Бъдете свети!

„Бъдете свети, защото Аз, Господ, вашият Бог, съм свят“ (Левит 19:2)

     Можем ли днес да бъдем действително святи или святостта на християните е само фиктивна? Това е въпрос от изключителна важност. Божията воля е нашето освещение, а без святост няма как да видим Бога нито да живеем с Него във вечността. Много хора днес възприемат святостта като покривало за греха, което ни е дадено чрез вяра в Господ Иисус. Те не приемат, че са действително святи, а че в сърцата си са грешници и ще си останат такива, но Бог е решил да ги оправдае и да гледа на тях по различен начин поради вярата им в Иисус. Дали това е така?

    Павел започва посланието си към коринтяните с думите „до осветените в Христос Иисус, призованите светии“ (1К. 1:2). Това изглежда като противоречие. Един бърз поглед върху посланието показва, че в тази църква имаше блудство, гордост, разделение и сектантски дух, бунт, някои измежду тях казваха че няма възкресение от мъртвите. Въобще една много проблемна църква. Тогава святостта, за която говори Павел действителна ли е? Очевидно би трябвало той да възприема святостта по различен начин. Още в първата глава на това послание той говори че Христос Иисус стана за нас правда, и освещение, и изкупление (ст. 30). Какво може да означава това? Бог е свят и Неговият единороден Син също е свят. Божият Син стана човекът Иисус Христос и никой не може да отрече, че Той живя един свят живот. Иисус е Бог и човек в една личност. Щом за Него беше възможно да живее такъв живот, би било възможно и за нас. Но много хора биха спорили, че ние не можем да бъдем фактически святи като Него, понеже сме хора, а не богове. Така те ограничават разбирането си за святостта само като придадена, вменена, но не и действителна, възможна и задължителна за един вярващ човек.

    В библията, особено в старозаветните книги, доминира едно разбиране за святостта. Това, че Бог е свят, обозначава Неговата отделеност, различност, другост. Това показва, че Той е различен от всичко обичайно. Особеното за това значение на думата е, че то не включва морален аспект. Например и добрите и лошите богове, и чистите и нечистите богове са се считали за святи. Това значение може да се прехвърли на нещо сътворено, например когато даден предмет е бил даван или посвещаван на някой бог. Тогава той е ставал свят предмет, отделен да служи на това божество. Той не можел да се използва за нищо друго, освен за божеството. Това е първото значение на святостта: нещо дадено на бог, не може да се използва за нищо друго. Ако принадлежим на Бога, ние трябва да Му принадлежим изцяло и да не служим на нищо и никой друг. Който е посветен на Бога, който Му принадлежи изцяло, той е свят. Коринтяните в този аспект бяха светии. Това, което Павел им казва е следното: Когато приехте Христос, вие Му предадохте себе си, вие сега принадлежите на Него и можете да бъдете използвани само за Неговите намерения.

    Вторият аспект на святостта е моралният. Когато нещо се давало на някое божество, то е вземало характера на това божество. Например жените, посветени на богинята на плодородието Астарта, по подразбиране е трябвало да бъдат храмови проститутки. Те са нямали избор да бъдат целомъдрени, трябвало е да бъдат като своята богиня. Ами ние? Как можем ние да сме свети като Христос? Бог заповядва в книгата Левит 19 гл. да бъдем свети понеже Той е свят, а в Матей 5:48 да сме съвършени „както е съвършен вашият небесен Отец“. Щом принадлежим на Бога, щом сме родени от Бога ние трябва да сме свети! На същото набляга и ап. Петър в първото си съборно послание: „както е свят Този, който ви е призовал, така бъдете и вие свети в цялото си поведение“ (1 Петр. 1:15). Ето това е вече етичното измерение на святостта. Щом Бог заповядва да живеем морално като християни, значи е възможно. Бог не е садист. Нито е малоумен. Той не би ни заповядал нещо, което не можем да изпълним, само за да ни осъди и да злорадства след това че не сме го изпълнили.

    Във всеки християнин има потенциал да живее Божия живот на святост. Ап. Йоан в първото си послание изказва тази важна истина по следния начин: „Никой, който е роден от Бога не върши грях, защото Неговото семе живее в него и не може да съгрешава, защото е роден от Бога“ (1 Йн. 3:9). Понеже Бог е вложил словото Си, Духа Си във вярващите, те не могат да съгрешават. Това е силата на вярата. Това е потенциалът на новия живот в Христос. Този потенциал трябва да бъде приведен в действие. Всички вие, които сте били родени от Бога, които сте се погребали и сте възкръснали с Христос в кръщението имате този потенциал. Вие сте свети, посветени на Бога, принадлежите на Бога, следователно можете да бъдете като Бога.

     Изборът, който имаме е да умрем за всичко в нас, което иска да живее по своята си воля, по своя си начин. В първото си послание към солунците Павел казва, че иска: „да допълни това, което не достига на вярата им“(3:10). Може би вярата ви не е съвършена, може да има области от вашия живот, в които все още ви е трудно да се доверите на Христос. Но вие можете да се доверите напълно на Бога за това да ви укрепи да действате и да живеете като Христос. В Римл. 8 гл. се казва, че всички християни сме приели Духа на Бога, чрез Който и наричаме Бога Авва или наш Татко. Духът е в нас, но Той трябва да ни води, да ни изпълни и да живее Своя живот в нас. Това отново говори за потенциала, който има във всяко Божие дете в Духа.

    Поради това, че участваме в Христос чрез единия Дух ние имаме тази идентичност на светии и можем да бъдем използвани от Него за Неговите намерения и цел. Всички новородени, кръстени с вода и Дух вярващи сме храм на Бога, и този храм е свят. Ние не трябва да разваляме този храм, като служим на други богове, като позволяваме греха и демоните да живеят в него.

    Евреите откриват, по-скоро живият Бог им се разкрива като единствения Бог, който е свят. Това, какъв е живият Бог, показва какво е святостта. Ние не можем да разберем святостта, ако не разберем какъв е Той. А Бог ни разкри Себе Си най-пълно чрез Иисус Христос, в Когото телесно обитава цялата пълнота на Божеството (Кол. 2:9). Евреите откриват и още нещо. Че сами по себе си не могат да бъдат такива, какъвто е Бог. Осъзнават, че в сърцата си са зли, и че се нуждаят Бог да им вдъхне святост чрез Своя Свят Дух. Затова те очакват Христос, който да дойде да очисти душите им и да ги подготви за изпълването на Светия Дух. Това е обещанието на благовестието. Всеки може да бъде свят когато приеме Христос, когато Му отдаде себе си и Той го изпълни със Своя Свят Дух.

    Ние сме в завет с Бога чрез проляната кръв на Господ Иисус. Действителната святост, святостта на характера, става явна при заветните взаимоотношения – Бог обещава да прави неща, които показват кой е Той, и очаква от своя народ да прави неща, които показват на Кого принадлежи. Веднага след думите „Бъдете свети...“ Бог казва „да почиташ баща си и майка си“ (Лев. 19:3). Святостта винаги има и практично, хоризонтално, човешко измерение. Тя винаги е социална. Както и любовта. Не можем да говорим за любов, ако тя не е споделена. Истинската любов не е затворена в себе си. Тя търси обект, когото да обича. Бог е най-добрият пример в това отношение. Личностите в Св. Троица са свързани по един уникален начин в същността на Божеството, която е любов. Отец обича Сина и Духа, Синът обича Отец и Духа, Духът обича и прославя Отец и Сина. Любовта в Бога е споделена между Личностите Му. Бог споделя Своята любов с хората и ги кани да участват в тези взаимоотношения на любов чрез Сина Си Иисус Христос. Понеже Бог обича хората, Той изпраща Своя Син, „за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йн. 3:16).

    Не можем да говорим и за святост, ако не е споделена. Бог цени и уважава хората. Затова ние също трябва да правим това. И понеже Бог желае да споделя любовта и святостта Си с другите чрез нас, Той ни поставя в общност, тяло от вярващи, поставя ни в общество, в народ и в свят. Църквата е квасът, а светът е тестото. Църквата и вярващите са в този свят заради другите. Понеже сме свети ние трябва да се отнасяме правилно с работниците си, с чужденците, с другомислещите и дори с враговете си, „за да бъдем синове на нашия Отец, който е на небесата“ (Мт. 5:45).

    Господ Иисус ни остави две големи заповеди, които са в основата на всички останали: да обичаме Бога с цяло сърце, душа, ум и сила и ближния, както обичаме себе си. И двете заповеди изразяват истинската любов, чийто обект винаги е извън нея и истинската святост, която е проявената любов. И тази любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух. Нека да продължаваме да обичаме по този начин, и да търсим освещение на душите и делата си, без което няма да видим Бога!