Пълното Божие въоръжение: Кой е Източникът на нашата сила?

„Най-накрая, братя мои, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в пълното Божие въоръжение, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на този свят, срещу духовете на злото в небесните места. Затова вземете пълното Божие въоръжение, за да можете да противостоите в злия ден и като победите, да устоите.“                    

                                                                                                                                         Послание на ап. Павел към Ефесяните 6:10-13

Едва ли в библията има по-живо описание на духовната битка, в която всеки християнин е въвлечен от това, описано в Посланието на ап. Павел към Ефесяните. През вековете тези думи са давали насърчение и утеха в моментите, когато християните без видима причина са мразени за доброто, което правят и за Името на Господ Иисус, на Когото служат. Божиите деца днес не правят изключение. Те по същия начин са потискани и несправедливо обвинявани, мразени и дискриминирани, използвани и дори убивани заради вярата си в Иисус. Ето защо е от изключителна важност да разбираме естеството на духовната битка, в която всеки от нас е въвлечен.

Духовната война, в която участваме, е война на живот или смърт. Не можем да останем неутрални в нея. Когато участваме във война има само няколко варианта: да победим, да бъдем победени, да бъдем ранени и да отпаднем от битката. В естествена битка третият вариант е неутрален, той не те поставя автоматично на страната на загубилите или победителите, но в духовния конфликт раненият християнин не отпада от битката. Той просто става още по-уязвим и неефективен. Но залогът е твърде голям, за да си позволим да бъдем ранени и направени неефективни. Християните, които отпадат от битката не се пенсионират; те просто преминават в ръката на врага. И нека от сега да уточним: нашият враг не е милостив. Той няма да се погрижи хуманно за вас. Няма да защити правата ви на военнопленник. Той ви мрази с чиста омраза. Той просто ще ви унищожи. Ето защо не може да си позволите да бъдете победени! Залогът е вашата душа!

Всичко, което ни казва ап. Павел в този пасаж цели да ни подготви, за да победим и устоим в тази война. Затова първото, което той ни поучава, е, Кой е Източникът на нашата сила за победа; след това ни показва срещу какво е нашата битка, какво е естеството на духовния конфликт, в който сме въвлечени; и накрая ни показва арсенала, който е на наше разположение, за да победим и устоим. Днес ще се спрем на първата част от поучението на светия апостол – Кой е Източникът на нашата победа в този духовен сблъсък?

За да имаме по-широк и библейски поглед върху темата, ще разгледаме една история от Стария Завет, която добре илюстрира духовната битка, в която всички ние участваме. Историята, над която ще размишляваме се намира в 4 Царе 18-19 гл. Там е описано управлението на цар Езекия, който е един добър цар. Той прави много за духовния и политически възход на Юдейското царство. Езекия царува точно във времето, когато Асирийското царство е велика сила, чиято огромна армия завладява царство след царство. Преди да се случат описаните събития, асирийският цар обсажда в продължение на три години и накрая завладява Самария – столицата на Израилевото царство, с което установява контрол над него, и отвежда в плен голяма част от населението. След това насочва погледа си към Юдейското царство. След осем години събира войската си и се изкачва срещу укрепените юдови градове, които превзема един след друг. Цар Езекия се съгласява да се подчини на асирийския цар Сенахирим и да му плати налог, за да не продължи победния му ход към Ерусалим. Асирийският владетел налага огромна сума злато и сребро на Езекия. Юдейският цар се принуждава да даде цялото си лично съкровище, и всички съкровища, които се намират в Господния храм. Въпреки това, Сенахирим изпраща голяма войска срещу Езекия в Ерусалим. Рапсакът, неговият главнокомандващ, изговаря пред стените на Ерусалим едно богохулно и обидно послание, което съкрушава Езекия и неговия народ. Юдейският цар веднага изпраща своите най-приближени хора да се допитат до Господния пророк Исая, и да го помолят да се застъпи за оцелелия народ. Божият отговор чрез пророка е: „Така казва ГОСПОД: Не се бой от думите, които чу, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха. Ето, Аз ще сложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в земята си, и ще го поваля с меч в неговата земя“ (4Ц 19:6-7). Така се и случва. Сенахирим чува, че етиопците са нахлули в земите му, затова изпраща до Езекия заплашително писмо, в което отново хули живия Бог: „Да не те мами твоят Бог, на когото се уповаваш, като казваш: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар! Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всичките земи, как са ги изтребили. Ти ли ще се избавиш? Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми унищожиха...“ (19:10-12). Езекия отива с писмото в храма да се помоли пред Господа. Тогава Господ изпраща своя пророк Исая да му потвърди, че молитвата му е чута, че Ерусалим ще бъде защитен, и асирийците ще бъдат унищожени. В същата нощ ангел от Господа избива сто осемдесет и пет хиляди души в стана на асирийците. Сенахирим се връща в Ниневия, където е убит от собствените си синове.

Какво се е случило? Как така от една безнадеждна ситуация, в крайна сметка победител от тази битка излиза Езекия? Отговорът е, че Бог воюва за него. Бог защити и опази Своя народ и даде доказателство за Своята сила. Какво ли би станало, ако Езекия не беше потърсил своя Бог, ако не беше Му се доверил. Със сигурност Ерусалим щеше да бъде сринат и жителите му избити и отведени в плен, както се беше случило с другите юдейски градове. Асирийският владетел дойде срещу Ерусалим, за да опозори, унижи и да се подиграе на цар Езекия и неговия Бог. Сенахирим е един преобраз на нашия враг – дявола. Той не би се задоволил с мирен договор. Той не желае да получи парите ни, а да погуби душите ни. Въпреки, че Езекия даде златото и среброто, което му беше поискано, Сенахирим не се отвърна от намерението си да накара юдеите да се предадат без бой. Независимо колко от своите мисли, желания и воля даваме на дявола, той никога не се задоволява преди да завладее и унищожи всичко добро и богоугодно в нас. Ето защо Божието слово ни увещава да не даваме никакво място на дявола (Еф. 4:27). Винаги обещанията му са измамливи. Той не иска да ни направи добро, дори и да твърди това. Можем да видим това в днешните натрапчиви реклами за бърз кредит. Те никога не рекламират финансовото робство, в което ще ни вкарат. Единственото, което ни казват е как ще ни дадат нещо, което искаме, и то веднага. Обаче след като започнем да изплащаме парите с огромна лихва, разбираме каква грешка сме допуснали. Същото е и с тези, които са „сексуално освободени“. Много бързо хората, които се предават на сексуален разврат стават роби на своите фантазии и плътски страсти, както и пише ап. Петър: „Обещават им свобода, докато те сами са роби на покварата; защото, от когото е победен някой, от него бива и поробен“ (2 Петр. 2:19). Юдейският цар, обаче, отказа да повярва на коварните предложения на Сенахирим да се отвърне от вярата си в Бога. Езекия се помоли: „ГОСПОДИ, Боже наш, моля Те, спаси ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти, ГОСПОД, си единственият Бог!“ (4Ц 19:19). Грижата на Езекия не беше просто да се измъкне от тежката ситуация. Той се притесняваше, че ако асирийския владетел има успех, той ще приеме това като доказателство, че неговите идоли са истински богове, а Богът на Израил и Юда е безсилен. Това щеше да е една голяма хула срещу Името на живия Бог. И Бог доказа, че е силен и способен Сам да защити Името Си. Словото на Исая за Сенахирим започна с думите: „Кого си обидил и похулил ти? И срещу кого си издигнал гласа си и си надигнал очите си? Срещу Святия Израилев.“ Сам Бог прие предизвикателството като Свое. Макар, че рапсакът говори богохулните си слова с цел да накара Езекия да се предаде, Бог прие асирийската войска като дошла да воюва срещу Него, а изговорените думи – като изречени срещу Него. И какъв беше резултатът? Сто осемдесет и пет хиляди на нула за Езекия.

Днес говорим за духовната битка, в която сме въвлечени, и за това от къде идва нашата сила да воюваме и да победим. Примерът на Езекия ни показва, че когато се доверяваме и предаваме грижите си в ръцете на Бога, Той воюва за нас. Той приема нашата болка като Своя, нашата слабост като покана да изяви силата Си, нашата глупост като покана да посрами мъдрите чрез нас. Има моменти в нашия живот, когато парите, влиятелните приятели или голямата ни ученост няма да ни помогнат. В тези периоди на криза Бог очаква да Му се доверим да ни изведе от нея. Езекия не успя да отклони атаката на своя враг, въпреки че му даде съкровищата, които той поиска. Вече беше късно да търси помощ от други царе, а дори и да беше потърсил, нямаше да има с какво да им заплати. В този момент това, което той реши да направи е да се довери на своя Бог. И Бог се прослави и показа на какво е способен, когато Неговите хора извикат към Него.

Сам Бог е нашата сила. Той може да направи много повече, отколкото ние мислим или молим. Той е толкова пълен с милост и благодат, че надминава и най-смелите ни очаквания. Той изяви Своята любов и милост като стана Човек за нас и умря за греховете ни. Той воюва за нас. На кръста Той „разоръжи началствата и властите ... тържествувайки над тях чрез него“ (Кол. 2:15). Враговете на нашите души се страхуват само от Него. Когато обикновени хора срещаха обладани от нечисти духове, те се плашеха от тях. Но когато Иисус срещаше обладаните, духовете трепереха пред Него и Го молеха да не ги мъчи. Днес много хора страдат от депресии и са измъчвани от ужасни страхове. Нито лекарства, нито най-модерни терапии са способни да се справят с това. Иисус, обаче, може да се справи. Той има и власт и желание да ни избавя. Силната вяра в Него е противоотровата на всеки страх. Езекия се упова на Бога, а не се предаде на страха. И Бог го избави от врага му, който го заплашваше.

Бог има цялата власт и сила. И Той е добър. Цялото Свещено Писание ни призовава към едно основно нещо – да се приближаваме към Бога с покаяние и вяра и да Го опознаем в едни истински задълбочаващи се взаимоотношения, основани на любов. Така се подготвяме и въоръжаваме за победа в битката за душите ни. Преди въобще да осъзнаем духовната битка и да се запознаем с тактиките на нашия враг, ние трябва да заякваме в Господа и в Неговата могъща сила. За човека, изпълнен със Светия Дух, няма предизвикателство толкова голямо, че да го откаже или провали. Светият Дух е Бог, и Той е винаги с нас. Той е Този, който ни въоръжава и ръководи, за да устоим до край в добрата битка на вярата. Той е Този, Който ни превежда през долината на мрачната сянка и изгонва всеки страх от нас (Пс. 23:4). А Иисус, Божият Син, със Своята скъпоценна жертва, направи възможно всичко това. Той дава същият този Свят Дух, Който Го възкреси от мъртвите, на всеки, който повярва в Него, за да го направи участник в Своето божествено естество и да го укрепи и запази със Своята могъща сила. Бог знае, че не можем да се справим сами, затова и ни е дал Духа Си, Когото да следваме и от чиято мъдрост и сила да зависим. Животът на вяра е живот на покорство на този Свят Божи Дух. Бог иска да ставаме по-силни именно във вярата си в Господ Иисус и по-зависими от Господния Дух, чиято могъща сила ни прави способни да бъдем угодни на Бога и да вършим добрата Божия воля. Нека да търсим свежо изпълване, кръщение със Светия Дух. Нека да търсим Неговата близост. Нека непрестанно да имаме молитвено отношение и да се молим в Духа при всяка възможност. Нека да слушаме Неговия глас като изучаваме Словото Му с молитва. Нека да следваме Неговия глас като прилагаме незабавно това, което Той ни е научил от Свещеното Писание. Нека се стремим винаги да имаме чиста съвест, за да можем ясно да разпознаваме Неговото водителство и сърцата ни да са уверени в Божията любов и приемане. Така ще заякваме в Господа и в силата на Неговото могъщество и никога няма да отпаднем, но силата ни ще се подновява всеки ден (2 Кор. 4:16). Нека общението на Светия Дух да бъде с всички нас!

Към част 2: Пълното Божие въоръжение: Срещу какво воюваме?