Брачният завет

„Подчинявайте се един на друг в страх от Христос: жените – на своите мъже, както на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, като Той е Спасител на тялото. Но както църквата се подчинява на Христос, така и жените нека се подчиняват във всичко на мъжете си.

Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, а да бъде свята и непорочна. Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своята собствена плът, а я храни и се грижи за нея, както и Христос за църквата. Защото ние сме части на Неговото тяло, (от Неговата плът и от Неговите кости). „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът.“ Тази тайна е голяма; но аз казвам това за Христос и за църквата. Така нека всеки един от вас да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.“ 

                                                                                              (Еф. 5:21-33)

Живеем във време, когато бракът като институция е поставен на изпитание. Традиционното разбиране за брака като свещен съюз пред Бог между един мъж и една жена е атакуван постоянно. В 13 страни по света, предимно в Европа, бракът вече се смята за „съюз между две личности“ и гражданският брак между хомосексуални личности е законен. Република България, за наша радост, все още конституционално се придържа към брака като „съюз между един мъж и една жена“. Този дебат, който напоследък се води с цел да бъде предефинирано понятието брак е политически. Но въпросът за същността на брака никога не е бил и не може да бъде политически въпрос. Това е богословски въпрос. Единствено Христовата църква има властта да дефинира и учи какво е брака и тя винаги е разбирала и ще разбира брака като свещен завет между един мъж и една жена пред Бога.

Първо искам да кажа две думи защо този съюз е свещен. Когато нещо е свещено, то винаги е свързано с личността на Бога. Само Бог е свят и единствено Той има способността да освети нещо. Това в християнския смисъл на думата означава да бъде отделено за служба на Бога. Когато нещо е осветено от Бог, то вече служи на Него, принадлежи на Него, свидетелства за Неговия характер и любов. И няма по-силно свидетелство за Божията любов към нас от смъртта на Божия Син Иисус Христос на кръста. Именно за тази жертвена смърт свидетелства днешния текст: „Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети“. Чрез смъртта Си Иисус показа Своята любов към нас, и целта Му бе да ни освети и да ни „представи на Себе Си църква славна ... свята и непорочна“. Християнският брак свидетелства за любовта и характера на Иисус Христос, Божия Син. Затова той е свещен. Но не само затова. Има поне още една важна причина християнският брак да е свят. Бог Светият Дух е свят. Той е Бог, Който освещава (Лев. 22:32). Библията ни учи, как ние, езичниците, можем да бъдем осветени – чрез вяра в Иисус, вяра, която ни помага да се „обърнем от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога и да приемем прощение на греховете“ (Деян. 26:18). Чрез тази вяра всеки християнин приема и Святия Дух, Който ни освещава. Ето затова и всеки християнски брак е свят. Всеки християнин, по думите на един християнски епископ мъченик, е „светоносец, богоносец, христоносец“ с други думи в него живее Христос, светия Бог. Дори и когато един от съпрузите е християнин, по думите на апостол Павел, невярващият мъж или жена се освещава чрез своя брачен партньор, и децата им, които в противен случай биха били нечисти, стават свети (1 Кор. 7:14). Когато съпрузите имат жива вяра в Иисус Христос, те възпитават своите деца в християнската вяра с думи и със своя пример, и Светият Дух, Който живее в тях, освещава техните деца. Затова, за да бъде един брак християнски и свещен, преди всичко съпрузите трябва да посветят себе си на Бога, а след това и един на друг.

Друго важно нещо, което е необходимо да се отбележи, е в какъв смисъл брачният завет е съюз. Тук не говорим просто за юридически акт, за подписи върху документ. Къс хартия, върху който има подписи на мъж и жена не може да бъде свидетел пред Бога. Но в християнския брак Бог става свидетел и свързва в едно тайнствено единство мъжа и жената. Пророк Малахия разкрива тази велика истина в своята книга с думите: „ГОСПОД стана свидетел между теб и жената на младостта ти, към която си постъпил невярно — а тя ти е другарка и жена на завета ти. Защото не ги ли направи Той едно -- една плът, в която е духът? И защо една? За да очаква Божие потомство. Затова пазете се в духа си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си! Защото мразя напускане, казва Господ...“ (Мал. 2:14-16) Същността на това, което има да ни каже апостол Павел е разкрито с думите: „Никой никога не е намразил своята собствена плът, а я храни и се грижи за нея, както и Христос за църквата. Защото ние сме части на Неговото тяло, (от Неговата плът и от Неговите кости). „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът.“ Тази тайна е голяма; но аз казвам това за Христос и църквата“ (Еф. 5:29-32). Тук е очевидна аналогията между Христос и мъжа, както и между църквата и жената. Как Христос и църквата Му са една плът днес? Как така днешната църква е тялото на възкръсналия Господ Иисус Христос? Отговорете ми, ако можете! Тази тайна е голяма! Но също толкова голяма е и тайната на брака между мъжа и жената. Църквата не губи своята идентичност в Христос, а по-скоро я извисява и осъществява. Църквата без Христос е едно безцелно и изпразнено от смисъл събрание от хора. Същото е и когато двама души живеят като мъж и жена без да са встъпили в брачен завет. Такава връзка е лишена от духовен смисъл и цел, понеже именно брачният завет е предназначен да съедини, допълни и възвиси емоционално и духовно мъжа и жената. Всяка жена може да осъществи в най-голяма степен своята женска идентичност в брака, когато е обичана, пазена и почитана от грижовен и богоугоден съпруг, но не и без от своя страна да го обича, пази и да му се покорява. Така и всеки мъж може да бъде мъжът, който Бог желае да бъде, когато се обрече на една жена и ѝ остане верен „докато смъртта ги раздели“. Тайната на брака е в жертвоготовната любов. Преди да отиде да умре за греховете ни: „Иисус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби.“ Но и мъчителната смърт, на която бе предаден, не можа да раздели Иисус Христос от Неговата църква. Той възкръсна и живее вечно, за да даде вечен живот на тези, които Му принадлежат, които са част от Неговата църква. Към такава саможертва за своите съпруги приканва Христос със Своя пример всички мъже! Има ли днес истински мъже, които са готови да обичат с такава заветна любов?

Христовата църква продължава да обича, да е вярна и да се покорява във всичко на своя съпруг – Христос! Тя и днес е готова да даде живота си за Него, но не и да Го замени за друг! Има ли днес истински жени, които са готови да обичат с такава заветна любов?

Християнският брак е призив да служиш на своя брачен партньор. Той е призив да се отдадеш само и единствено на него и да му бъдеш верен докрай. Той е призив да се жертваш за него. Брачният завет е и призвание да съпрузите да служат като семейство на Бога, Който ги прави едно цяло. Сам Бог е невидимата трета Личност, Която без съмнение присъства в християнския брак. Неговото присъствие, когато е почитано със смирена вяра и покорство на святата Му воля, е тази невидима нишка, която съединява мъжът и жената в едно неразделимо цяло и ги прави да се допълнят един друг, когато се обрекат във вярност един на друг пред Него.  

Цигулката в ръцете на виртуозния музикант, макар и съставена от две части, свири най-прекрасни мелодии и той не може да ги изсвири, ако двете части не са заедно! Затова християнският брак е призив съпрузите да предадат душите си в ръцете на верния Създател, и да Му позволят да свири Своята мелодия чрез тях „докато смъртта ги раздели“!