Днес се наблюдава
една неприятна склонност в Църквата,
която никак не е нова, и е много
разпространена. Това е склонността на
християните да одухотворяват благовестието.
Понеже Бог е Дух и спасението ни е от
Него, те се стремят към и търсят духовното
толкова много, че пренебрегват
материалното, видимото. Но днес ще си
припомним една важна истина – че както
ние се стремим по природа към Бога, така
и Той се стреми към нас. Ние копнеем за
духовното, но и Той копнее за нас и ни
обича. Нас, които сме плът. Затова и
Словото стана плът.
Още от първи век,
християните са били повлияни от едно
философско учение за Бога и света –
гностицизма. Гностиците са имали същата
тази болна склонност да предпочитат
духовното и да презират материалното.
Видимият свят за тях бил по-низш, създаден
от по-низшо божество и в общи линии са
го смятали за затвор, от който трябва
да се освободят. В гръцката философия
било нормално да се смята тялото за
затвор на душата. Всичко веществено в
тяхното мислене било зло, а всичко
духовно – добро. Когато тази философия,
чрез гностицизма се прехвърлила в
Църквата, християните започнали да
предпочитат духовното, невидимото,
като безкритично го възприемали за
добро, а материалния свят, дори човешкото
тяло, само по-себе си – за зло по същност.
Това мислене повлияло и разбирането им
за спасението. Ако всичко материално и
плътта са зли, то е изключено чрез това
лошо нещо, от което трябва да се отървем,
Бог да ни избави и спаси. Затова гностиците
отхвърляли Въплъщението на Божия Син.
Те смятали, че Той само изглеждал като
човек, но всъщност нямал истинско човешко
тяло. Така спасението за тях било нещо
духовно. Те не приемали християнската
вяра във Въплъщението на Божия Син,
което е основа на нашето спасение.
Христос, Божият
Син, стана истински човек, за да може да
спаси напълно нас, истинските хора. Да
спаси не само нашата духовна същност –
душа и дух, но да ни спаси в нашата цялост,
включително и нашите тела. Това е и
основанието за нашата надежда за
възкресението на мъртвите. Ние не
очакваме едно духовно възкръсване. Не
очакваме да живеем във вечността като
призраци, а да бъдем възкресени и дарени
от Бога с нетленни тела, също толкова
материални като тези, които имаме днес,
но освободени от смъртността, тлението.
В днешния текст от посланието на Йоан
е записано, че Животът се яви. Как се
яви? Отговорът е ясен – яви се в плът,
така че да можем да Го чуем, видим, гледаме
и попипаме. Накратко, апостолите за
разлика от много християни днес
предпочитат въплътеното пред духовното.
В петък, 13 април,
стана сериозна катастрофа, при която
загинаха 6 човека, а 23 бяха тежко ранени.
Вчера Жан-Клод Юнкер, председателят на
Еврокомисията, изпратил съболезнователно
писмо на премиера Борисов в което
написал: „В мислите и чувствата си съм
със семействата и близките на пострадалите“.
Макар и добро като жест, това не помага
много на тези хора. Мислите и чувствата
на един човек не са ни достатъчни. Нуждаем
се от нещо повече. Нищо не може да замени
живия контакт, контакта очи в очи. Когато
загубим близък човек, спомените и мислите
за него не правят болката ни по-малка.
Ние се нуждаем да го видим, чуем, пипнем,
прегърнем. Понякога малките деца се
страхуват от тъмното и желаят мама или
тате да са там до тях. Страхът им няма
да стане по-малък, ако им кажат че в
мислите си са с тях или че Господ е с
тях. Така сме устроени. Ние сме дотолкова
свързани с видимото, материалното, че
просто не можем да говорим за човек без
тялото. Дори и християните, които имаме
знанието и опитността да бъдем храм,
дом на Светия Дух, не се възприемаме
като дух. Когато се ударим, не казваме:
„Ударих си тялото!“, а „Ударих се!“.
Ние се нуждаем да
чуем, видим и пипнем физически, за да
възприемем и разберем нещо по-добре.
Дори когато мислим за Бог като за Дух,
при все че Той наистина е Дух, ни изглежда
някак абстрактен, недостижим и нереален,
дори когато знаем, че изпълва цялата
вселена и е навсякъде. За да можем да Го
възприемем и разберем, Той трябваше да
стане... плът! Така Той избра да стане
истински Човек – някой, когото можем
да чуем, видим и пипнем. Божият Син се
възприе така напълно и неразривно нашата
човешка природа, че стана Човек!
Човек с истинско, а не призрачно тяло.
Тяло, което Той даде за живота на света!
Днес много християни
ограничават Бог, като действащ само по
един духовен начин – чрез слово, видения,
чувства, но в никакъв случай чрез
материални средства. Причастието за
много протестанти е само символ, знак,
обозначаващ духовни реалности, а не
материални елементи от този свят, чрез
които Бог, се свързва и ни се предава
Своя нетленен живот. Животът, който
стана плът! По същия начин и Кръщението
в много църкви и деноминации е изкуствено
разделено на „Водно Кръщение“ и „Духовно
Кръщение“, като цялото предпочитание
и стойност се предава на второто, а
първото се върши като нещо средно между
досадно задължение и необходимо зло, и
винаги се обяснява, че всъщност не те
спасява кръщението, а вярата. Отново и
отново се измества фокуса от видимото,
към невидимото.
Бог прави обратното!
Той стана плът, за да може да бъде чут,
видян и пипнат. Той стана Човекът Исус
Христос, нашия Господ! И Господ, като се
възнесе, изля върху учениците Си и им
остави своя Дух. Но Той продължава да
присъства физически на тази земя! Не
просто някак духовно чрез Духа Си. Той
може и днес да бъде чут, видян, попипан.
Как? В богослужението на Църквата Му,
когато Той ни се дава чрез слово в
молитвите, прочитането на Библията, но
и на трапезата, в материалните елементи
на Светото Причастие; когато Тялото Му
се разчупва на трапезата и събира всички
нас, събраните в Негово Име, вярващи и
осветени чрез кръвта Му, в едно органично
единство, за да бъдем „за света Тялото
Христово, изкупено чрез Неговата кръв“.
Нека Бог да отвори очите на сърцето ни,
за да виждаме отвъд това, което очите
ни могат да видят, да отвори ушите ни,
за да чуваме Христовия глас в библейския текст, който
слушаме и да ни даде разбиращо сърце, за да вкусваме Тялото и Кръвта на възкръсналия Христос в Хляба и
Виното на Светото Причастие! Христос е с нас,
до свършека на света!
Можете да чуете проповедта като последвате тази връзка:
Чухме, видяхме, попипахме... Словото на живота!
Няма коментари:
Публикуване на коментар