Само доброто ли да приемаме от Бога... или „Откъде идва всичкото това страдание в света?“

Преди да претърпи за всички нас смърт и възкресение, Господ Иисус казва на учениците Си: „В света имате скръб, но дерзайте - Аз победих света“ (Йн. 16:33). Думата скръб се среща 38 пъти в книгите от Новия Завет, а думата радост - 74 пъти. Посланието на Новия Завет е едно послание на радостта. Но то не ни рисува една розова картина за живота. Напротив, истинското благовестие преплита в себе си радостта и страданието, смъртта и възкресението. Апостол Яков казва в своето послание: „Смятайте го за голяма радост братя мои, когато попадате в разни изпитания“ (Як. 1:2), а ап. Павел пише към колосяните: „Сега се радвам в страданията си за вас...“ (Кол. 1:24) и на друго място: „да не се разколебае никой от тези скърби. Защото вие сами знаете, че за това сме определени“ (1 Сол. 3:3).

Откъде, обаче идва страданието и злото, кой е техният източник? Първо ще се опитам да отговоря на въпроса: Що е зло? Злото е липса на добро. То не съществува само за себе си. То няма собствено битие. Както студът е липса на топлина, както тъмнината е липса на светлина, така и злото се появява там, където липсва доброто. Бог създаде човека добър, но човекът падна от това високо морално състояние. Бог създаде Луцифер добър, но той се отвърна от Бога, за да се превърне в сатана. Защо се случва така? Бог е абсолютно добро същество, благ и справедлив във всичките си действия. Той не е Творец на злото, но отвръщайки се от Него, творенията стават носители и източници на зло. Това само утвърждава истината за абсолютната доброта на Бога. Вън от Него няма добро. Който избере да живее независимо от Бога, сам отделя себе си от Извора на всяко добро. Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина, никакво зло. Той се радва на доброто и истината, обича праведността. В книгата Йов е описано, как Бог се удоволства от Своя праведник и се хвали със него: „обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов..." (Йов 2:3).

Сатаната, от своя страна, мрази доброто и се стреми да разруши всяко добро в света: вярата в Бога (Бит. 3:3-5), любовта и разбирателството между хората, мира между народите в света, живота на хората - чрез болести и действия на други хора. Дяволът се радва на всичко жестоко и неприлично, той съществува, за да върши зло на хората. Господ Иисус казва за него: „Крадецът влиза само за да открадне, да убие и да погуби“ (Йн. 10:10). Сатаната прави всичко възможно, за да донесе страдания в живота на хората и да ги накара да хулят Бога за това (Йов 2:4-5). Ние можем да видим, че: „Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши язви...“ (Йов 2:7). Не Бог, а дяволът е причина за страданието на човека. Бог допуска страданието в света, но не го причинява. Целта на Бога винаги е спасението на човека, затова Той позволява да пострадаме понякога, за да ни вразуми, да утвърди вярата ни в Него, да ни доведе до спасително покаяние. Това, че допуска хората да страдат, нито отменя  Неговата изконна доброта, нито добрите Му планове за хората, нито Го принизява като равен на дявола.  Дяволът винаги е бил и ще си остане творение. Следователно той не е нито всемогъщ, нито всеприсъстващ, нито вечен.

От къде идва, обаче, злината в човека? Дали човек се ражда добър и с времето отхвърля доброто и привиква да върши зло? Или пък се ражда неутрален, нещо като чист лист хартия, на който живота може да пише добро или зло? Отговор на този въпрос можем да намерим в Божието слово. Още в първата книга на библията става ясно, че от грехопадението насам „всичките въображения на мислите на сърцето им (на хората) са само зло цял ден“ (Бит. 6:5). Злината на хората извира от сърцето им. Господ Иисус също обяснява къде трябва да търсим източника на злите човешки действия: вътре в сърцето на човека (Мк. 7:21). Всеки човек днес се ражда „продаден под греха“ и склонен към действия, омразни на добрия Бог. Според ап.Яков грехът се корени в човешката страст (Як. 1:13-16). Това означава, че е тясно обвързан с човешката воля. Тя е най-неприкосновената част от човешката личност. Ако човек не реши, не би извършил никое действие, било то добро или зло. Още повече, ако човекът не можеше да не съгреши, ако беше безволева и безсилна марионетка в ръцете на дявола, Бог не би му говорил чрез пророците да се покае и да промени делата си. Св.Йоан Златоуст смята, че грехът е безгрижната и повредена воля. Волята на човека е грехолюбива, затова и толкова лесно се предаваме на злото в нас.

Злото води след себе си страданието и смъртта. Ние се сблъскваме всеки ден и с двете. Но какво трябва да е отношението ни към страданието в живота и злото в света? По време на комунизма един вярващ бил осъден на смърт, но преди изпълнението на присъдата му позволили да види жена си. Последните думи, които ѝ казал били: „Знаеш, че аз умирам, обичайки тези, които ме убиват. Те не знаят какво правят и моята последна молба към теб е и ти също да ги обичаш така, както и аз. Не носи горест в душата си затова, че те убиват човека, който те обича. Ние ще се срещнем на небето!“ Тези думи направили много силно впечатление на офицера от тайната полиция, който присъствал, и по-късно той сам станал християнин и на свой ред попаднал в затвора заради вярата си. Християнското страдание, когато се приема по правилен начин е благодатно средство и силно свидетелство за величието и божествеността на Иисус Христос. Ние винаги имаме избор как да приемаме страданието в живота си: можем да последваме примера на жената на Йов и да кажем: „Похули Бога и умри“ (Йов 2:9) - избери смъртта, не си струва да живееш. Това обаче е крайно неправилно. Странно е, че тя приканваше Йов да похули Бога. Но Бог не е източник на злото, защо да Го хулим? Ние трябва да Му благодарим и да намираме радост в Него през време на страдание. Йов имаше правилно разбиране за своя Създател и затова реагира както подобава: „Само доброто ли да приемаме от Бога, а не и злото...?“ (Йов 2:10). С други думи той каза: „Аз съм уверен, че когато следвам Бога ще имам не само радости, но и скърби. Да ги отхвърлям ли? Те са за мое добро, макар че не разбирам, защо е всичкото това страдание. Аз съм уверен, че Бог е добър и в центъра на бурята, и посред гонението, и в болката - Той е добър и милостта Му трае до века!“

Господ Иисус ни уверява в Божията любов към нас, дори и в страданието. Дори врабчетата не падат на земята без знанието на Бога, а нашият небесен Баща знае всичко за нас (Мт. 10:29-30). Ние не трябва да си мислим, че сме изоставени от Него във време на трудност. Ап. Павел също пита риторично: „Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч?“ (Римл. 8:35). Очевидният отговор е: нищо и никога. Нека да помним винаги тази важна истина и да благодарим на Бога и за радостта и за скръбта, понеже Той е добър и всичките Му дела са справедливи, праведни и истинни. През каквото и да минаваме, то винаги съдейства за добро „на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение“ (Римл. 8:38).