Императорското и Божието

    „Ти как мислиш? Позволено ли е да даваме данък на императора, или не?

А Иисус разбра лукавството им и каза:

Защо Ме изпитвате, лицемери? Покажете Ми данъчната монета.

И те Му донесоха един динарий. И Той им каза: Чий е този образ и надпис?

Отговориха Му: На императора.

Тогава Той им каза: Като е така, отдавайте императорското на императора, а Божието на Бога.“ 

  

Евангелие според Матей 22:17-21

       През кратките Си три и половина години на служение, Господ Иисус не веднъж бе поставян на изпитание от лукавите еврейски религиозни водачи. Те по всякакъв начин се стараеха да дискредитират Неговия живот и учение, понеже Му завиждаха. От един определен момент нататък, те дори търсеха причина да Го убият. Това беше един от тези случаи.

        Как възнамеряваха да изпълнят злите си намерения? По това време Палестина е провинция на Римската империя. Тя е разделена на три области, две от които – все още се управляват от наследници на цар Ирод Велики. Юдея и Ерусалим, където се намира Иисус по време на тази провокация на фарисеите, се управляват от римски наместник, който в момента на описаните събития е Пилат Понтийски. Когато двадесет години преди назначението на Пилат, в Юдея е назначен първия римски наместник Копоний, тогавашният прокуратор на Сирия – Кирений, се заема да направи преброяване на населението, за да определи с какви данъци да обложи провинцията. Това прелива чашата на търпението на и без това обременените с високи налози юдеи. Зилотите – една радикална еврейска бунтовническа група вземат повод от това и въстават срещу римската власт. Водачът на въстанието Юда от Галилея е убит. Но дори и след това Палестина си остава една от най-размирните римски провинции.

        По времето на Пилат, проблемът с данъците е много наболял и поради друга причина. Бирниците, събирачите на данъци, освен че събират определения от Рим данък, възползвайки се от делегираната им власт изискват допълнително пари и така ограбват народа. Това извънредно много обтяга отношението на хората към Рим особено по въпроса за данъците.

        Поради тези причини хитрия въпрос на фарисеите беше дори още по-опасен за Иисус. Според тях, Той имаше два варианта за отговор на затворения въпрос, който Му зададоха: утвърдителен или отрицателен. Ако беше отговорил с Да, поради присъствието на различни фракции в тълпата която слушаше, със сигурност повечето от тях щяха да бъдат настроени против Него. Евреите считаха себе си за свободни хора, деца на Бога, и не приемаха езичник, друговерец и идолопоклонник за цар над себе си. Ако пък Иисус беше отговорил с Не, тогава това щеше да е основание да бъде изправен за бунт срещу Рим, пред римския съд. В Римската империя такова провинение се наказвало със смърт чрез разпъване на кръст. По-късно невинният Иисус е убит по този начин на мястото на убиеца Варава.

        Поставен в положение да отговори на провокативния въпрос, Господ Иисус отвърна мъдро, така че не само успя да избегне обвинението, но и да насочи този въпрос към съвестта им и техните задължения към Бога. На монетата беше образът на императора. Щом са приели да имат тази разменна монета, по необходимост трябва да се съобразят и с този, който я е изсякъл и под чиято власт те са подчинени. Иисус им отвърна: Отдавайте императорското на императора. Той не се възпротиви срещу земната власт, която по Неговите собствени думи е дадена от Бога (Йн. 19:10), нито срещу практиката да се събират данъци, която е необходима за съществуването на която и да е централизирана власт или политическа система. Данъците, както бяха тогава, така и днес са необходими не само за поддържането на реда и мира в държавата или империята, но и за икономическото и културното ѝ развитие. Иисус не беше против да се събират данъци. В това отношение християнската вяра не само, че не е против, но и утвърждава държавността.

        Но има нещо много по-важно в днешната история. Иисус не остана при отговора Си в рамките на въпроса. Той не каза просто Да, плащайте данък. Това щеше да е скандално за повечето от слушателите Му. Той мъдро допълни и донякъде измести фокуса на тълпата от земната власт и земните задължения към императора, към Божията върховна власт и задълженията към Бога.

        Давайте Божието на Бога. Какво има предвид Иисус? Въпросът на религиозните водачи целеше противопоставяне на императора. Те казаха на Иисус: Знаем, че за Теб няма значение дали един човек е император или войник, или какъвто и да е, защото си учител на закона и учиш Божията истина. Нашият цар е Бога, затова сме сигурни, че ще отговориш отрицателно на въпроса дали да даваме данък на някакви земни самозвани царе. Със сигурност те не очакваха отговора, който Иисус им даде. На монетата, Той им показа образа на императора и им говори за императорското, но после ги насочи към Божието. Когато слушаме думите Му, не можем да не се замислим, кое е Божието, което те трябваше, и ние днес трябва, да даваме на Бога.

        Както монетата е изсечена от императорската власт с образа на императора, така и човекът е създаден от Бога по Божия образ. Той е създаден, за да принадлежи на Бога и да отразява Неговия образ в този свят. Еврейските религиозни водачи през първи век дотолкова се бяха отдалечили от това свято призвание, че Иисус дори в остра полемика ги нарече деца на дявола (Йн. 8:44). Както те тогава, така и всеки от нас днес има висше, дадено от Бога призвание – да изразява моралния характер на Бога в този свят. Монетите имат обменна стойност само в рамките на дадената държава. Ако искаме да използваме левове в Германия, трябва първо да отидем до банката, за да ги обменим в евро. Едва тогава можем да си купим нещо там. За да бъдем деца на Бога и да отразяваме Неговия образ в този свят, първо трябва да застанем пред Бога в молитва с вяра в Исус, да помолим за прошка на греховете ни и да предадем живота си изцяло на Него в кръщението. Тогава Светият Дух извършва в душите ни чудото на новото раждане, при което Божията любов е изляна в сърцата ни и ние ставаме способни да бъдем образ и подобие Божие.

        Бог показа колко е ценен човека, като стана Човек за нас. Иисус, Божият Син, живя сред нас като един от нас. Страда като нас, беше изкушаван като нас, но не съгреши в нищо. Накрая и отиде вместо нас на Голготския кръст, за да ни изкупи от греха, който разрушава взаимоотношенията ни със Създателя. Иисус умря, беше погребан и възкръсна, за да възстанови образа на светия Бог в нас, който греха беше заличил. Ние показваме истинската си човешка стойност само тогава, когато сме в правилни взаимоотношения с Твореца, когато сме подчинени под Неговата власт. Когато греховете ни бъдат изличени чрез вяра в Спасителя Христос ние придобиваме тази способност. Тогава чрез действието на Божия Свят Дух ние отново започваме да проявяваме характера на Бога, Който е любов. Така ние сме истински образ на Бога в този свят.

        Давайте Божието на Бога. Това бе призив към всички, които слушаха Иисус да променят отношението си към Бога, да изпълняват задълженията си към Него. Това бе увещание да не пренебрегват вярата, истината и справедливостта, за сметка на външната и показна добродетелност. Иисус винаги се стремеше да ги насърчи вярата им да не бъде само нещо външно, нещо изкуствено, което няма действителен корен в сърцето им, което е само за очите на хората, но не и за очите на Бога, Който вижда и знае всичко, дори скритото в сърцето.

        Давайте Божието на Бога. Това е призив и към нас да променим отношението си към греха, да повярваме в Христос, Който е образ на невидимия Бог, да бъдем кръстени, облечени в Христос, и да живеем като Христос. Той изяви в пълнота Бога, като живя съвършено, обичаше и правеше благодеяния на хората и в крайна сметка предаде Себе Си на смърт за нас. Във всичко това, Той беше пример и за нас как да живеем и как да умрем, а именно с вяра и любов първо към Бога, а след това и към ближния. Той и днес ни говори и ни призовава чрез Своето слово да бъдем добри и съвестни граждани на Република България, които си плащат данъците, които са честни и полезни на обществото. Но Господ желае и ни призовава да бъдем нещо много повече – граждани на Неговото царство, „съграждани на светиите и членове на Божието семейство“ (Еф. 2:19), хора, които със всичките си думи и дела носят слава на живия Бог, който ни изяви Себе Си, чрез Своя Син Иисус. Понеже „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един който вярва в Него, но да има вечен живот“, затова давайте Божието на Бога, предавайте душите си на верния Създател, като вършите добро (1 Петр. 4:19).