Да разбираме по-добре Адвентите

1. Кога се празнуват Адвентите?

2. Значението на Адвентите.

3. Как се вписват те в църковната година?

4. История на Адвентите.

5. Цвят на Адвентите.

6. Теми, изображения, символи и практики.

7. Натрапването на Рождество Христово

1. Кога се празнуват Адвентите? Адвентният сезон отбелязва началото на църковната година. Той започва в четвъртата неделя преди Рождество Христово. Така през 2012 г. Адвентният сезон започва в неделя, 2. декември, и свършва в неделя сутринта на 23. декември - това са три седмици плюс един допълнителен ден. Ако Рождество Христово се пада в неделя (напр. 23. декември), Адвентният сезон ще започне на 25. ноември и ще продължи четири пълни седмици.

2. Значението на Адвентите. Адвент идва от латинската дума adventus, която означава „идване“. Това е сезон на подготовка за идването на Христос в няколко различни значения: обещаното идване на Месията при евреите, идването на Исус, когато се ражда във Витлеем, обещаното завръщане на възкръсналия Христос с окончателна победа, и постоянното идване на Христос в живота и сърцата на вярващите.

3. Как се вписват те в църковната година? Адвентите, които отбелязват началото на църковната година, са част от цикъл от сезони, който включва Адвентите, Рождество Христово и Богоявление, всички свързани по някакъв начин с идването на Исус. След този цикъл следват Великите пости, Страстната седмица, Великден и дългия сезон на Петдесетница.

4. История на Адвентите. Адвентите започват да се празнуват във Франция през IV в. В различно време, различни поместни църкви са ги празнували в период от три, четири или шест седмици предхождащи Рождество Христово. Някои църкви днес експериментират, като включват адвентни теми и символи в богослуженията през седмиците предхождащи действителното начало на Адвентния сезон, с надеждата, че могат да предотвратят конфликта на празнуването на Адвентите и Рождество Христово през седмиците непосредствено предхождащи Рождество Христово.

5. Цвят на Адвентите. Цветът на Адвентния сезон традиционно е пурпурен. Някои църкви са възприели синьото като цвят на Адвентите. На практика, обаче, тъй като църквите все повече включват символи и украси от Рождество Христово през Адвентния сезон, ние все повече можем да видим да се появяват червен, зелен и златист цвят. Богослужебникът на Обединената Методистка Църква (United Methodist Book of Worship) поддържа традиционния пурпурен цвят за Адвентния сезон, който обозначава покаяние и царственост, но също позволява синьо - цветът на надеждата.

6. Теми, изображения, символи и практики. Има много традиционни и исторически теми, които се отбелязват по време на Адвентния сезон:

• Подготовка за празнуване на идването на Христос:
  • Идването на Месията при евреите.
  • Раждането на Исус във Витлеем.
  • Второто пришествие на Исус и Неговата окончателна победа.
  • Постоянното идване на Исус в живота и сърцата на вярващите.
• Време на покаяние и пост, самоналожени лишения, сериозност, четене на Свещеното Писание, слушане и прогласяване на Словото в проповед и песен; чакане и копнеж по идването на Месията.
• Символи: Рождествена елха с бели монограми, Есеево дръвче, Адвентни календари, тромпети (за Исая), месианска роза, Яковова звезда и fleur-de-lis (стилизиран цвят от лилия). Съвременни нововъведения включват употребата на Адвентен венец с четири свещи и теми, които са свързани обикновено с надежда-мир-любов-радост, Йоан Кръстител-Елисавета-Йосиф-Мария, или някаква друга символика.
• Нашият Богослужебник (Book of Worship, стр.238) предлага следните теми за неделите на Адвентния сезон:
  • Първа неделя: окончателното завръщане на Христос с победа; Второто Пришествие.
  • Втора и трета неделя: Йоан Кръстител, неговата роля, думи и поучения.
  • Четвърта неделя: събитията непосредствено предхождащи раждането на Исус.

7. Натрапването на Рождество Христово. Адвентният сезон е богат с традиция, символизъм, изкуство, музика и богослужебна практика. Той има свои собствени уникални теми, а също и такива, които подготвят пътя за Рождество Христово. И все пак, всяка година ние се сблъскваме с напрежение и въпроси от рода на: „Защо да не можем да сложим Рождествената елха в богослужебната зала в първата неделя от Адвентния сезон?“ или „Защо да не можем да пеем Рождествените песни в началото на Декември?“. Отговорът, разбира се, е че като правим така, позволяваме на Рождество Христово да се натрапи. Това позволява темите, практиките, духовността, историята, традициите, символите, изкуството и музиката на един сезон да измести тези от друг. Ние губим богатството и ползата от преживяването на обещанието, копнежа, надеждата и очакването на Адвентния сезон. Светът, телевизията и моловете са направили всичко, което е възможно, за да ни убедят, че Адвентният сезон няма значение и няма място в нашата култура, и много от нас са приели тази нeправилна настройка и за църквата ни, също така. Нашата вяра, обаче, ни учи нещо съвсем различно. 

 Дийн Макинтайър

Оригиналната статия може да прочетете на:

 http://www.gbod.org/site/apps/nlnet/content3.aspx?c=nhLRJ2PMKsG&b=5302879&ct=3842089&printmode=1