Небесното царство наближи!

 

 

 

„И като ходите, проповядвайте, като казвате: Небесното царство наближи.

Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте,

демони изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.“

Матей 10:7-8

Небесното царство наближи! Що за послание е това? Ако днес отидем при някой и му кажем тези думи, вероятно ще ни зададе въпроса „Какво пък означава това?“. Затова не е добра идея да започнем по този начин духовен разговор за Бога с някой невярващ човек. За нас тези думи, макар и на чист български език, не означават нищо особено. Интересно е, обаче, че не само Господ Исус Христос, но и Неговият братовчед Йоан Кръстителят започват Своята публична проповед с думите: „Покайте се, защото наближи небесното царство!“ (Мат. 3:2; 4:17). Очевидно юдеите са добре запознати със смисъла на тези думи, поради което и дванадесетте ученици на Исус, които Той изпраща да проповядват това послание, не молят Господ да им го разтълкува. Ние, за съжаление, не сме юдеи, нито живеем в първи век, нито – за още по-голямо съжаление – сме толкова богословски грамотни, затова и се нуждаем от повече разяснения. Та какво трябва да означава „небесното царство“ за един юдеин от първи век и за нас днес?

За всеки правоверен юдеин Името на Бога е свято. Третата Божия заповед забранява да се споменава напразно Божието Име. Затова юдеите търсят други начини да говорят за Бога, без да споменават Името Му. Те започват да Го наричат Адонай – Господар, или Елохим – Бог, но никога не използват свещеното четирибуквие Яхве, с което Сам Бог нарича Себе Си (Изх. 3:14). По времето на Исус е обичайно да използват и други думи за Бог като небе например. Можем да видим такава употреба в притчата за блудния син, където каещият се младеж, който се връща при баща си, му казва: „Тате, съгреших против небето и пред теб“ (Лука 15:21). Тук небето означава Бога. В този смисъл трябва да разбираме и „небесното царство“. То не е царство някъде в небето или в космоса, а е Царството на Бога. Матей пише своето евангелие до евреи и говори навсякъде за „небесното царство“, докато Лука и Марк, които пишат до езичници, използват на същите места „Божието царство“. Двата израза означават едно и също.

Господ Исус изпраща Своите дванадесет избраници да проповядват „небесното царство“. Това, което всъщност те проповядват е надеждата на Израил – че те не са изоставени от Бога и че „Бог посети Своя народ“ (Лука 7:16). Тяхната проповед е: „Небето слезе на земята. След 400 години мълчание, Бог отново говори и върши чудеса. Той отново е близо да Своя народ. Той е вече тук сред нас.“ Бог дава радостно послание на апостолите и ги изпраща до Своя народ. Хората трябва да знаят, че Бог изпълнява Своите обещания и че Той е сред тях именно за това – да извърши волята Си и да ги спаси. Бог изявява това, което ще извърши векове преди това. Пророците отново и отново говорят за Божия Спасител, Месия, който ще дойде и ще отвори очите на слепите, ще изправи прегърбените, ще изцели куците и глухите ще чуят Божието слово. Пророк Исая казва: „Кажете на онези, които са с уплашено сърце: Укрепете се! Не бойте се! Ето, вашият Бог идва с отмъщение, с Божия отплата; Той ще дойде и ще ви спаси! Тогава очите на слепите ще се отворят и ушите на глухите ще се отпушат, тогава куцият ще скача като елен и езикът на немия ще пее радостно, защото в пустинята ще избликнат води и в степта — потоци“ (Ис. 35:4-6). Юдеите очакват, че когато Бог дойде сред тях, тези знамения ще се случват и Христос прави точно това, което Бог е обещал чрез Своите пророци. Заръката към Христовите апостоли е да проповядват на хората, че небесното царство е близо и да вършат тези знамения. По този начин Господ удостоверява, че са се изпълнили времената и е настъпил момента Бог да дойде сред народа Си и да го спаси. Не е случайно, че Христос вижда множествата, които са „изнемощели и пръснати като овце, които нямат пастир“ и се смилява над тях, след което изпраща дванадесетте да проповядват. Пророците говорят за Бог като Пастир на Своя народ. Юдеите по времето на Исус имат много знание за Бога, но нямат Бога, и Христос е дошъл да им Го открие.

Но какво означава за нас днес да бъдем посланици на небесното царство? Преди възкресението и възнесението на Исус мисията на апостолите е да казват на юдеите, че царството е близо и да вършат чудеса и знамения за потвърждение на това, след Възнесението и Петдесетница тяхната мисия е малко по-различна. Господ Исус им заръчва преди да се възнесе да проповядват „покаяние и прощение на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим“ (Лука 24:47). Но преди да ги изпрати на тази мисия, Той им казва: „стойте в града Ерусалим, докато се облечете със сила отгоре“ (Лука 24:49). Въпреки че те вече са първия випуск богослови на най-елитния университет на Исус Христос, те все още не са квалифицирани за тази мисия. Това, че знаят Христовото учение не ги прави способни за това да проповядват покаяние и прощение на греховете в Името на Исус. Какво им е нужно? Нужен им е Светия Дух! Както те, така и ние днес не можем да извършим мисията на Църквата да прави ученици на Господ Исус, само със знания за Бога. Не е достатъчно да вярваме правилните доктрини, че Исус е Божият Син, Спасителят и да бъдем кръстени във вода. Ние трябва да бъдем „облечени със сила“, „кръстени в Духа“, „да приемем Светия Дух“. Това са все библейски изрази, които говорят за една и съща опитност при която Бог Светия Дух ни изпълва и остава в нас. Христос ни учи, че не можем да влезем в Божието царство, ако не се родим от „вода и Дух“ (Йн. 3:5). Целта на Христовото въплъщение, смърт и възкресение е да отиде при Отца и да ни изпрати Светия Дух. Не случайно за рожден ден на Църквата се смята не Великден, а Петдесетница. Преди идването на Светия Дух апостолите се съмняват в Господ Исус Христос до последно. След идването и кръщението в Духа те вече са готови да страдат и да умрат за Исус.

Ние влизаме в небесното царство чрез вяра в Христос и приемане на дара на Светия Дух. И за някои християни там свършва християнският им път. „Получих Светия Дух. Това беше, постигнах“, си мислят те. Но да живеем и да прогласяваме Божието царство не е просто да разказваме какво ни се е случило някога. То е да живеем като поданици на това царство, да останем в Божието царство. А това означава да живеем по начина, който е записан в Гал. 5:22-23: „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост, себеобуздание“. Това не означава, да имаме мир или вярност или дълготърпение от време на време, но през останалото време да живеем по начина описан по-нагоре: в „блудство, нечистота, разпътство, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и други подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство“ (Гал. 5:19-21). Тук дори не се споменава убийството или прелюбодейството, но за сметка на това се споменават грехове като завист, ярост, вражда и пиянство. Това, което ни казва ап. Павел с тези думи е, че хора, които живеят по този начин са извън царството на Бога и няма да го наследят във вечността... независимо дали са кръстени, дали познават добре Библията или редовно посещават църковните богослужения. Сам Господ казва, че „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! — ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, който е на небесата“ (Мат. 7:21). А волята на Бога е нашето освещение!

Както добре знаем, Божието царство „не е ядене и пиене, а правда и мир, и радост в Светия Дух“ (Римл. 14:17). За да влезем, да останем в Божието царство, и да свидетелстваме за Исус ние се нуждаем да бъдем кръстени със Светия Дух, т.е. да приемем личността на Светия Дух да ни изпълни и да ни води, каквото и да ни струва това. Извън Бога няма добро за нас и няма спасение за нас! А Бог ни дава Себе Си чрез Своя Син Исус и Светия Си Дух. Това е и тесният път към Божието царство, за който ни говори Господ. Този тесен път не е да се стремиш да бъдеш по-добър човек, а да приемеш Светия Дух чрез покаяние и вяра в Христос, да се изпълваш със Светия Дух, да общуваш с Него, да бъдеш воден от Него и Той да роди Своя плод в живота ти! Ние не можем да се спасим и да живеем по този начин като се опитваме да бъдем по-добри, а като позволим на Духа да ни изпълва и ръководи, да обича чрез нас и да върши Своите велики дела чрез нас!

Отче, дай ни Светия Дух! Ела и ни спаси! Молим се в Името на Исус, Твоя Син и наш Господ. Амин.