхода от Египет си направи златно теле и го нарече с името на живия Бог. И се поклони на творението на собствените си ръце.

          Веднъж Иисус каза на юдеите: „Вие изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за Мен, а не искате да дойдете при Мен, за да имате живот.“ (Йн. 5:39-40) Дори и Свещеното Писание не е Бог. То е само пътеводител. Има пътни знакове, на които е нарисуван легнал полицай например. Това не е самата пътна неравност, но дава информация на шофьора, че тя следва скоро след знака. Богът не може да бъде научен. Той е непознаваем, но прави Себе Си познат чрез Своя Син - Иисус. Той не е храна, нито просто опитност или преживяване, но може да бъде вкусен, опитан, преживян. Той е сравнен с Извор, Изворът на живите води, единственият източник на живот, радост и мир. Той е свят и истинската святост на сърцето и живота произлиза от Него.

          „Каква неправда намериха в Мен бащите ви, че се отдалечиха от Мен и отидоха след нищожеството, и станаха нищожни?“ Каква голяма болка има в сърцето на Бога! Както е ужасна болката, която изпитва съпругът, чиято съпруга му изневерява, безкрайно по-голяма е Божията болка за нашата невярност. Колко е голям ужасът от отстъплението от Него! Колко е голямо това зло и колко ужасяващи са последиците от него. Човекът изгуби Бога и изгуби себе си. Човекът изгуби човешкото в себе си, загуби разбирането за това какво е да си човек, и способността си да бъде човек. Когато Бог вдъхна в Адам от своя дъх, Адам стана жива душа. В момента, в който реши да живее живота си без да се съобразява с Божията воля, Адам стана мъртва душа, изгаснал светилник. Всички хора след Адам се раждат с мъртви за Бога души, без да имат Божията светлина, Божието присъствие в себе си. В Пр. 20:27 се казва, че „Духът на човека е Господно светило, изпитващо всички вътрешни части на тялото.“ Бог е дал на всеки човек дух, ум, който така е просветляван от Божия Дух, че всеки човек е способен да различава добро от зло. И това, което библията нарича съвест, е единствената връзка на човека със святия Бог. Единственото, което човек в естественото си състояние може да разбере за Бога е, че Бог е съвършен и свят, а ние сме се провалили спрямо Него във всяко едно отношение. Със сигурност никой от нас няма по рождение Бога в себе си. Някои религии проповядват, че ти трябва да погледнеш вътре в себе си, да се отворят духовните ти очи и да разбереш, че по природа ти си добър, че сам по себе си ти си бог. Но това е изгубена кауза. Не можеш да намериш топлина в изгаснало огнище. Започнеш ли да ровиш в него, това което ще откриеш е мръсотия, която се измива трудно. Човекът е несвят, омърсен в самата си същност. За това свидетелства опитът, Свещеното Писание и съвестта.

          Защо днес хората не искат да вярват на нашето свидетелство? Ами може би ни липсва нещо наистина съществено? Може би те търсят Изворът на живите води в църквите ни, в живота ни, в думите и делата ни, но намират само разпукани щерни, в които има единствено малко зеленясала и вмирисана тиня. Най-голямата възможна злина, безкрайно ужасна, от която се ужасява цялото небе е отстъплението от Живия Бог!

Ние, обаче не се ужасяваме от това, а се нагаждаме към новата ситуация. Две са злините, които споменава пророкът: оставихме Бога и си направихме идоли. Как Божиите хора изоставяме Бога?  Как си правим идоли? Много просто. Понеже не можем да живеем без нещо, на което да се кланяме, ние си избираме суетни неща, на които придаваме голяма важност, и които правим свой бог. Намираме неща, които ни дават фалшива сигурност. Свикваме да живеем без да уповаваме на Него. Както богатия глупак от Иисусовата притча, който каза на душата си „Успокой се, душе моя, натрупала си много блага, успокой се, яж пий и се весели!“ така и ние често се оставяме по течението, успокояваме сами себе си без да има причина за спокойствие. Времето, в което живеем е ужасно не толкова защото неморалността става все по-голяма, а защото дяволът се е постарал да умножи възможностите на човека да живее без вяра в Бога. Дори и да не работиш, държавата се грижи да получаваш минимална социална помощ, с която да не умреш от глад, така че не е нужно да се молиш „насъщния ни хляб дай ни днес“. Дори и да умираш, съвременната медицина увеличава многократно възможността да се удължи макар и с малко съществуването ти, така че не е нужно да уповаваш на Бога за изцелението си. Науката претендира, че дава отговори на всички въпроси, затова вече не е нужно да се молиш и да търсиш Бога за отговори, а просто трябва да намериш подходящата „научна“ статия. Въпреки тези алтернативи живота на хората не става по-лек, напротив. Предполага се че с развитието на медицината, икономиката, хората ще стават по-здрави, по-заможни, по-щастливи. Но това не се случва. Факт е, че именно в напредналите в икономическо и социално отношение държави стресът, депресиите, самоубийствата стават все повече. Няма заместител на Божия живот. Никое хапче, забавление или богатство не може да ти донесе мир с Бога, който покаянието и вярата в Иисус може да ти даде. Изгубиш ли истинската радост, светлина и изобилен живот на Бога, това което получаваш е една болезнена празнота, която се стремиш да запълниш с какво ли не - с неща които са безполезни. Може би порнография? Или алкохол? Или пък безкрайна работа? Или пазаруване на ненужни неща? Или забавления? Чувстваш ли такава празнота в живота си? Опитваш ли се да я запълниш безуспешно с най-различни неща?

           „Моят народ е разменил славата си за безполезното“. Славата на Божия народ е Неговият Бог. Всичко останало, което си избираме за заместител на Бога е безполезно. Идолите, по-скоро нечистите духове, които стоят зад всяко идолопоклонство имат способността да ни заблуждават, че ни дават нещо стойностно. В Откр. 3:17-20, Лаодикийската църква смята, че е богата, задоволена с всичко, но действителното и състояние е „окаян, нещастен, беден, сляп и гол“. Където и да срещнем идолопоклонник, ние ще срещнем човек, който ще защитава докрай своя идол. Защо? Защото е убеден, че идолът му е нещо с голяма стойност. Иисус Христос дойде, за да събори всеки идол, да покаже суетата на всичко, на което хората се уповават - на парите, властта, собствените сили. Кой е идолопоклонник? Всеки, който вярва, че може и без Иисус. Всеки, който иска да вярва в Иисус, но не за да стане като Него, а за да получи нещо от Него. Приятелю, ти не можеш да имаш истинския живот на Бога, без да му дадеш първо мъртвата си душа. Ти не можеш да участваш в силата и славата на Христовото възкресение преди първо да участваш в Неговата смърт и страдания. Бог показва милост на смирените, а се противи на горделивите. 
      Да се върнем към Иисус! Иисус обеща, че единствен може да ни даде вода, която истински да ни обезжадни, която да стане в нас извор на вода, извираща за вечен живот. Тази вода е безценната благодат на Светия Дух, която ни освещава, пречиства, освобождава, променя в образа на Христос. Спасението не е просто да избегнем ада, а да намерим истинската правда и святост в Христос, да се научим от Него, защото Той е смирен и кротък по сърце. Исус е приготвил днес жива вода за всеки, който се кае за отстъплението и неверието си, който иска да има мир с Бога и ближния си. Условието е - върнете се при Него! Помолете Го за прошка! Нека Той да изпълни сърцата ви със Своята любов и да обнови вярата ви! Нека Той да говори и вие да Го слушате!