Виждащият слепец

„Иди, умий се в къпалнята Силоам, което значи Пратен.

 И така, той отиде, уми се и дойде прогледнал. “ Йоан 9:7

    Освен слепотата има милиони неща, от които страдаме в живота си. Ние обикновено се опитваме да премахнем страданието от живота си с педантичността и погнусата, с която изваждаме кърлеж от тялото си. Все пак Бог не иска ние да страдаме, нали така? Така виждаме ние страданието. То никога не е Божията воля за нас. То е наследство от нашите прародители, следователно не е нормално да го има в живота ни. И това би било вярно предположение, ако бяхме праведни и святи като Адам преди грехопадението. За съжаление всички носим в себе си последиците от греха – повредената човешка воля, която желае злото; изкривеното разбиране за свобода, която използваме против Божият свят закон и воля; помраченият разум, който използваме, за да оправдаваме себе си за безбожието и егоизма си. 
 

     Слепецът в днешната история не беше особен човек. Той беше забележителен със своята безпомощност. Тъжната му участ толкова се набиваше на очи, че учениците, като правоверни евреи, веднага си зададоха въпроса, който вълнува и днес много хора: Дали този човек или неговите родители не са големи грешници, които Бог е наказал по този начин? Дали има връзка между греховете, които вършим и болестите, които ни сполетяват? И точно тук има два отговора, които представят Бог по съвършено различен начин. Повечето хора биха отговорили спонтанно: На добрите хора би трябвало да им се случват добри неща! Съответно, когато някой има сериозни проблеми, той по подразбиране трябва да е лош човек, когото Бог наказва. Обаче... Какво да правим, когато добрите хора страдат? Какво да им кажем, как да ги насърчим? Как да реагираме, когато големи трагедии сполетяват дори Божиите светии? Иисус даде друг отговор – Този човек е роден сляп, не поради негов или на родителите му грях, а за да се явят в него Божиите дела. Това е толкова позитивно и насърчително изказване. Първият отговор обяснява Бога като някой, който бърза да накаже хората за злините им, който е ужасно ядосан и обиден от техния бунт и неверие. Бог, който иска да отмъсти, да въздаде и бърза да го стори. Господ Иисус обаче представи Бога по различен начин. Той ни Го изяви като Баща, който обича децата си и им желае най-доброто. Той страда не от ревност за това, че хората не Го признават като Бог, не Му служат и не Го обичат, а от това, че съсипват и пропиляват своя живот като го живеят за краткотрайното и временно удоволствие от греха. И Бог бърза и действа във всеки човек – не за наказание и мъст, а за спасение. Иисус дойде да потърси и да спаси погиналото. Той прави това и днес. Той търси хора, отчаяни, изгубени и без надежда, за да ги спаси, за да яви Своята милост, да яви Божиите дела в тях. 
 

     В страданието си е по-лесно да срещнеш Иисус. Болката и скръбта правят сърцето по-смирено и готово да откликне с покаяние и вяра. Всички страдания са в живота ни, за да се явят Божиите дела в нас. Ние трябва да се научим да ценим трудностите, понеже чрез тях Бог може да ни се открие, да ни промени, да ни спаси. Иисус дойде да потърси и да спаси болните – не здравите; грешните – не праведните в собствените си очи. Бог позволява да ни постигнат страдания, само за да ни изяви изобилните богатства на Своята милост и любов. 
 

     Средството, което Господ използва, за да изцели слепеца, не беше нещо сложно и неразбираемо. Всъщност то беше толкова просто, че вероятно никой не би се сетил за него. Средството, с което Иисус ни спасява, на пръв поглед не изглежда обещаващо. Пръстта е нещо, което всички виждаме всекидневно около нас. За хората, които са видели чудото със слeпородения, вероятно калта е била най-невъзможното нещо, чрез което Бог ще подейства и ще изцели човека. Иисус ни изкупи със Своята кръв. Тя е безценното средство, без което не можем да бъдем спасени. Христос можеше да използва всичко друго за слепеца, за да отвори очите му, но изкуплението на човеците от греха можеше да стане само чрез проляната Му кръв на кръста.

      Така и молитвата днес се счита от някои хора почти за излишна. Според тях молитвата е средството, което трябва да използваме само в краен случай – когато нямаме друг избор. За такива хора вярата е в самата молитва като средство, а не толкова в Бога. Веднъж една жена ме попита: „Как да се моля, с молитвата Отче наш ли?“ Аз ѝ отвърнах, че трябва да говори на Бога като на Баща, а не само със заучени молитви. За непокаялия се грешник, молитвата винаги ще бъде едно досадно и безсмислено задължение, или пък в най-добрия случай средство, с което да накара Бог да изпълни всичките му егоистични прищявки. За вярващия човек молитвата е като въздуха, насъщна необходимост. В нея той диша Бога, който е неговия живот. Душата му е жива, тя копнее за Бога, нейния Пастир. В молитвата душата му издиша всеки грях с покаяние и се изчиства от всяка неправда чрез кръвта на Иисус. Човек, който не се моли, няма да намери Бога, точно както човек който не сее, няма да пожъне. 

 

     След като Иисус направи кал и намаза очите на слепеца, Той му каза да отиде в къпалнята Силоам, което означава „изпратен“ и да се измие. Едва след като изпълни думите на Господ човекът прогледна. Изкуплението чрез Иисус е валидно за всички хора. Той проля кръвта Си за всеки един от нас, но не всеки изпълнява думите на Иисус. Не всеки отива и прави това, което Той иска от нас. В този смисъл къпалнята Силоам се явява символ на кръщението, на „банята на новорождението“, мястото, в което ние проглеждаме, и виждаме, и влизаме в Божието царство. Знаменателно е името на тази къпалня. Всеки, който откликне на добрите новини за спасение чрез жертвата на Иисус, става „изпратен“, Божий пратеник, посланик в този свят. Прогледналият слепец незабавно се превърна в свидетел на Господ Иисус. Той застана пред невярващите, духовно слепи юдеи, за да им засвидетелства своята вяра в Него. И как го направи?

     „Аз бях сляп, а сега виждам!“ Той призна, че е бил сляп, и че Иисус му е отворил очите. По същия начин днес ние първо трябва да признаем, че сме грешни, че заслужаваме Божия справедлив гняв, и че Иисус Христос, със Своята жертва на кръста, ни е избавил от тъмнината и греха. Има ли промяна във вашия живот от момента, в който приехте и последвахте Иисус? Прогледнахте ли? Можете ли да кажете с чисто сърце: „Преди бях грешник, но сега съм Божий светия, Божие дете! Преди бях осъден, сега съм простен! Преди бях под властта на дявола и на тъмнината, сега съм просветен и виждам, принадлежа на Бога, който е светлина!“ Ако все още има притеснение в душата ви, когато трябва да заявите твърдо своята вяра, че сте родени от Бога и Той е ваш Баща, когото познавате и обичате, вероятно все още сте в греховете си и душата ви е в голяма опасност! Вие трябва да се покаете, да оставите греховете си и да започнете да вършите Божията воля. Ако лъжеш, според Божия закон, ти си лъжец. Ако крадеш, според Божия закон, ти си крадец. Ако използваш напразно Името на Господа, ти си богохулник. Ако не искаш да простиш и мразиш някой в сърцето си, според Божието слово си човекоубиец. Никой убиец, крадец, лъжец и богохулник, никой прелюбодеец и сребролюбец не може да наследи Божието царство. Такъв човек заслужава пъкъла, понеже Бог е справедлив Съдия. Никой справедлив съдия не би оправдал виновния престъпник. Но Бог е праведен и оправдава виновните, които вярват в Иисус.

      „Ако някой се бои от Бога и върши Божията воля (Бог) него слуша.“ С други думи, изцеленият слепец признава, че Исус е праведен, добър и свят и поради тази причина Бог отговаря на молитвите Му. Слепецът изповядва вярата си, че Исус е пратен от Бога:“... Ако този Човек не беше от Бога, нямаше да може нищо да направи!“, а накрая – че Иисус е Божият Син. Той дори Му се поклони, нещо което един православен евреин никога не би направил пред обикновен човек. Иисус му беше открил с Духа Си нещо, което учените фарисеи не можеха нито да разберат, нито да видят. Слепецът видя Неговата божественост и праведност и Му се довери за своето спасение. 

 

     Как ще отговорим днес на Иисус, когато Той ни призовава да дойдем при Него и да намерим мир с Бога чрез Него? Как ще отговорим, когато Той ни каже: „Отиди и умий очите си, и бъди Мой пратеник в този свят“? Занеси свидетелството как си прогледнал! Разкажи как се смили за тебе Бога! Разкажи за Божията любов, как Иисус – Праведния проля Своята свята кръв за тебе – грешния! Прослави Христос като обичаш хората, за които Той умря от любов! Нека вярата и свидетелството ти да свети в дома ти и сред близките ти, да излезе навън, на улицата, на работното ти място,  при бедняка, който ти иска стотинки, за си купи хляб или пияницата, който ти иска стотинки, за да си купи алкохол. Вижте Христос със сърцата си, там висящ на кръста, кървящ от любов към вас! Вижте Го възкръснал и възнесен в слава отдясно на Бога! И нека всички ние – виждащите слепци, да останем слепи за злото и изкушенията на този безбожен свят, и да отхвърлим „всяко бреме и греха, който лесно ни оплита“ и да тичаме напред, като виждаме и подражаваме на Иисус, нашия „велик Бог и Спасител“!